Решение № 6134 от 9.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15204/2013 г.

Решение № 6134 от 9.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15204/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на "Ивал 2000" ООД, седалище и адрес на управление гр. Варна, кв. "Възраждане", бл. 15, вх. 4, ап. 84 срещу решение № 53 от 25.09.2013 г. на Административен съд, гр. Разград, постановено по административно дело № 103/2013 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на "Ивал 2000" ООД срещу акт за установяване на задължение по декларация № АУ000280 от 13.03.2013 г. на орган по приходите в Община Разград, с който за периода 1.01.2008 г. - 31.12.2010 г. му е определена такса за битови отпадъци в размер на 170, 31 лв. и лихва за забава в размер на 65,80 лв.

Касационният жалбоподател - "Ивал 2000" ООД, счита обжалваното решение за постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209 АПК. Сочи, че решението е в нарушение на чл. 5 АПК, чл. 15 от Закона за нормативните актове (ЗНА), Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламенти и на Съвета от 19.11.2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (Директива 2008/98/ЕО), на чл. 62, 66, 67, ал. 1, чл. 71 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Съдът неправилно приел, че Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Разград (Наредбата) не противоречи на Закона за местните данъци и такси, поради което и неправилно приел, че чл. 15 ЗНА не намира приложение. Позовава се на съдебна практика.

Неправилно съдът приел, че размера на таксата следва да се определи по отчетната стойност на имота, а не по реда на чл. 67, ал. 1 и 3 ЗМДТ. Не отчел, че по делото е установено неползване на имота за процесния период. Сочи, че законодателят установил задължителна поредност на регламентираните в закона способи за определяне на размера на задължението и общинският съвет е длъжен да се съобрази със закона. Съдът не обсъдил и не взел предвид доказателствата по делото, които установяват, че Община Разград няма разходи за сметосъбиране и сметоизвозване, както и за обезвреждане на битовите отпадъци в депа. Не взел предвид и факта, че определената такса надвишава много пъти необходимите разходи за предоставяне на услугата, поради което не е налице еквивалентност на престациите. Сочи, че имотът е придобит на 11.12.2007 г., поради което фактически не е било възможно подаването на декларация за освобождаване от такса за 2008 г. Сочи, че съдът неправилно ценил липсата по делото на индивидуална заповед за откриване на административното производство, липсата на яснота в акта на данъчната основа, на промилите, на вида на имота, т. е. на видовете задължения с оглед на чл. 67 във вр. с чл. 66 ЗМДТ, което представлява липса на фактически и правни основания. Сочи, че съдът неправилно установил датата на подаване на възражението против акта за установяване на задължения. Неправилно ценил и установения факт на невръчване на съобщение за размера на задължението.

Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отмени оспорения акт за установяване на задължение по декларация № АУ000280 от 13.03.2013 г. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба - началник отдел "Местни данъци и такси" в Община Разград, счита същата за неоснователна. Съдът постановил решението си при изяснена фактическа обстановка и в съответствие с материалния закон. Съдът, по аргумент от разпоредбите на чл. 160, ал. 2 във вр. с чл. 124, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), правилно приел, че няма правомощие в това производство да извършва косвен съдебен контрол на други административни актове, освен на обжалвания. Инцидентната проверка за законосъобразност на общия административен акт е недопустима. Счита за неоснователен довода на касатора за допуснато в хода на административното производство съществено нарушение на производствените правила поради неиздаване на индивидуална заповед за започване на административното производство, тъй като при актовете по чл. 107, ал. 3, изречение трето ДОПК не се изисква заповед за възлагане на ревизия.

Сочи, че ако в акта като фактически основания се сочат начина, по който е изчислено задължението или как е изчислен размера на таксата за всяка услуга поотделно, законодателят нямаше да предвиди разпоредбата на чл. 107, ал. 2 ДОПК, съгласно която задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер, тъй като в противен случай нейното прилагане се обезсмисля. Счита, че фактическите основания за издаване на акта се съдържат в точка 4 от Решение № 544 от протокол № 30 от 23.01.2006 г. и точка 4 от Решение № 315 от протокол № 19 от 27.01.2009 г. на Общински съвет - Разград, както и в Справки за облагаемата основа за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. Наред с това по делото не е имало спор относно тези факти и правилността на изчислението на таксата. Излага подробно доводи за характера и значението на съобщението по чл. 69 ЗМДТ и счита за правилен извода на съда за липса на неговото нарушение. Сочи, че в съответствие със закона общинският съвет определил размера на всяка от трите вида услуги, които съставляват една такса, а кметът определил границите на предоставяне на услугите. Съдът правилно приел, че имотът на касатора попада в обхвата на предоставяната от общината услуга, а касаторът не е подавал декларация по чл. 18а, ал. 1 Наредбата. Счита за правилно приетата от съда дължимост, както и началната дата на дължимостта, на лихвата за забава.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Кремена Приставова.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно. Производството по чл. 156 ДОПК е протекло в съответствие с процесуалните правила. Очертаният предмет на спора е изследван съобразно правилата на доказване на фактическата обстановка и анализ на правно относимата уредба. Не се спори, че лицето не е ползвало имота и не е подавало декларация за освобождаване, поради което правилно е прието, че общината е предоставила услугите. Неоснователно е и оплакването за погасяване на лихвите с оглед на чл. 169, ал. 2 ДОПК и предвид алинея 4 на същата разпоредба.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. "Ивал 2000" ООД е юридическо лице със седалище и адрес на управление гр. Варна, кв. "Възраждане", бл. 15, вх. 4, ап. 84 и с основна икономическа дейност счетоводни услуги.

