Решение № 14959 от 6.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13100/2016 г.

Решение № 14959 от 6.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13100/2016 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от адв. Д. Д., вписан в АК гр. П. - пълномощник на В. И. Н., срещу Решение № 6048/03.10.2016 г. на Административен съд С.- град (АССГ), постановено по адм. дело № 10902/2015 г. Касаторът счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, които пороци представляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено изцяло и да бъде постановено ново решение, с което да се уважи жалбата срещу Уведомително писмо изх. № 02-200-6500/4410 от 29.09.2015 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е отказано финансиране, алтернативно да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд със задължителни указания по прилагането на закона. Развива подробни съображения за тези пороци. Претендира присъждане на направените пред първоинстанционния съд, както и в настоящото производство съдебно- деловодни разноски. В проведеното съдебно заседание на 20.11.2017 г., на основание чл. 32, т. 2 и чл. 33 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК, касационната жалбоподателка се явява лично и прави волеизявление, с което устно упълномощава за процесуално представителство сина си П. Д. Н.. Последният поддържа касационната жалба, отново прави искане за отмяна изцяло решението на съда, като го счита за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска постановяване на ново решение, с което да се уважи жалбата срещу уведомителното писмо или да се върне делото за ново разглеждане със задължителни указания по прилагане на закона. Прави и искане за присъждане на направените по първоинстанционното дело съдебни и адвокатски разноски. Допълнително е постъпило писмено Становище от пълномощника адв. Д.. Ответникът - Заместник - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" гр. С., не заявява становище по жалбата. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е подадена в срок, допустима е, но по същество се явява неоснователна. Настоящият състав на ВАС намира, че касационната жалба на В. И. Н. е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на датата 05.10.2016 г., подписана е от надлежно упълномощен адвокат (видно от допълнително представено в тази инстанция пълномощно на стр. 17 от делото), на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 6048 от 03.10.2016 г. по адм. дело № 10902/2015 г., в производство по реда на чл. 145 - 178 от АПК, Административен съд С.- град - В. отделение, 29 състав, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. И. Н., против Уведомително писмо изх. № 02-220-6500/4410/29.09.2015 г., издадено от зам. - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция и с втори диспозитив като логическа и законна последица от този изход на спора, съдът ОСЪЖДА жалбоподателката В. И. Н. да заплати на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, сумата от 600 лева - разноски по делото. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че съгласно разпоредбата на чл. 20а Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, която е специализираната акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз и като такъв организира, ръководи и представлява агенция, както и одобрява, намалява или отказва директни плащания по подадени заявления за подпомагане от земеделски производители по схемите и мерките, финансирани от ЕС. С. заповед № 03-РД-323/11.03.2015 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" неговият заместник, подписал процесното уведомително писмо, е оправомощен да "издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане". Тази възможност за делегиране на част от правомощията е предвидена и в чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП: "Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник- изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност" (ДВ, бр. 12 от 13.02.2015 г.). С издаването на заповедта от 11.03.2015 г. зам. - изпълнителният директор се счита за надлежно овластен, т. е., към дата 29.09.2015 г., когато е било изпратено писмото, той е бил компетентния орган, издаващ и подписващ всички уведомителни писма. Първоинстанционният съд е приел, че при издаването на акта е спазена установената от закона писмена форма и че същия е мотивиран. Съдът е достигнал до извода, че съгласно чл. 26а, ал. 1 от ЗПЗП - Разплащателната агенция извършва проверки на лицата, които ползват схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика. За изпълнение на функциите на Разплащателната агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол (чл. 30, ал. 1 с. з.). Интегрираната система за администриране и контрол служи за извършване на проверки на подадените заявления за подпомагане. Теренните проверки като понятие са въведени за първи път