Решение № 7621 от 9.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3997/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. С. М., в качеството на Едноличен търговец Тимагро-В. М. , чрез процесуален представител, против решение 530 от 21.01.2025г., постановено по адм.д. 1027/2024г. от Административен съд-Хасково/АС-Хасково/, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ Тимагро-В. М. против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018г., с изх.02-260-2600/8555#7 от 01.10.2024г. на Зам. ИД на ДФЗ-РА, в частта на извършените с акта намаления на исканите субсидии в размери, както следва: по Схема за единно плащане на площ (СЕПП)-10025.72 лева; Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда-Зелени директни плащания (ЗДП)-4432.57 лева; Схема за преразпределително плащане (СПП)- 58.25 лева, и намаление поради достигане тавана на субсидиите по СЕПП в размер на 1800.29лв. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния - касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Съображения излага в касационната жалба. Иска отмяната му. Претендира разноски. Ответникът - заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АС - Хасково е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие приложимия материален закон и целта на закона По отношение спазването на материалния закон, съдът е приел, че предвид данните от извършени проверки на място правилно АО е приел за част от парцелите разлика в декларираната и установена площ, както и наличие на култура, различна от заявената. Същевременно 7 заявени парцела попадат извън одобрения слой ПДП за кампания 2018г. като оспорващия не е подал възражение и жалба против заповедите на МЗХГ за проект за обхвата на ССПДП за кампания 2018г. и за одобряване на специализирания слой. Съдът е счел за правилно определена санкционираната площ по СЕПП, за правилен начина по който е формирана общата сума на намалението по СЕПП и размерът на намалението по тази схема поради достигане тавана на субсидията. Според АС-Хасково правилни са изчисленията на АО, вследствие на които е получена сума на намаление по СПП, сумите на намаление по ЗДП, и санкцията по ЗДП, като всички те са получени като са взети предвид наддекларираната площ, санкционираната площ, съответните ставки и корекции, както и относимите нормативни разпоредби. Решението е правилно. Оспореното УП е издадено в процедура след връщане на административната преписка при отмяна на предходно УП с 02-260-2600/8555 от 30.03.2021г. от АС-Хасково с решение 2956/16.07.2024г. по а.д.36/2024г., и повторно произнасяне на АО по заявление за подпомагане с УИН 26/210518/80680 за кампания 2018г. на земеделския производител /ЗП/ ЕТ Тимагро-В. М. . При правилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка настоящият състав споделя извода на АС-Хасково, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, без допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство. Не се кредитират доводите на касатора за липса в оспорения акт на фактически и правни основания. Правилен е извода на първостепенния съд, че процесното УП съдържа подробни фактически основания за издаването му относно намаляване на исканите от ЗП суми за финансово подпомагане по СЕПП, ЗДП, СПП, и извършено намаление поради достигане тавана на субсидиите по СЕПП в определения от АО размер, като административният акт е издаден след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая и при спазване изискванията на чл.35 АПК. По отношение наведените доводи в тази насока настоящият състав на осн. чл.221, ал.2, изр. второ АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Правилни са изводите на АС-Хасково относно материалната законосъобразност на оспорения АА. В случая законосъобразно намаленията на заявените плащания са направени на основание чл.43, ал.4 ЗПЗП, като правните основания са изчерпателно посочени в обясненията под всяка от таблиците в административния акт. Заявяването от ЗП на площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, както и такива извън одобрения слой ПДП за 2018г. са основания за намаляване на размера на плащането съгласно чл.43, ал.3, т.4 и т.6 от ЗПЗП (в приложимата редакция). В конкретния казус на кандидата освен административни проверки са извършени и проверки на място. Установено е, че за 17 заявени парцела (подробно описани в първоинстанционния акт) е налице разлика между декларирана и установена площ, а 7 попадат извън допустимия слой ПДП, т.е. налице е наддеклариране. По отношение резултатите от извършените проверки на място са изготвени доклади, които са съобщени на ЗП с уведомителни писма от 31.10.2018г. и 28.11.2018г., и по които са направени обяснения от ЗП до директора на ОДЗ-Хасково, но по делото не са представени доказателства, оборващи констатациите в докладите. Установените несъответствия в декларираните площи, посочени от страна на АО в УП, не са опровергани с допустимите доказателствени средства, поради което съдът законосъобразно е кредитирал заключенията на АО като обосновани и съответни на събраните в хода на административното и съдебното производство писмени доказателства. Предвид изложеното, в съответствие с приложимите материалноправни норми е заключението на първостепенния съд за правилно оторизирани от АО суми в намален размер за процесните заявени от ЗП Схеми и Мерки за финансово подпомагане (чл.43, ал.3, т.4 и т.6 и ал.4 от ЗПЗП) за кампания 2018г., както и относно наложеното намаление поради достигане тавана на субсидиите по СЕПП на осн. чл.43а ЗПЗП (в приложимата редакция) в съответния размер. Неоснователно е възражението на касатора за нарушено право на защита. В конкретния казус административното производство по издаване на оспорения акт е проведено при спазване на административнопроизводствените правила и страната е имала възможност да упражни правото си на защита в пълен обем както в това производство, така и инициираното съдебно производство по оспорване на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2016г., с изх.02-260-2600/8555#7 от 01.10.2024г. на зам. ИД на ДФЗ, в хода на които производства ( при процесуална пасивност на касатора) не са опровергани с допустимите доказателствени средства фактите, въз основа на които АО е приложил материалноправните норми, имащи за резултат финансово подпомагане в намален размер. На основание горното касационната жалба трябва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл.143, ал.3 от АПК на ответника следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,