1. На 11.12.2007 г. "Ивал 2000" ООД подал декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ за придобит недвижим имот съгласно постановление за възлагане от 20.11.2007 г., л. 19. В декларацията имотът е посочен с местонахождение гр. Разград, кв. 145, урегулиран поземлен имот ХVIII-2218, отчетна стойност на имота 6 757, 32 лв. Имотът бил заведен с партиден № М0641.

1. На 23.01.2006 г. Общински съвет - Разград, приел решение № 544 по протокол № 30, л. 22 - 26, с което одобрил план-сметките за разходите по третиране на битовите отпадъци и поддържане на чистотата на територията на населените места в Община Разград за 2006 г. като определил годишен размер на такса битови отпадъци за 2006 г., както следва:

а) т. 544.4 "пропорционално на данъчна оценка по реда на чл. 66, ал. 1 във вр. с чл. 67, ал. 2 и ал. 4 ЗМДТ за всички населени места на територията на община Разград (гр. Разград)" за нежилищни имоти на граждани, предприятия и организации, "за които данъчната оценка е отчетната стойност на активите - 12,8 промила върху данъчната оценка, която включва": 1,5 промила за осигуряване на съдове за съхранение на битовите отпадъци; 4,5 промила за събиране на битови отпадъци и транспонирането им до депата; 2,7 промила за проучване, проектиране, изграждане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци; 4,1 промила за почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване;

б) т. 544.5 "пропорционално на данъчна оценка по реда на чл. 66, ал. 1 във вр. с чл. 67, ал. 2 ЗМДТ за всички населени места на територията на община Разград, посочени в т. 4, за нежилищни имоти на граждани, предприятия и организации, "за които имоти стойността на активите е данъчната им оценка" - 9,5 промила, която включва: 1,0 промила за осигуряване на съдове за съхранение на битовите отпадъци; 3,5 промила за събиране на битови отпадъци и транспонирането им до депата; 1,9 промила за проучване, проектиране, изграждане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци; 3,1 промила за почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване;

1. На 27.01.2009 г. Общински съвет - Разград, приел решение № 315 по протокол № 30, л. 27 - 29 и л. 73 - 79, с което одобрил план-сметките за разходите по третиране на битовите отпадъци и поддържане на чистотата на територията на населените места в Община Разград за 2009 г. като определил годишен размер на такса битови отпадъци за 2009 г., както следва:

а) точка 4 "пропорционално на данъчна оценка по реда на чл. 66, ал. 1 във вр. с чл. 67, ал. 2 и ал. 4 ЗМДТ за всички населени места на територията на община Разград (гр. Разград)" за нежилищни имоти на граждани, предприятия и организации, "за които имоти данъчната оценка е отчетната стойност на активите - 11,5 промила върху данъчната оценка, която включва: 1,2 промила за осигуряване на съдове за съхранение на битовите отпадъци; 4,1 промила за събиране на битови отпадъци и транспонирането им до депата; 2, 4 промила за проучване, проектиране, изграждане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци; 3,8 промила за почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване;

б) точка 5 "пропорционално на данъчна оценка по реда на чл. 66, ал. 1 във вр. с чл. 67, ал. 2 ЗМДТ" за нежилищни имоти на граждани, предприятия и организации, "за които имоти стойността на активите е данъчната им оценка" - 6,5 промила, която включва: 0,6 промила за осигуряване на съдове за съхранение на битовите отпадъци; 1,9 промила за събиране на битови отпадъци и транспонирането им до депата; 1,4 промила за проучване, проектиране, изграждане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци; 1,4 промила за почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване;

1. На 23.10.2007 г., на 27.10.2008 г. и на 28.10.2009 г. кметът на Община Разград издал, на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ заповед № 2948, № 2848 и № 2630, л. 30 - 34, с които определил вида и границите на предоставяните през 2008 г., 2009 г. и 2010 г. услуги, съгласно които общината предоставяла услугите по "събиране и извозване на битови отпадъци, обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в гр. Разград" в границите установени от общия градоустройствен план, при минимална честота на извозване на битовите отпадъци според вида на съда - ежедневно за контейнер тип "Бобър" от 1,1 м3.

1. На 13.08.2012 г. кметът на Община Разград издал, на основание чл. 4, ал. 4 във вр. с ал. 3 ЗМДТ, заповед, с която възложил на Росен Йорданов Стоянов, на длъжност главен инспектор в отдел "Местни данъци и такси" в Община Разград, функциите на орган по приходите.

1. На 13.03.2013 г., на основание чл. 107, ал. 3, изречение 3 във вр. с ал. 1 ДОПК, органът по приходите - Росен Йорданов Стоянов, издал акт за установяване на задължение по декларация № АУ000280, с който определил на "Ивал 2000" ООД такса битови отпадъци и лихви за имот ХVIII-2218, както следва:

а) за 2008 г. - 60, 89 лв. и лихви - 30, 91 лв.;

б) за 2009 г. - 54,71 лв. и лихви - 20, 39 лв.;

в) за 2010 г. - 54, 71 лв. и лихви - 14, 50 лв.

