Решение № 11326 от 9.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4843/2013 г.

Решение № 11326 от 9.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4843/2013 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Цветанка Владимирова Ангелова и Петър Владимиров Недялков от гр. София, против Решение № 7283/27.12.2012 г. по адм. дело № 3317/2012 г. на Административен съд- София град, с което е отменена Заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК за одобряване на КК и КР за землището на гр. Банкя, Столична община, област София в частта, относно имот с идентификатор 02659.2244.301 и административната преписка е върната на органа. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради необоснованост и се иска отмяната му и отхвърляне на оспорването на заповедта в тази част. Ответницата Петя Йорданова Русева-Стърнс оспорва жалбата. Ответната страна - изп. директор на АГКК не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел оспорената част от заповедта за незаконосъобразна. Административният орган не е спазил процедурата предвидена в чл. 47 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, поради което е допуснал нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В изпълнение на правомощията си по чл. 172, ал. 2 АПК, съдът е отменил заповедта по отношение на имот с идентификатор 02659.2244.301 и е изпратил преписката на изпълнителният директор на АГКК със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, включително заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. В съответствие със закона и с данните по делото съдът е приел, че имот с пл. № 2420 от кв. 159 по плана на гр. Банкя, "Клисурска махала" попада в обхвата на границите на ПИ с идентификатор 02659.2244.301 по КК и КР, одобрен с оспорената заповед. Според заключението на вещото лице, което е възприето и от решаващия съд, имот пл. № 2420 от кв. 159 по регулационния плана на гр. Банкя, м. "Клисурска махала", одобрен със Заповед № РД-50-09-94/29.03.1985 г. на Главен архитект на София и Заповед № РД - 50-127/16.10.1997 г. на кмета на гр. Банкя е идентичен с имот пл. № 1607, к. л. А-3-10-Б по предходен кадастрален план на гр. Банкя, нанесен на 27.03.1997 г. на основание Решение № 637-1/17.12.1996 г. на ПК "Банкя" в разписна книга № III-94 на гр. Банкя. От комбинираната скица на вещото лице е прието, че имот пл. № 2420 идентичен с имот пл. № 1607 е идентичен с част от отразения в кадастралната карта имот с идентификатор 02659.2244.301. В т. 10 на заключението на вещото лице е посочено, че процесният имот с идентификатор 02659.2244.301, съответно имот пл. № 2420 от кв. 159 по плана на гр. Банкя, м. "Клисурска махала", съответно имот пл. № 1607 от к. л. А-3-10-Б по плана на гр. Банкя попадат в картата на контактната зона на поземлените имоти от КВС и поземлените имоти от кадастралния план на територията на гр. Банкя. В конкретния случай намира приложение разпоредбата на чл. 47, ал. 1 - 8 от Наредба № 3/2005 г., която регламентира специален ред за нанасяне в кадастралната карта на границите на поземлени имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ и такива в урбанизирана територия, когато между тях се констатира наличие на контактна зона, при обединяване на планове и карти по чл. 41, ал. 1, т. 1 и 2 от наредбата. Когато се констатира такова припокриване се изработва карта на контактната зона и списък на засегнатите имоти. Картата на контактната зона съдържа данни за границите на имотите по одобрения кадастрален план с данни за границите им от картата на възстановената собственост /КВС/ и с границите на урбанизираната територия. При изработване на кадастралната карта последните са с предимство пред границите на имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ с КВС, като последните се коригират, а собствениците им се обезщетяват по реда на ЗСПЗЗ или ЗВСГЗГФ. Картата на контактната зона и списъкът на засегнатите имоти се приемат с решение на комисия по чл. 47, ал. 7 от Наредба № 3/2005 г., въз основа на което се извършва корекция в границите на имотите, преди приемането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Безспорно е установено, че при изработването на одобрената с обжалваната заповед КК и КР имот пл. № 2420 от кв. 159 по регулационния плана на гр. Банкя, собственост на Петя Русева-Стърнс не е нанесен. Получава се застъпване или т. нар. контактна зона между регулационния план на гр. Банкя и картата на възстановената собственост на землището. Съгласно чл. 35 от АПК административния акт се издава след като се установят всички факти и обстоятелства, които са от значение за случая, което изискване в процесния случай не е спазено. Според чл. 36, ал. 1 от АПК доказателствата се събират служебно от административния орган. Правилно АССГ е установил, че в конкретния случай безспорно има доказателства относно границите на имот пл. № 1607, идентичен с имот пл. № 2420, кв. 159 по регулационния план на гр. Банкя, м. "Клисурска махала" и собствеността му - предходен кадастрален план, както и своевременно представени документ за собственост, които административния орган не е взел предвид. Това от своя страна е довело до издаването на един неправилен и незаконосъобразен административен акт. Като е достигнал до верни правни изводи, обосновани от събраните по делото доказателства, включително и заключение на вещо лице, административният съд е постановил правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касаторите и следва да се присъдят в полза на ответницата Петя Йорданова Русева-Стърнс, която е направила своевременно искане за това и е доказала плащането на адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,