с изменението на чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г., в сила от 11.03.2014 г. Според текста, данните в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) за физическите блокове и специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" се обновяват ежегодно чрез дешифрация (дистанционно разчитане) на актуална цифрова ортофотокарта, изготвена чрез самолетно или сателитно заснемане или чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и на допустимата за подпомагане площ в тях. В чл. 16а, ал. 4 от наредбата е предвидено, че теренните проверки се извършват въз основа на заповед на министъра на земеделието и храните и не са проверки на място по смисъла на чл. 37 ЗПЗП. Резултатите от тях се отразяват в контролни доклади, които служат за обновяване на информацията в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). Съгласно чл. 28 от Регламент 1122/2009 г. административните проверки позволяват установяването на нередности, по специално автоматично откриване чрез компютърни средства, включително кръстосани проверки на декларирани права на плащане или съответно на декларирани парцели, за да се избегне недължимото многократно отпускане на една и съща помощ по отношение на една и съща пазарна или календарна година; на правата за плащане, за да се провери наличието им и допустимостта на помощ; между земеделските парцели, съдържащи се в идентификационната система за земеделски парцели, за да се провери допустимостта за помощ на площите като такива; между правата на плащане и определената площ, за да се провери дали правата отговарят на равен брой допустими хектари. Съобразно чл. 28, § 2 от Регламент 1122/2009 г., данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура и ако това е целесъобразно и от проверка на място. Проверките на място се извършват не на всички заявления, а въз основа на анализ на риска само на най- малко 5 на сто от подадените заявления за подпомагане, като се извършват чрез: инспекция на земеделското стопанство и методи за дистанционно наблюдение - чл. 37, ал. 3 и ал. 4 ЗПЗП. Липсата на извършена проверка на място означава, че площите заявени за подпомагане от жалбоподателя не са попаднали в петте процента след анализ на риска. В хода на административното производство, след извършените административни проверки на подаденото заявление, жалбоподателят е бил уведомен за констатираното застъпване на заявените от него площи в съответствие с чл. 17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. В чл. 35 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 е предвидено, че проверките на място съгласно чл. 20, § 2 от Регламент (ЕО) № 73/2009 могат да се осъществяват чрез дистанционно проучване. За преценката си за материалната законосъобразност на акта, съдът се е позовал освен на приложените писмени доказателства, още и на изслушаната и приета по делото съдебно- техническа експертиза, което заключение на вещото лице е кредитирано изцяло като компетентно и обективно дадено. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд подробно е изследвал и изяснил фактическата обстановка по делото, обсъдил е доказателствата, възраженията и относимата правна уредба и правилно е констатирал, че процесният административен акт е издаден при спазване на установената от закона форма, в съответствие с приложимия материален и процесуален закон. Обосновано първоинстанционният съд е кредитирал заключението на вещото лице, което напълно е потвърдило констатациите на административния орган. На първо място неоснователен се явява релевирания довод, че обжалваният административен акт не е издаден от компетентен орган, тъй като за компетентността на издателя на административния акт, първоинстанционният съд се е позовал на представената по делото Заповед № 03-РД-323/11.03.2015 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която са делегирани права на заместник - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". В точка първа от същата заповед е предоставена възможността на заместник - изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" да "издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане". Тази възможност за делегиране на част от правомощията е предвидена и в чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП: "Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник- изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност" (ДВ, бр. 12 от 13.02.2015 г.), същата правна норма е послужила и като част от основанията за издаване на заповедта за делегиране на права. Ето защо обжалваното Уведомително писмо с изх. № 02-220-6500/4410 от 29.