Решение № 4008 от 15.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1610/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на 02 сектор при ООДЦ-СДВР против решение 10258/28.06.2024 г., по адм. дело 3085/2024 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отменена по жалба на М. Т. А. заповед УРИ 5392 ПАМ 456/05.03.2024 г., издадена от старши оперативен дежурен началник на 02 - сектор при ООДИ - СДВР, с която на основание чл. 44, ал. 1 е чл. 41 т. 1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Връщане до страна на произход" - Сирия спрямо чужденеца. В касационната жалба е сочат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени решението и да отхвърли жалбата на чужденеца. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател - на началника на 02 сектор при ООДЦ-СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът по касационната жалба - М. Т. А., гражданин на Сирия, чрез адв. Т. Илиев не взима становище по касационната жалба и не се явява в открито съдебно заседание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е отменил по жалба на М. Т. А. заповед УРИ 5392 ПАМ 456/05.03.2024 г., с която е наложена ПАМ "Връщане до страна на произход" - Сирия спрямо чужденеца. По същество административният съд е приел, че атакуваният акт е издаден от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия, но при допуснати съществени нарушения довели до нарушение на материален закон. Приел, че при наложената мярка за връщане е трябвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 39б, ал.1 от ЗЧРБ и да се определи срок за доброволно изпълнение, какъвто органът не е определил. Счел, че със свидетелските показания на свидетеля Р. се опровергава информацията от докладна записка с рег. УРИ5392р-319/05.03.2024 г., което води до липса на мотиви в акта и е основание за незаконосъобразност на заповедта. Приел за основателни доводите на жалбоподателя, че административният орган е следвало да извърши преценка за сигурността държавната, в която се връща. Обжалваното решение е неправилно. Правните изводи на решаващият съд са необосновани и незаконосъобразни по следните съображения: Липсата на посочване на срок за доброволно изпълнение не е съществено нарушение на материалния закон, която да води до незаконосъобразност на акта. Въпреки, че е налице неизпълнение на задължения на административния орган по реда на чл.39а ЗЧРБ, това нарушение на процесуалните правила касае изпълнението на приложената ПАМ и не би могло да възпрепятства процедурата по връщането на лицето. Разпоредбата на чл. 39б, ал. 1 ЗЧРБ, предвижда в заповедта за налагане на ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 1 и 2 да се определи срок от 7 до 30 дни, в който чужденецът трябва да изпълни доброволно задължението за връщане. Неправилна е преценката на първостепенния съд, че липсата на такъв срок в административния акт опорочава волеизявлението на компетентния орган за прилагане на ПАМ. В случая при преценката по чл. 146, т. 3 АПК е следвало да се съобрази доколко този пропуск се отразява на съдържанието на акта и засяга правата на неговия адресат. Разпореждането по чл. 39б, ал. 1 ЗЧРБ е свързано с изпълнението на заповедта по чл. 39а, а производството по изпълнението на административния акт поначало е последващо съдебната фаза по оспорването му, развива се по правилата на Дял пети, глава ХVII АПК. Налагането на процесната ПАМ не е обвързано от определянето на срок за доброволно връщане, изпълнението на чл. 39б, ал. 1 ЗЧРБ не е условие за издаване на акт от категорията на обжалвания, поради което приетото от съда в обратния смисъл е неправилно. В този смисъл: решение 975 от 26.01.2021г. постановено по адм. д. 11985/2020 г. на IV отд. на ВАС; решение 12102 от 25.11.2021 г. постановено по адм. д. 5282/2021г. на IV отд. на ВАС; решение 15842 от 21.12.2020 г. постановено по адм. д. 7253/2020г. на IV отд. на ВАС. От изявленията чужденеца става ясно, че той не желае да се завърне в Сирия и има намерение да се установи във Франция. В случая на чужденеца не е предоставен статут, осигуряващ му закрила на територията на страната, не притежава редовни документи за самоличност и финансови средства за издръжка и място на което да отседне и пребивава легално, същият не би могъл да напусне територията на страната самостоятелно, без съдействието на компетентните български власти. Видно от представената докладна записка се установява, че при направена беседа с чужденеца на разбираем за него език, същият е заявил, че е в страната от два дни. Преминал е границата на Република България с Турция през зелената граница, като е прескочил пограничното оградено съоръжение, след която отпътувал за гр. София. Административният орган е извършил справка в информационните системи и установил, че няма данни за регистрирани преминавания през ГКПП на Република България и няма данни за подадени молби международна закрила. Към настоящият момент не се представят доказателства чуждият гражданин да е подал молба за международна закрила. Изводите на съдебния състав за липса мотивираност на акта е неправилен, като е кредитирал само свидетелските показания. Със свидетелски показания могат да се доказват всякакви юридически и доказателствени факти по смисъла на чл. 164 от ГПК, освен случаите, който са изброени в самата разпоредба. Опровергаването на съдържанието на официален документ със свидетелски показания е недопустимо - чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Като е пренебрегнал тази процесуална забрана, събирал е гласни доказателства и се е позовал изключително на показанията на разпитания свидетел, игнорирайки съдържанието на заповедта и докладната записка послужила за нейната мотивираност, решаващият съд е постановил необосновано решение, което следва да бъде отменено. Поради описаното касационната жалба е основателна и следва да се уважи. Оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение следва да се отмени като необосновано и неправилно, а жалбата срещу оспорената пред Административен съд - София - град заповед да се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно. Затова на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на Министерството на вътрешните работи следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,