Решение № 103 от 10.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6210/2007 г.

Решение № 103 от 10.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6210/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Жанин Силдарева Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. И. А. от с. Х. срещу решение от 4.06.2007 г. по гр. д. № 257/2007 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 15.01.2007 г. по гр. д. № 1131/2006 г. на Старозагорски районен съд, с което са отхвърлени предявените като обективно съединени искове от касаторката срещу Е. Н. В. за собственост на 1/4 ид. ч. от земеделски земи: нива с площ от 9.267 дка, съставляваща № 1* и нива с площ от 38.805 дка, съставляваща имот № 5* по плана за земеразделяне на с. Х. като неоснователни. Развити са доводи за неправилно прилагане на материалния закон - чл. 90а ЗН - касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че ответницата Е се е позовала на направено в нейна полза универсално завещание на 8.10.1981 г. от Д. Н., неин чичо, и е заявила за възстановяване пред ОСЗГ земеделските земи, предмет на иска, притежавани от него при образуване на ТКЗС. С решение № 4* от 11.01.1993 г. по преписка вх. № 4* о. 11.01.1991 г. е признато и възстановено правото на собственост върху заявените земи с план за земеразделяне, въз основа на което ответницата се е снабдила с констативен нот. акт за собственост на имотите № 1* т. VI, от 27.08.1996 г. по н. д. № 4334/1996 г. След смъртта си наследодателя Д е оставил за наследници касаторката, негова сестра, наследник от втора съребрена линия, ответницата Е. Н. А. и И. Н. И. племенници от починал брат Н, наследници от трета съребрена линия. Въведеният от касаторката довод, че завещанието изготвено през 1981 г. не е породило действие по отношение на земеделските имоти, тъй като към датата на изявлението за разпореждане с тях за след смъртта те не са били в имуществото на касатора, поради обобществяването им в ТКЗС, е намерен за неоснователен от районния съда. Този извод е споделен и от въззивния, който е оставил в сила първоинстанционното решение. В касационната жалба се поддържа довод за незаконосъобразност на извода, както и неправилно позоваване на ТР № 1 от 2004 г. на ВКС на РБ. Доводът е неоснователен. В първоначалната си редакция нормата на чл. 90а ЗН е повелявала, че завещание и продажба на наследство, съставено и извършена след одържавяване или включване в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти, собствеността върху които се възстановява, нямат действие за тези имоти. Противоконституционността на тази част от нормата на чл. 90а ЗН е прогласена с Решение № 4 на КС на Република България от 27.02.1996 г., обнародвано в ДВ, бр. 21 от 12.03.1996 г. и влязло в сила на 16.03.1996 г. Изводът е обоснован с това, че член кооператорите са запазвали правото на собственост върху земеделските земи, внесени в ТКЗС. В резултат на обобществяване на земята правото на собственост се е трансформирало от такова върху реално определени обекти в такова определено с идеални параметри (местонахождение, категория, площ), но те не са губели в пълен обем това вещно право, поради което собственикът е могъл да формира воля за разпореждане с притежаваните земеделски имоти за след смъртта си. Това разбиране е доразвито и в ТР № 1 от 2004 г. на ВКС на РБ. С него е даден отговор на въпроса, от който момент отпада прилагането на обявената за противоконституционна част от нормата. След като решението на Конституционния съд има действие от датата на обванордването му в ДВ, то от тази дата нормата не намира приложение. Съобразно това се приема в практиката на ВКС, че тя не се прилага по отношение на неизявените спорове до тази дата, както и по отношение на заварените висящи спорове. Касаторката е предявила иск за установяване право на собственост на 4.07.2007 г., когато е направила позоваване на тази норма. Към този момент както и при постановяване на съдебното решение тя не е била част от действащото право, поради което изводът на съда, че позоваването на нея е неоснователно е законосъобразен. Завещателното разпореждане е породило правните си последици и е прехвърлило правото на собственост върху спорните имоти в полза на определения от завещателя универсален наследник. Касаторката не се легитимира като собственик на идеална част от имотите на основание наследствено правоприемство, поради което изводът за неоснователност на иска е законосъобразен. Не е налице въведеното основание за касиране на решението, поради което то следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, IV г. о.