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 на заместник - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", е издадено от компетентен орган, който действа въз основа на заповед за делегиране на правомощия и ги е получил валидно, поради което е придобил административни правомощия. На второ място неоснователен е наведения от касационния жалбоподател довод относно предоставените на административния орган права по девет точки от Заповед № 03-РД-323/11.03.2015 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която са делегирани права на заместник - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", тъй като правомощията по издаване на процесния административен акт последния черпи съгласно точка първа от същата. На трето място неоснователно е твърдението на касатора, че при издаването на процесното уведомително писмо е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като не са посочени правни и фактически основания за издаване на контролния акт. Настоящия съдебен състав, приема че в Уведомителното писмо (УП) са посочени конкретни обстоятелства и като цяло са налице мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице несъответствия с изискванията за подпомагане, във връзка с което е отказано финансово подпомагане. Като неразделна част от уведомителното писмо са приложени таблици с допълнения, в които подробно е описано съдържанието на съответните колони - 13 на брой. Отделно са приложени и Таблица № 1 - Оторизирани суми (в лева) и Таблица № 2 - Извършени плащания (в лева). Словесната и табличната част на уведомителното писмо представляват едно цяло, като правният извод е, че в административния акт се съдържат и правни, и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и отговаря на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В процесното уведомително писмо са посочени конкретни обстоятелства и като цяло са налице мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто впрочем е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им /макар и не съвсем обстоятелствено- номера, дати и т. н./, с което е спазен принципът за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото УП. Позоваването на извършените справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт /респ. фактическият състав/, от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. Във връзка с което правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че в процесният акт е спазена установената от закона писмена форма и че същият е мотивиран, и че неразделна част от уведомителните писма са таблиците, в които са отразени площта на декларираните парцели, площта на парцела след извършването на проверките по чл. 37 от ЗПЗП, установената площ на парцела и недопустимата площ, таблиците за формиране на общата сума за финансово подпомагане, за оторизираните суми, за извършените плащания. На последващо място следва да се посочи, че от няколко години е налице трайна и непротиворечива съдебна практика и няма спор по въпроса, че писмото, макар и да е наречено "уведомително", с него не само се уведомява, но и се засягат пряко и непосредствено правата и законните интереси на земеделския производител - кандидат за подпомагане, поради което носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 АПК. Правната норма въз основа на която се издава процесния административен акт е залегнала в 43, ал. 4 от ЗПЗП, като същата е и цитира в процесното уведомително писмо. Следователно правилно административния съд е приел, че при издаването на акта е спазена установената от закона писмена форма и че същия е мотивиран. На следващо място съгласно чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 24 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, на всички подадени заявления се извършват задължителни административни проверки като се съпоставят включените в тях данни с данните от системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, системата за идентификация на земеделските парцели и системата за идентификация и регистрация на животните и от своя страна включват: 1. проверки за допустимост на кандидата; 2. проверки за допустимост на земеделските площи; 3. кръстосани проверки между данните в заявлението и отделните регистри; 4. кръстосани проверки между данните в отделните заявления за наличие на едни и същи площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин. Правят се и проверки на място, но не на всички заявления, а на случаен принцип (метод на риск-анализ) само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, които се извършват чрез: инспекция на земеделското стопанство и методи за дистанционно наблюдение, т. е., проверките на място, за разлика от административните проверки, не са задължителни. В конкретния случай от данните в уведомителното писмо (УП) и събраните доказателства се установява, че на заявените от кандидата В. И. Н. площи са извършени само административни проверки. Проверка на място (ПнМ) не е извършвана, защото очевидно заявлението й не е попаднало в извадката от 5% от подадените заявления - видно от колона 4 в УП, същата е празна, тоест не е попълнена с цифри за площ в хектари /ха/. На това място