1. "Ивал 2000" ООД оспорил акта пред началника на отдел "Местни данъци и такси", който с решение № 32 от 25.04.2013 г. потвърдил акта.

1. На основание чл. 9 ЗМДТ, с решение на Общинския съвет № 544.1. по протокол № 38 от 17.02.2003 г., общинският съвет приел Наредба № 14 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Разград.

1. В хода на съдебното производство по делото "Ивал 2000" ООД представил:

а) скица на поземлен имот № 1626 от 12.04.2010 г. за поземлен имот с идентификатор 61710.505.4424, л. 7, по кадастралната карта на гр. Разград, с административен адрес гр. Разград, ул. "Сребърна", с трайно предназначение на територията - урбанизирана, представляващ земя с площ от 1 041 кв. м. В имота има и сграда за енергопроизводство с идентификатор 61710.505.4424. Като собственик на имота е посочен "Ивал 2000" ООД.

б) писмо, изх. № 18 от 05.09.2013 г. на ръководител звено в "А. С. А. България" ЕООД до съда, л. 83 - 90, в което е посочено, че:

• от 2001 г. "А. С. А. България" ЕООД изпълнява дейности по събиране и транспортиране на битови отпадъци от територията на гр. Разград по сключен договор с общината;

• дейността се извършва с контейнери тип "Бобър" от 1, 1 куб. м и сметосъбиращи автомобили;

на кръстовището на ул. "Сребърна" и ул. "Мидия" в гр. Разград е поставен контейнер тип "Бобър", който отстои на 75 м от имота на "Ивал 2000" ООД, и се обслужва ежедневно;

• всички контейнери, които са разположени на терени - общинска собственост, са предназначени за обществено ползване;

• определянето на местоположението на контейнерите е в съответствие с гъстотата и вида на застрояване, възможностите за транспортен достъп и обслужване на съдовете, отстояния от сгради и други; имотът на "Ивал 2000" ООД е разположен в дъното на тупик с широчина 3, 5 м и невъзможност за разполагане на контейнер на улицата;

• "Ивал 2000" ООД не е изявил желание за предоставяне на индивидуален съд за битови отпадъци, който да е разположен в имота;

• приложен е снимков материал - 6 броя, "удостоверяващи гореописаните обстоятелства" и схема за разположение на контейнерите за битови отпадъци в гр. Разград.

1. В хода на съдебното производство органът представил:

а) договори за изпълнение на малка обществена поръчка № 74 от 29.02.2008 г., № 60 от 23.02.2009 г. и № 25 от 3.02.2010 г., л. 48 - 53, с предмет отпечатване, пликоване и доставяне на съобщения за дължим данък недвижими имоти и такса битови отпадъци;

б) справка за облагаемата основа на декларация Р-2527П/28.06.2010, партида 103578526 - за 370 кв. м земя и нежилищна сграда от 23, 00 кв. м, както следва:

• за 2008 г. за земята: данъчна оценка 2 478,70 лв., отчетна стойност 2 757,32 лв.; основа за такса битови отпадъци - 2 757,30 лв.; за сградата - данъчна оценка - 3 405,20 лв.; отчетна стойност - 2 000,00 лв.; основа за такса битови отпадъци - 2 000 лв., л. 55;

• за 2009 г. за земята: данъчна оценка 3 694,70 лв., отчетна стойност 2 757,32 лв.; основа за такса битови отпадъци - 2 757,30 лв.; за сградата - данъчна оценка - 5 049,50 лв.; отчетна стойност - 2 000,00 лв.; основа за такса битови отпадъци - 2 000 лв., л. 56;

• за 2010 г. за земята: данъчна оценка 3 694,70 лв., отчетна стойност 2 757,32 лв.; основа за такса битови отпадъци - 2 757,30 лв.; за сградата - данъчна оценка - 5 023,30 лв.; отчетна стойност - 2 000, 00 лв.; основа за такса битови отпадъци - 2 000 лв., л. 57;

в) справка за облагаемата основа на декларацията по чл. 17 ЗМДТ, вх. № 0641 от 11.12.2007 г., л. 80, за "площ на земята 370 кв. м, в т. ч. застроена площ - 23 кв. м", както следва:

• за 2008 г. - данъчна оценка 5 883,90; отчетна стойност - 4757, 30; облагаема основа за такса за битови отпадъци - 4757,30;

• за 2009 г. - данъчна оценка 8744,20; отчетна стойност - 4757, 30; облагаема основа за такса за битови отпадъци - 4757,30;

• за 2010 г. - 8718, 00; отчетна стойност - 4757, 30; облагаема основа за такса за битови отпадъци - 4757,30;

г) справка за начина на изчисляване на лихвата и лихвен лист - л. 81 и 82;

д) договор от 20.08.2001 г. между Община Разград и "РЕБ - РВЕ Ентзоргунг България" ЕООД с предмет събиране, извозване и обезвреждане на твърди битови отпадъци; поддържане на депо за твърди битови отпадъци - Разград; поддържане на чистотата на улици, тротоари, площадни пространства, спирките за обществен транспорт, подлезите и коритото на р. Бели Лом на територията на гр. Разград за срок от десет години.

