Решение № 536 от 17.1.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП"/ София, подадена чрез гл. юрк. Иванова срещу решение 3360/18.05.2022г., постановено по адм. дело 2403/2022г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отменен Ревизионен акт Р-22221021001005-091-001/11.10.2021г. на ТД на НАП-София, потвърден с Решение 1915/20.12.2021г.на Директора на Дирекция ОДОП София. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Развива подробни съображения в касационната жалба. Иска се отмяна на решението и постановяване на решение, с което РА да бъде потвърден. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба "Делта Груп Секюрити" ЕООД, чрез процесуалният си представител адв. Владимирова, оспорва касационната жалба в писмен отговор и в съдебно заседание. Иска оставяне в сила на решението. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС-София - град е законосъобразността на Ревизионен акт Р-22221021001005-091-001/11.10.2021г. на ТД на НАП-София, потвърден с Решение 1915/20.12.2021г.на Директора на Дирекция ОДОП София, с който по отношение на "Делта Груп Секюрити" ЕООД са установени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС за периода 01.10.2017г. до 31.01.2021г. , произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в размер на 84 524,45 лева и лихви за просрочие в размер на 25 919,84 лева. С решението си първоинстанционният съд е отменил РА, като е осъдил НАП да заплати разноските по делото. Приел е на първо място, че по делото липсват всякакви доказателства, че процесните автомобили са ползвани за представителни или развлекателни цели. Дефиницията за последните е дадена в чл.62 ал.1 от ППЗДДС-посрещане, престой и изпращане на гости и делегации, нощувки; консумация на храна и напитки; организиране на делови срещи, тържества, развлекателни мероприятия; екскурзии. Не е установено, дружеството да попада в изключенията , предвидени в ал.2 на цитираната разпоредба , а именно организиране на симпозиуми, конгреси, конференции и други подобни мероприятия, които са пряко свързани с представяне или тестване на предлаганите от лицето стоки и услуги в рамките на независимата му икономическа дейност. Предвид това, съдът направил заключението, че не е изпълнен съставът на чл.70 ал.1 т.3 от ЗДДС. На следващо място, жалбоподателят бил ангажирал достатъчно писмени доказателства, въз основа на които се обосновава извод, че автомобилите и свързаните с тях разходи за закупуване на гориво, консумативи и поддръжка са използвани във връзка с извършваната икономическа дейност на жалбоподателя, поради което не са налице и предпоставките на чл.70 ал.1 т.2 от ЗДДС. На свой ред, според АССГ са необосновани изводите в РА, че няма данни за конкретно ползвани печатарски машини, след като при административното оспорване на ревизионния акт са ангажирани фактури за закупуване на такъв вид техника, както и са представени писмени доказателства за ангажиране на подизпълнител за изпълнение на част от договорените услуги. В случая са установени конкретни подизпълнители за извършване на част от възложените на доставчиците услуги, а именно за дизайн, оформление, печат и предпечат на различни по вид рекламни материали брошури, листовки, като за това обстоятелство, от жалбоподателя са представени доказателства за наличие на търговски отношения. Адресирането на очакване към жалбоподателя да търси кадрова и материална обезпеченост по веригата от доставки е неоправдано, като няма данни жалбоподателя да е съзнавал, еветуално извършени от поддоставчиците и доставчиците измамливи действия. Приел е също така, че противно на доводите, изложени от решаващия орган, доказването с преките първични писмени доказателствени средства не е разколебано с индициите за отсъствие на удостоверено отчитане на работата на изпълнителите по гражданското правоотношение или на служителите по трудово правоотношение, както и на информационни следи за заплащане на извършеното и неизпълнението на публичноправните задължения по деклариране и информиране за получените, изплатени доходи на физическите лица. Решението е правилно. Настоящият касационен състав констатира, че РА е издаден от компетентен орган в изискуемата от закона форма. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за предмета на спора материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Действително, писмените доказателства, касателно процесните МПС не са оспорени от ответника, предвид това и като надлежно съставени и заверени, съдът правилно ги е кредитира и въз основа на същите е направил извод, че закупените автомобили са използвани изцяло за независимата икономическа дейност на дружеството, като липсват каквито и да било доказателства, че автомобилите и извършените по отношения за тях разходи за поддръжка и гориво са били предназначени за друга дейност, която не е свързана с предмета на дейност на дружеството. Предвид това, в тази му част ревизионния акт правилно е приет за незаконосъобразен като издаден в противоречие с правилата на ЗДДС и целта на закона. На свой ред, действително, жалбоподателят е представил доказателства за доставчиците, че същите са разполагали с наети производствени помещения, както и фактури, за извършени от тях разходи за част от необходимите консумативи за изработка на рекламни материали. Правилен е изводът на АССГ, че начинът на отчитане на разходите от доставчика, е неотносим към правото на приспадане на данъчен кредит на получателя. Следва да се сподели становището, че представените двустранно оформени приемно- предавателни протоколи имат доказателствена сила за приемно-предаване на извършеното, според които по правилата на ЗЗД се счита, че изпълнението е осъществено, а услугите - завършени, или в който момент настъпва данъчното събитие по смисъла на ЗДДС. Законосъобразно, от жалбоподателя е направеното позоваване на даденото задължително тълкуване на СЕС по решение по дела С-285/11, С-18/2013, С-142/11, според което не се допуска национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане на ДДС на данъчнозадължено лице - платец, поради това, че издателят на фактурата или някой негов доставчик, е извършил нарушения, без да доказва, въз основа на обективни данни, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчик по веригата , както не се допуска и национална практика, съгласно която се отказва право на приспадане, поради това, че данъчно задълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата има качеството на данъчно задължено лице, разполага със стоките, предмет на доставка, бил е в състояние да ги достави или да изпълни услугата, изпълнил е задълженията за фактуриране и деклариране на данъка, или когато данъчно задълженото лице не разполага с други документи, освен фактурата, когато данъчнозадълженото лице не е разполагало с данни за евентуални нарушения или измами от страна на издателя на фактурата. Решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, следва да се присъдят сторените разноски в установен размер на 9 500 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,