е необходимо да се отбележи за яснота, че следва да се прави разграничение между проверка на място и теренна проверка, както и различните органи, които ги извършват - Технически инспекторат към ДФЗ - РА и областните и общински структури на Министерство на земеделието и храните (МЗХ, сега МЗХГ). За извършване на теренните проверки не се уведомява земеделският стопанин, изготвят се протоколи от измерванията, а не контролен лист и доклад, за които трябва да се уведоми задължително кандидата, за да направи ако иска възражение. При административната проверка, която е направена на база изготвения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014, са били установени площи извън границите на този слой. Одобреният от Министъра на земеделието и храните със заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014, като част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), а последната е основна част от ИСАК (Интегрирана система за администриране и контрол), е релевантен за определяне на допустимите за подпомагане площи. В конкретния случай има данни, че жалбоподателят В. И. Н. е подала възражение срещу обхвата на обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014, одобрен със заповед № РД 09-807 от 05.12.2014 г. на Министъра на земеделието и храните, но няма данни да е подала жалба срещу последващата заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014. Тази заповед следва да се приеме, че представлява влязъл в сила административен акт, тъй като не се сочат доказателства в обратния смисъл, следователно се явяват неотносими в това производство всякакви възражения касаещи начините на актуализация за включване на площите в специализирания слой. На следващо място настоящият съдебен състав на ВАС - Четвърто отделение приема, че първоинстанционния съд правилно е кредитирал изготвеното заключение по извършената съдебно-техническа експертиза. Видно от същото, вещото лице е потвърдило фактическите констатации в административния акт относно недопустимите за подпомагане площи като е достигнато до извод, че в случая наддеклариране, което е съотношението между наддекларираната площ към установената площ и той е 100% по СЕПП и СПП при процентно съотношение на наддекларираната към установената площ, което е над 100% и по НР1 при процентно съотношение на наддекларираната площ от разликата между декларираната и установената площ на БЗС към установената площ е 100% - санкционираната площ е равна на установената площ, не следва да се изплаща субсидия за годината и се налага санкция за бъдещ период - 3 години, до сума отговаряща на разликата между декларираната и установената площ. Наведените от процесуалния представител на касационния жалбоподател оплаквания относно резултатите от назначената съдебно - техническа експертиза се явяват неоснователни. По своята същност твърденията подробно изложени в касационната жалба представляват оспорване на заключението, което обаче е могло да стане при разглеждането на делото пред административния съд и евентуално да се постави допълнителна задача или да се поиска разширяване на експертизата в тройна. В настоящото производство такова оплакване е недопустимо. Касационният жалбоподател пред Върховния административен съд не е доказал своите твърдения нито в първоинстанционното производство, нито в касационното производство се е възползвал от предоставената съгласно чл. 219 от АПК възможност за представяне на писмени доказателства. Затова касационната жалба в тази й част се явява неоснователна. Неоснователни са също и доводите на касационния жалбоподател относно обстоятелството, че административният съд не е събрал писмени доказателства, от които да е видно дали Заповед № РД-46-287/06.03.2015 г. е била предмет на самостоятелен съдебен контрол, същата дали е влязла в сила, както и че не са били събрани доказателства дали същата е била връчена на В. Н.. Видно от писмените доказателства намиращи се в кориците на делото, В. Н., след като се е запознала с обхвата на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г., е подала до ОД "Земеделие" възражение с вх. № ЗП-05-163/02.01.2015 г. С писмо изх. № 94-3439/29.05.2015 г. на министъра на земеделието и храните, същата е информирана за резултата от извършена проверка, по отношение на парцелите фигуриращи във възражението, както и че в заключение е уведомена, че горепосочената заповед подлежи на обжалване в 14- дневен срок от получаване на отговора на възражението. Правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателката е била запозната с процесната заповед, както и че не са представени писмени доказателства, а и не се твърдяло, че същата е била обжалвана по предвидената процедура, поради което административният съд е стигнал до извода, че такива действия не са били предприети, приел е че са спазени законовите изисквания за информиране на участвалите в производството