При така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, в т. ч. съдържа фактически и правни основания. Приел, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изпращането на съобщението по чл. 69 ЗМДТ с обикновена поща е допустимо и надлежно доказано от договорите за отпечатване, влагане, пликоване и доставка на съобщенията. Приел, че дори и да не е било изпратено такова съобщение, с оглед на невъзможността да се докаже получаването му, то това нарушение на процесуалните правила не е съществено. Задължението за такса за битови отпадъци се определя в годишен размер и е дължимо в сроковете, определени в Наредбата като съобщението не е предпоставка за възникване на задължението.

Приел, че оспореният акт не противоречи на материалноправни разпоредби. "Ивал 2000" ООД е собственик на недвижим имот, който се намира в територия, на която се извършват дейностите по сметосъбиране и почистване, поради което е задължено за тях лице. Дружеството не е подало декларация по чл. 18а, ал. 1, т. 4 Наредба № 14, поради което дължи заплащане на таксата, защото в процесния период общината е предоставяла предвидените в чл. 62 ЗМДТ услуги. Услугите са предоставяни при спазване на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, видно от представените заповеди и доказателства за публикуването им в пресата.

Съдът приел, че действително в акта не е посочен размера на данъчната основа, решенията на общинския съвет за определяне на размера на таксата и не е приложен лихвен лист, но представените по делото доказателства установили определяне на таксата в съответствие с изискванията на закона и на наредбата. Приел за неоснователно възражението за дължимост на лихви от датата на уведомяването по Закона за местните данъци и такси с оглед на чл. 9б във вр. с чл. 5, ал. 1 - 5 ЗМДТ във връзка с чл. 175, ал. 1 във вр. с чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК. Приел, че оспореният акт е и в съответствие с целта на закона.

Въз основа на това съдът направил извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърлил жалбата.

Крайният извод на съда е неправилен.

При така установените по делото факти, с оглед на доводите на касатора в подкрепа на твърдяните отменителни основания и възраженията на ответника спора по делото е за приложението на закона и за обосноваността на изводите на съда.

Доводите на касатора, възраженията на ответника и мотивите на съда налагат касационният съд, преди да ги обсъди, да посочи следното:

В своята ежедневна дейност правните субекти създават вещества или предмети, от които искат или са длъжни да се освободят. Тези вещества или предмети Законът за управление на отпадъците (ЗУО) - § 1, т. 17, определя като отпадъци. С оглед на различния характер на дейността, в резултат на която се получава отпадък, той бива различни видове. Съгласно § 1, т. 4 ЗУО битови са отпадъците от домакинствата и подобни на отпадъците от домакинствата. За целите на Закона за местните данъци и такси законодателят е дал нарочна дефиниция на понятието битови отпадъци - § 1, т. 4.

Независимо от вида на отпадъка чл. 7, ал. 1 ЗУО задължава всяко лице, от чиято дейност се образуват отпадъци, да ги третира самостоятелно или да ги предоставя за събиране, транспортиране и третиране в съответствие със Закона за управление на отпадъците. За изпълнение на това задължение на правните субекти и в изпълнение на възложените на органите на местното самоуправление и местната администрация задължения по управлението на битовите отпадъци- чл. 19 - 28 ЗУО, общината предоставя визираните в чл. 62 ЗМДТ услуги. Тези услуги са: сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Законодателят не е дал легално определение на видовете услуги, но тяхното съдържание се извежда от разпоредбата на чл. 66, ал. 1 ЗМДТ. Нормата определя видовете дейности, за които общинският съвет определя годишен размер на разходите и по този начин установява и съдържанието на престираните от общината услуги.

Ноторно е, че за да е дължима таксата за битови отпадъци е необходимо услугите по чл. 62 ЗМДТ да са престирани от общината и ползвани от съответния правен субект. Таксата за услугите не е данък и нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установена в закон правна връзка между недвижимия имот и съответния правен субект - чл. 11 ЗМДТ. Законодателят изисква, освен наличието на правната връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, и фактическо престиране и ползване на услугата. С оглед обаче на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които тези услуги преследват, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са предоставени и кога услугите се счита, че не са ползвани.

Услугата сметосъбиране и сметоизвозване се предоставя от общината на конкретния правен субект, за да изпълни той законовото си задължение за третиране на образуваните от неговата лична дейност битови отпадъци. Тъй като е възможно лицето по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ да не ползва за съответния отчетен период имота и с оглед на това да не генерира битови отпадъци, законодателят в чл. 8, ал. 5 ЗМДТ е приел, че общинският съвет с наредбата по чл. 9 ЗМДТ, определя реда, по който лицата, които не ползват услугата през съответната година установяват този факт.

В случая Общинският съвет - Разград, в приетата от него, на основание чл. 9 ЗМДТ, Наредба № 14 приел - чл. 18а, ал. 1, че "Не се събира такса за услугата "сметосъбиране и сметоизвозване", когато услугата не се предоставя от общината, или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота. "Разпоредбата е приета с решение № 853 от 26.03.2007 г. по протокол № 48 на общинския съвет. Допълнена и изменена е с решение № 892 от 29.03.2011 г. по протокол № 49, с решение № 245 от 27.11.2012 г. по протокол № 19 и с решение № 495 по протокол № 35 т 27.12.2013 г.

Наредбата не е представена по делото. На електронната страница на Общински съвет - Разград е публикувана единствено последната редакция на наредбата, без да има достъп до редакцията на нормата към датата на приемането й - 26.03.2007 г., а именно тази редакция на разпоредбата е приложима в случая, тъй като на касатора е определена такса за битови отпадъци за периода 1.01.2008 г. - 31.12.2010 г. Следователно по делото не е установено изпълнил ли е задължението си по чл. 8, ал. 5 ЗМДТ общинският съвет и създал ли е условия и ред за деклариране от задължените лица на релевантния за таксата факт на ползване на имота.

Независимо от това, ако касаторът е подал декларация преди началото на отчетния период, той няма да е задължено за таксата за сметосъбиране и сметоизвозване лице, тъй като с наредбата по чл. 9 ЗМДТ общинският съвет създава само реда, по който се установява неползването на услугата. А липсата на ред за ползване на едно право не може да доведе до неговото погасяване.

Защо е важно доказването на подаване на декларация, с която лицето заявява неползване на имота?

Тъй като таксата за битови отпадъци не е данък, т. е. дължимостта й е обвързана с предоставянето и ползването на услугата, то за задълженото лице е важно да докаже, че за съответния период на имота не са генерирани битови отпадъци. Доказването на фактическото негенериране на битови отпадъци би било доказване на отрицателен факт. А отрицателният факт е нещо, което не се е осъществило в релевантния минал времеви период. Тъй като не се е осъществил, не се е случил, отрицателният факт не е оставил материални следи, които да бъдат доказани. С оглед на това и чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК определя като предмет на доказване положителните факти. Поради тази логика на предмета на доказване законодателят, с разпоредбите на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ във вр. с наредбата по чл. 9 ЗМДТ на съответния общински съвет, е създал една презумпция - подаването на декларация за неползване на имота през съответната календарна година е доказателство за фактическото неползване на предоставяна от общината услуга по сметосъбиране и сметоизвозване.

Доказателствената тежест за доказването на този факт, с оглед на чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, е на касатора. С оглед на това недоказването от касатора на факта на деклариране на неползване на имота в процесния период е достатъчно, при престиране на услугата от общината, за да се приеме, че услугата сметосъбиране и сметоизвозване е престирана и следователно - таксата е дължима. Поради това ирелевантни за предмета на спора са доводите на касатора и ангажираните в тяхна подкрепа доказателства за фактическо неползване на имота в процесния период. Щом не е доказал подаването на декларация по чл. 18а, ал. 1 Наредба № 14, а този факт не се оспорва от касатора, за целите на таксата за битови отпадъци той е, при предоставяне на услугата досежно конкретния имот, задължено лице, разбира се, стига досежно него общинският съвет да не е взел, на основание чл. 8, ал. 6 ЗМДТ, решение за освобождаване от заплащане на таксата. Такова решение в конкретния случай е безспорно, че общинският съвет не е вземал.

Другият вид услуга, която общината предоставя във връзка с битовите отпадъци е поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ в услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Съвместното съжителство в рамките на едно населено място, за да бъде възможно и да отговаря на определени, приети от членовете на общността, от обществото и от държавата стандарти, не може да се осъществи без територии за обществено, т. е. достъпно за всички, ползване. Цялото устройствено планиране и изграждане на населените места е подчинено на изискването да гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението - чл. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), което имплицитно означава осигуряване на територии за обществено ползване. А наличието на територии за обществено ползване изисква поддържането и на определен стандарт на чистота на тези територии. Законодателят е приел, че общото ползване предполага и обща отговорност за събиране, транспортиране и третиране на генерираните битови отпадъци по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗУО.

В този контекст посоченото в чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ ясно илюстрира съдържанието на услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места". Що се отнася до обема на услугата, т. е. до определяне на това кои са териториите за обществено ползване за целите на услугата и точния вид на услугите, които се включват в обобщеното понятие поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, законодателят е предоставил на дискрецията на общинския съвет и на кмета на общината. Но за да е налице задължение за заплащане на такса поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо общината да предоставя тази услуга. Тогава, когато услугата не се предоставя такса не се дължи - чл. 71, т. 2 ЗМДТ. Тъй като не е обвързана от фактическото ползване на имота от задълженото по чл. 11 ЗМДТ лице, за тази услуга не е налице възможност предварително да се декларира неползване.

Третият вид услуга - обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане, завършва визираното в чл. 7, ал. 1 ЗУО задължение на лицата, при чиято дейност се образуват битовите отпадъци. Тази услуга е необходима както по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така и за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Без тази услуга не може да бъде изпълнено в пълнота задължението по чл. 7, ал. 1 ЗУО. Именно с оглед на това в Закона за управление на отпадъците са определени задълженията на общините по третиране на отпадъците, както и правните форми, чрез които това може да стане. Законодателят е приел, че такса за тази услуга не се събира, когато общината няма депа или други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Тъй като тази услуга също не е обвързана изцяло с фактическото ползване на имота от задълженото по чл. 11 ЗМДТ лице, досежно нея не е налице възможност предварително да се декларира неползването й.

Видно от изложеното установените от законодателя предпоставки за дължимост на таксата за битови отпадъци, по отношение на конкретната по делото хипотеза, са регламентирани в съответствие с определения с Директива 2008/98/ЕО ръководен принцип на европейско и международно равнище - замърсителят плаща, чл. 14, § 1. Именно правният субект, при чиято дейност се образуват битовите отпадъци е и задължен за таксата. С оглед на това доводите на касатора, че определените му задължения са в нарушение на този принцип са неоснователни. Следва да се прави разлика между принципа "замърсителят плаща" и законовите предпоставки за неговото прилагане. Като не е спазил законовото изискване за подаване на декларация за неползване на имота касаторът не може да се позовава на неговото фактическо неползване, за да обоснове недължимост на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване, а досежно услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане в депа, с оглед на изложеното по-горе, факта на неползване на имота е ирелевантен.