страни, предоставена им е възможност да възразят срещу формираната воля на административния орган, противно на твърденията на процесуалния представител на жалбоподателката. Настоящият състав приема, че след като не се представят доказателства за започнало производство пред Върховния административен съд (тъй като на същия са родово подсъдни административни актове издадени от министри съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК), следва да се приеме, че актът е влязъл в законна сила. Също така отново касационният жалбоподател пред Върховния административен съд не е доказал своите твърдения нито се е възползвал от предоставената съгласно чл. 219 от АПК възможност за представяне на писмени доказателства. Затова касационната жалба и в тази й част се явява неоснователна. За яснота следва да се отбележи, че процедурата по одобряване на изготвения специализиран слой е съгласно чл. 16б, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол, и всяка година след приключване на обновяването по чл. 15, ал. 2, Министерството на земеделието и храните открива производство по чл. 66 от Административнопроцесуалния кодекс за одобряване на изготвения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Това производство представлява сложен фактически състав на процедура, провеждана от министъра на земеделието и храните чрез съответните ОД "Земеделие", която завършва със заповед на министъра на земеделието и храните по чл. 16г, ал. 4 /в конкретния случай с № РД 46-287 от 06.03.2015 г./, с която одобрява окончателния специализиран слой "Площи допустими за подпомагане". Настоящата инстанция намира, че съгласно разпоредбата на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105, въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" Разплащателната агенция (РА) извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Видно от нея, РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година, ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г. В този смисъл заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните създава права и задължения и засяга интереси на земеделските производители. /вж. Т. Р. № 8 от 11.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2015 г., ОСС на ВАС/. Настоящият състав приема за неоснователни наведените в касационната жалба доводи относно нарушение на разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК. Видно от процесното решение, административният съд е спазил разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК, а и следва да се приеме, че първоинстанционният съд дължи указание за ангажиране на доказателства, тогава, когато такива не са посочени за твърдените факти, следователно е налице изискване "страните да не сочат доказателства", но не и когато представените доказателства са непълни или не могат да докажат съответния факт. Дали ангажираните доказателства установяват твърдения факт или не, е въпрос по същество на спора. Видно от определение от 13.11.2015 г., административният съд е указал на страните доказателствената им тежест, с протокол от проведено заседание на 02.12.2015 г. първоинстанционният съд е задължил Министерство на земеделието и храните да представят допълнителни доказателства, както и с протокол от проведено заседание на 03.02.2016 г. административният съд отново е задължил министъра на земеделието и храните да представи допълнителни доказателства, както и че е дал възможност на страните в съдебния процес най-късно в следващото съдебно заседание да направят доказателствени искания, ако намерят това за необходимо след постъпване на документите от Министерство на земеделието и храните, както и че е указано да се представи от ответника в първоинстанционното съдебно производство доказателства. Същите е следвало да се представят във връзка с това, за да се установи спазването на всички законови изисквания при издаването на оспорения административен акт и същите са представени от МЗХ. Във връзка с горното следва да се заключи, че първоинстанционният съд е спазил разпоредбата на АПК и не е налице нарушение на съдопроизводствените правила. На последващо място правилно съдът е приел, че съобразно фактите по делото, по заявлението на жалбоподателката е извършена кръстосана проверка за установяване на двойно заявени площи, при която са установени застъпвания на заявени за подпомагане парцели. С уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат с изх. № 02-280-6500/3929 от 23.08.2014 г., жалбоподателката е поканена в 20-дневен срок да представи в ОД "Земеделие" документи, доказващи правното основание за ползване на процесните парцели, като с декларация, ведно с приложение към уведомително писмо за площи декларирани от повече от един кандидат, ведно със списък с потвърдените кадастрални имоти и предоставени за тях документи от 25.09.2014 г., жалбоподателката е потвърдила част от заявените парцели и е отказала