За да бъде законосъобразен актът, с който на касатора са установени задълженията, е необходимо, при неподадена декларация за неползване на имота, да бъде надлежно доказано реалното предоставяне от общината на трите услуги. Доказателствената тежест е на органа - ответник, т. е. на ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община. Престирането на услугата е фактическо основание - един от релевантните юридически факти, при осъществяването на които възниква задължението за таксата, а съгласно чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДОПК доказателствената тежест за фактическите основания е на органа.

Какво установяват фактите по делото?

Съгласно чл. 66, ал. 1 ЗМДТ таксата се определя в годишен размер за всяко населено място от общинския съвет. За 2008 г. Общински съвет - Разград не е вземал решение за определяне на таксата. Поради това и с оглед на чл. 66, ал. 3 ЗМДТ, който предвижда, че когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размера на таксата, тя се събира на база действащия размер към 31 декември на предходната година, размерът на таксата е бил този, определен по решение № 544 от 23.01.2006 г. За 2009 г. размерът на таксата е определен от общинския съвет с негово решение № 315 от 27.01.2009 г. За 2010 г. общинският съвет отново не е взел решение за определяне на размера на таксата, поради което и с оглед на чл. 66, ал. 3 ЗМДТ размерът е бил този, определен за 2009 г.

Освен решенията на общинския съвет за определяне на размера на таксата, по делото е безспорно, че със заповеди на кмета на общината, издадени на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, са определени видовете услуги и границите на районите, в които те се предоставят. Безспорно е също, че тези заповеди на кмета на общината са публично оповестени. И за трите процесни години кметът на общината със свои заповеди определил, че общината ще предоставя и трите вида услуги. Територията, на която услугите ще бъдат предоставяни, е определена в границите на общия градоустройствен план на гр. Разград. По делото не се спори, че имотът на касатора се намира в границите на общия устройствен план на гр. Разград - виж т. 11, б. "а" по-горе.

Но наличието на решение на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ и наличието на заповеди на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ сами по себе си не доказват предоставянето на услугата. Заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, както и решенията на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ са само правните предпоставки за предоставяне на услугите. Неоснователен, с оглед на това, е доводът на ответника по касационната жалба, че фактическите основания за издаване на оспорения акт се намират в решенията на общинския съвет и заповедите на кмета. Органът следва ясно да разграничава фактическите от правните основания за издаване на един административен акт. Фактическите основания или фактите, са това, което поставя в действие, което дава основание на органа да упражни компетентността си, т. е. което имплементира правната норма в конкретния случай. Правните основания са тези, които сочат условията за упражняване на компетентността и целта на индивидуалния административен акт, т. е. целта на упражнената от органа власт. Правните основания не доказват фактите. Фактите изискват надлежно доказване. В случая това означава, че фактическите основания на оспорения акт изискват доказването на факти, въз основа на които съдът може да направи извод за предоставяне на услугите съобразно законовите предпоставки.

За да докаже престиране на услугата и в трите й компонента органът представил единствено договор между Община Разград и "РЕБ - РВЕ Ентзоргунг България" ЕООД от 20.08.2001 г. с предмет събиране, извозване и обезвреждане на твърди битови отпадъци; поддържане на депо за твърди битови отпадъци - Разград; поддържане на чистотата на улици, тротоари, площадни пространства, спирките за обществен транспорт, подлезите и коритото на р. Бели Лом на територията на гр. Разград за срок от десет години. Но този договор, сам по себе си, не доказва предоставянето на услугата в трите й компонента на касатора за процесния период. Договорът е само индиция, че общината е предприела релевантни действия за изпълнение на задължението си по предоставяне на услугите.

Други доказателства ответникът не е представил.

Съдът приел, че предоставянето на услугите от Община - Разград било доказано от представената от "А. С. А. България" ЕООД справка и схема. Посочените справка и схема са представени по делото по искане на касатора от неучастващо в делото лице - ръководител звено в "А. С. А. България" ЕООД, писмо, изх. № 18 от 5.09.2013 г., със съдържание, посочено по-горе в т. 11, б. "д". По отношение на това писмо следва да се посочи следното:

По делото ответникът е представил договор на общината с друго дружество за извършване на услугите по чл. 62 ЗМДТ. По делото няма доказателства за промяна на наименованието на "РЕБ - РВЕ Ентзоргунг България" ЕООД в "А. С. А. България" ЕООД. Достъпната в търговския регистър информация не сочи промяна на наименованието на дружеството, но доколкото единният идентификационен код на двете дружества е един и същ, то би следвало да се приеме, че става въпрос за един и същ правен субект. Следва да се посочи, че в протокола от съдебно заседание от 26.06.2013 г., когато съдът с определение уважил молбата на касатора за изискване от неучастващо по делото лице на доказателства, е вписано като неучастващо лице, от което да се изискат доказателства, трето юридическо лице - "Шеле" ООД. При справка в търговския регистър се установява, че дружество с наименование "Шеле" ООД не е регистрирано, а "А. С. А. България" ЕООД през 2008 г. е било с наименование "Шеле България", както и с наименование "А. С. А. Шеле".

Вярно е, че на основание чл. 192 ГПК във вр. с чл. 144 АПК във вр. с § 2 ДОПК всяка страна може да поиска от съда да задължи неучастващо в делото лице да представи намиращ се у него документ. Но в случая съдът, първо, допуснал да се събира доказателство, за което не е установено относимо ли е към предмета на делото - без яснота за наименованието и промяната на наименованието на дружеството, с което общината е сключила договор за извършване на услуги във връзка с битовите отпадъци, не може да се установи относимостта на искания документ. Второ, съдът не изискал намиращ се у неучастващото лице документ, а фактически изискал "писмена справка" по поставени от касатора въпроси, т. е. той изискал писмени показания на лице, което би могло да има качеството на свидетел. Трето, по делото няма доказателства има ли право лицето, подписало "писмената справка" да удостоверява по обвързващ неучастващото лице начин посочените факти и обстоятелства. И четвърто, полученото от неучастващото лице писмо е фактически частен документ без материална доказателствена сила. Но тъй като този писмен документ фактически представлява писмени показания то с оглед на изискванията на чл. 163, 170 и 171 ГПК във вр. с чл. 144 АПК тази "писмена справка" се явява недопустимо доказателствено средство.

В съдебното административно производство, за разлика от административното производство, съдът може да събира само допустимите от Гражданския процесуален кодекс доказателства. Свидетелски показания, дадени в писмена форма, или "писмени справки" от неучастващи по делото лица не са допустими доказателствени средства. С "писмената справка" неучастващото лице представило схема за разположение на контейнери за битови нужди на територията на гр. Разград и шест броя снимки. Представената по делото схема, която освен че няма издател, дори не е заверена, не може да докаже предоставяне на услугата. Тя би могла, ако е надлежно издадена, да удостовери постигнатото между дружеството и общината съгласие за мястото на разполагане на контейнерите, но не и да докаже престирането на услугата. Още по-малко относимите за делото факти могат да бъдат доказани с представените по делото шест броя снимки.

Отделно от изложеното, и с оглед на посочената недопустимост на доказателствено средство без правно значение за предмета на делото, само с оглед на пълнота на изложението следва да се посочи, че в "писмената справка" неучастващото лице сочи: "Всички контейнери, разположени на терени общинска собственост, са предназначени за обществено ползване". Тоест, това са контейнери, чрез които е осъществявана услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, а не услугата сметосъбиране и сметоизвозване. В "писмената справка" изрично се сочи, че "Освен контейнерите за обществено ползване, при декларирано желание на физически и юридически лица, Община Разград предоставя индивидуални съдове за битови отпадъци, които могат да се разполагат в имотите на заявителите", а "Ивал 2000" ООД няма заявен такъв контейнер. Тоест, неучастващото лице декларира, че не е предоставяло на "Ивал 2000" ООД услугата сметосъбиране и сметоизвозване, а е извършвало услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане. Но с писмени показания на неучастващо лице не може да се докаже фактическото осъществяване на услугите от общината.

Видно от изложеното, съдът обосновал извода си за престиране на трите услуги на касатора на доказателства, които са недопустими по смисъла на Гражданския процесуален кодекс.

С оглед на изложеното несъответен на материалния закон е изводът на съда, че общината престирала услугите при спазване на посочените в Закона за местните данъци и такси условия. Релевантните материалноправни разпоредби изискват не само издаването и публикуването на заповед на кмета на общината, а видно от изложеното по-горе и наличието на други юридически факти като фактическо престиране на услугите в контекста на посоченото досежно отделните видове услуги. Тези релевантни факти - на престиране на услугите сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване органът не доказал. Те могат да бъдат доказани с всички допустими по Гражданския процесуален кодекс доказателства - протоколи за извършена работа, пътни листове, отчетни документи и други. Органът обаче не е ангажирал каквито и да било доказателства. Съдът, като приел, че събраните по делото доказателства установяват надлежно релевантните за законосъобразността на акта фактически основания постановил и необоснован съдебен акт.

Посочените нарушения на материалния закон и необоснованост на мотивите на съдебния акт са достатъчни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, което дава основание на касационния съд да не обсъжда другите доводи на касатора за неправилност на съдебното решение. Само с оглед на възраженията на ответника, че ако в акта като фактически основания, се сочат начина, по който е изчислено задължението или как е изчислен размера на таксата за всяка услуга поотделно, законодателят нямаше да предвиди разпоредбата на чл. 107, ал. 2 ДОПК, следва да се посочи, че индивидуалният административен акт за това е индивидуален, защото трябва общото правило, визирано в правната норма, да бъде фактически и правно обосновано с конкретни и относими факти и норми. Нормата на чл. 107, ал. 2 ДОПК в случая не е правното основание на което е издаден оспорения акт. Той е издаден на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК.

Всеки един индивидуален административен акт, какъвто е и актът по чл. 107, ал. 3 ДОПК, трябва да съдържа фактически и правни основания. Фактическите и правни основания са мотивите на акта по смисъла на чл. 59, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДОПК (аналогично е и изричното изискване към ревизионния акт визирано в чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК). Преценката на органа за фактите и правото дават възможност на адресата на акта да осъществи ефективно защитата си и на съда да извърши контрол за законосъобразност. Поради това пълната липса на фактически и правни основания винаги е съществено нарушение на изискването за форма, а неправилните фактически и правни основания е материална незаконосъобразност на акта. Ярко доказателство, в конкретния случай, за необходимостта от конкретни фактически и правни основания са решенията на общинския съвет за определяне на размера на таксата, които съдържат два различни размера на таксата - за облагаема основа, която е данъчна оценка, и за облагаема основа, която е отчетна стойност, виж точка 3 и 4 по-горе. Органът е този, който в мотивите на акта си трябва ясно да посочи коя облагаема основа е приел и защо.