друга част от тях. Същата процедура е проведена и по отношение на другите земеделски стопани, чиито имоти са застъпени. Следователно са неотносими доводите в касационната жалба относно правосубектността на "Стил трейд" (ООД или ЕООД) - сключило споразумение, както и твърдението относно това дали същото е отменено - както в първоинстанционното съдебно производство, така и в настоящото същото не се подкрепя с доказателства. На последно място относно наведения довод за липса на данни по чий повод, с какво искане, въз основа на какво се е наложило това заснемане, е неоснователен, тъй като видно от писмо с изх. № 11-3 от 05.01.2016 г. /на стр. 162 от делото/, заместник-министъра на земеделието и храните, в изпълнение на протоколно определение на съда е изпратил информация и документи, от който и цифрова ортофото карта изготвена по самолетно заснемане от 2014 г., поради което са ирелевантни за предмета на делото така зададените въпроси. Неоснователен е довода относно обстоятелството, че в мотивите на процесното решение, съдът е приел, че за един парцел е установено застъпване, а именно парцел 2023-48-2-3, с площ от 54 ха, а било видно от материалите по делото, че се съдържа информация, че този парцел е с площ от 0.57 ха, следователно от къде съдът е взел информация, че този парцел има застъпване от 54 ха. За да достигне до този извод след обсъждане на събраните по делото доказателства, включително изслушаната и приетата съдебно-техническа експертиза, първоинстанционния съд е приел, че е установено застъпване за парцел № 22023-48-2-3 с площ 57 ха, който се пресича с БЗС № 22023-48-1, декларирано от "С. Т." ООД, с площ на пресичане 0,54 ха. Дружеството за ползване на БЗС № 22023-48-1 е представила споразумение за ползване по чл. 37 от ЗСПЗЗ. След проведена процедура по изясняване на двойно застъпените площи, съгласно разпоредбите на чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5 по заявлението на В. Нончева е останала застъпена площ. Застъпването е отстранено в полза на юридическото лице. Видно от приетата по делото съдебно-техническа експертиза в таблица декларирани, застъпени и недопустими за подпомагане площи - по заявление за кампания 2014 г. за въпросния парцел е прието, че декларираната площ е 0.57 ха, застъпената площ е 0.54 ха и недопустима площ е 0.54 ха. Следователно настоящият съдебен състав приема, че безспорно е установено, че недопустимата площ е 0.54 ха, а относно изписването в процесното решение е допусната техническа грешка. Неоснователен е релевирания с жалбата довод за нарушение на разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, тъй като правилно Административен съд С. - град е достигнал до извода, че макар ответникът да носи задължение съобразно чл. 170, ал. 1 АПК да установи съществуването на фактическите обстоятелства, посочени в оспорения акт, в тежест на бенефициента на свой ред е да установи пред административния орган (а съответно и пред съда в случай на отказано подпомагане), че е изпълнил изискванията, при които правото на подпомагане възниква, в това число, да заяви искането си по реда и във формата, изискуема от специалната уредба на земеделското подпомагане. При това, кандидатът следва да вземе предвид и обективира изрично изявление в искането си за подпомагане, че са му известни правилата и условията и ги приема; в частност, тези правила включват и реда и начините, по които Разплащателната агенция (РА) събира информацията, необходима за преценката, подлежат ли площите на подпомагане, както и начините за извършване на проверки. За яснота следва да се отбележи, че правилото за разпределяне на доказателствената тежест не означава, че другата страна в съдебното производство няма право да ангажира доказателства и да установява факти и обстоятелства, които оборват доводите и твърденията на страната, която носи доказателствена тежест, напротив, оспорващият и административния орган имат право да ангажират доказателства. АПК не лишава страните в съдебното производство от правото да докажат твърденията си, още повече, че чл. 147 от АПК изисква оспорващия да докаже правен интерес, а чл. 150, ал. 2 АПК изисква от него да посочи доказателства, които иска да бъдат събрани и да представи писмените доказателства, с които разполага. В случая оплакванията на касационния жалбоподател свързани с твърдяна от него противоречива съдебна практика по прилагане на чл. 58 от Регламент 1122/2009, не е отменително основание по чл. 209 АПК. Въпросът дали такава е налице не подлежи на коментар в това производство, а може да се обсъжда в такова по чл. 124 и сл. от Закона за съдебната власт. С оглед всичко изложено до тук, настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски. Предвид изхода на спора, искането на процесуалния представител на В. И. Н. за присъждане на направените разноски е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,