Следователно посочените пороци на акта винаги са основания за отмяната му. Но в производството по проверка на законосъобразността на акт за установяване на задължения по декларация е приложима разпоредбата на чл. 160, ал. 1 във вр. с чл. 144, ал. 1 ДОПК, с оглед на която съдът е длъжен, когато установи незаконосъобразност на акта, да реши спора по същество, с изключение на хипотезата по алинея 3, когато естеството на акта не позволява решение по същество - каквото в случая не е налице. С оглед на това свое задължение съдът правилно приел, че от представените от органа в хода на съдебното заседание доказателства - справки за облагаемата основа, т. 11, б. "б" и "в" по-горе, може да се извърши проверка за законосъобразното изчисляване на размера на таксата. Разбира се, законосъобразното изчисляване на размера на задължението е възможно само, когато надлежно е установено предоставянето на услугата от общината. В случая, както бе изложено по-горе, това не е доказано.

С оглед на доводите на ответника по касационната жалба, че по делото не е имало спор по правилността на изчислението на таксата, касационният съд счита за необходимо изрично да посочи, че първо, чл. 168, ал. 1 АПК във вр. с чл. 2 ДОПК задължава съда да извърши служебно проверка за законосъобразността на оспорения акт. И второ, по-важното в конкретния случай, касаторът не е оспорил правилното изчисляване на размера на таксата, защото е оспорил правопораждащия факт - предоставянето на услугата. Без да се докаже предоставянето на услугата не може да се проверява законосъобразното изчисляване на размера на дължимата за нея такса.

Също с оглед на доводите на ответника и мотивите на съда следва да се посочи, че представените по делото от ответника договори № 74 от 29.02.2008 г., № 60 от 23.02.2009 г. и № 25 от 3.02.2010 г., л. 48 - 53, с предмет отпечатване, пликоване и доставяне на съобщения за дължим данък недвижими имоти и такса битови отпадъци (т. 11, б. "а" по-горе), по никакъв начин не доказват връчване на съобщението по чл. 69, ал. 2 ЗМДТ. Те доказват единствено факта на наличие на договор между общината и съответното дружество с посочения предмет, но не и факта на връчване на съобщението на касатора. Както обаче правилно приел съдът изпълнението или неизпълнението от общината на задължението й по чл. 69, ал. 2 ЗМДТ не е релевантен за пораждането на задължението за такса за битови отпадъци юридически факт, поради което доводите на касатора за неизпълнението му от общината се ирелевантни за предмета на спора.

Касационният съд счита за необходимо изрично да посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК касационната проверка е единствено в рамките на посочените в касационната жалба отменителни основания. В случая сочените от касатора отменителни основания са нарушение на материалния закон и необоснованост. Отменителното основание съществено нарушение на съдопроизводствените правила не се сочи, а съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът не следи служебно за спазването им. С оглед на това касационният съд като отмени обжалваното решение не може да го върне на съда за ново разглеждане, въпреки че в хода на касационната проверка установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си по чл. 170, ал. 1 и чл. 171, ал. 4 АПК да укаже на страните по делото разпределението на доказателствената тежест, както и че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Това процесуално поведение на съда е пряко следствие от неправилното му тълкуване и прилагане на материалния закон. Ако съдът правилно бе установил фактическия състав на приложимите норми и с оглед на това правилно бе установил релевантните за предмета на спора факти и обстоятелства, той би дал и указание на страните - най-вече на ответника, че за основния за предмета на спора факт - престирането на услугата от общината, не сочи доказателства.

С оглед на установената неправилност на съдебното решение касационният съд следва да го отмени. Делото, с оглед на забраната по чл. 220, ал. 1 АПК, е изяснено от фактическа и правна страна, поради което и с оглед на сочените от касатора отменителни основания и на основание чл. 222, ал. 1 АПК съдът следва да го реши по същество. От изложеното е видно, че по отношение на касатора за урегулиран поземлен имот ХVIII-2218, кв. 145, гр. Разград, за периода 1.01.2008 г. - 31.12.2010 г. общината не е престирала услугите по чл. 62 ЗМДТ. Това прави издадения акт за установяване на задължение по декларация № АУ000280 от 13.03.2013 г. на орган по приходите в Община Разград, с който за периода 1.01.2008 г. - 31.12.2010 г. на касатора е определена такса за битови отпадъци в размер на 170, 31 лв. и лихва за забава в размер на 65,80 лв. незаконосъобразен. Съдът следва да го отмени.

С оглед на изхода от делото, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Община - Разград, юридическото лице, в чиято структура се намира органът - ответник, да заплати на "Ивал 2000" ООД направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са: държавна такса в размер на 50, 00 лв. и на 25,00 лв., както и адвокатско възнаграждение в размер на 150,00 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие, № 48094 от 18.05.2013 г.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 173, ал. 1 АПК Върховният административен съд,