Решение № 8560 от 14.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11589/2012 г.

Решение № 8560 от 14.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11589/2012 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" - град София против решение от 28.06.2012 г., постановено по адм. дело № 2304/2012 г. на Административен съд София-град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са неправилност на решението, като необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалния и материален закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Димитър Христов Христов от град Русе, чрез пълномощника си адв. Зафиров оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АССГ е отменил заповед № 517/26.01.2012 г. на директора на Агенция "Митници" - град София, с която на Димитър Христов Христов е наложено дисциплинарно наказание "забележка". Установено е по делото, че Христов е изпълнявал длъжността "държавен инспектор" в митница Русе, Пристанище Русе. С оспорената пред АССГ заповед на касационния ответник е наложено дисциплинарно наказание "забележка" на основание чл. 90, ал. 1, т. 1 от ЗДСл, за извършено нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител, изразяващо се в това, че на 11.11.2011 г. не е създал необходимата организация на работа на ръководената от него смяна и не е осъществил достатъчен контрол по отношение спазването на трудовата дисциплина от Алексей Дочев и Любомир Лозанов, каквито задължения е имал съгласно т. V и т. VII от длъжностната му характеристика. Образувано е дисциплинарно производство срещу Христов, в хода на което са били обсъдени представените материали за дисциплинарното нарушение. С писмо изх. № 4423/435/6.01.2012 г. Димитър Христов е поканен да даде писмено обяснения, както и да се запознае с материалите по преписката. Видно от протокол № 15 от 10.01.2012 г. е проведено изслушване на държавния служител, който е депозирал и писмени обяснения от същата дата. С оспорената пред АССГ заповед дисциплинарнонаказващият орган е наложил наказание "забележка" на Христов. Като е проверил законосъобразността на оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че същият е постановен от компетентния орган и в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните норми. Поради това заповедта е отменена като незаконосъобразна. Касационната инстанция при извършената проверка на правилността на обжалваното решение, намира същото са правилно и обосновано по следните съображения: Обосновани са изводите на АССГ за спазване на изискванията на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл /в редакцията й на ДВ, бр. 24/2006 г./, която предвижда, че дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Двете изисквания са кумулативно предвидени и са спазени от административния орган. В случая Димитър Христов е изслушан от наказващия орган на 10.01.2012 г., като е представил писмени обяснения на същата дата. Правилни са и съображенията на първоинстанционния съд, за спазване на сроковете по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Откриването на дисциплинарно нарушение по смисъла на посочената разпоредба е извършено с уведомяването на административния ръководител с докладна записка от 30.11.2011 г., в която са били налице данни за всички обстоятелства относно извършеното нарушение и неговия автор и налагането на наказанието на 26.01.2012 г. е в срока по ал. 1. Касационната инстанция споделя изводите и за спазване на административнопроизводствените правила при издаването на оспорената заповед. В случая е неотносима разпоредбата на чл. 169 от АПК. Проверката на оперативна самостоятелност за издаване на акта е относима при актове, издадени в такъв аспект, а в настоящия казус възможността за административния орган е при наличие на конкретни факти да вземе предвиденото в закона решение - налагане на дисциплинарно наказание. Не е налице и нарушение по чл. 170, ал. 1 от АПК във връзка с тежестта на доказване. В хода на производството са проверени и установени фактическите основания, въз основа на които е направен извод за липсата на законовите предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание. Основателен е извода на АССГ, че административния акт е постановен в нарушения на разпоредбите на чл. 89 - 91 от ЗДСл. Тези разпоредби регламентират основанията за дисциплинарна отговорност и определяне на дисциплинарно наказание. Правилно съдът е приел, че не е налице основание за дисциплинарна отговорност, поради недоказаност на дисциплинарното нарушение, изразяващо се в твърдението, че Димитър Христов не е осъществил контрол върху своите подчинени по време на дежурството си. Касационната инстанция не споделя правните изводи на АССГ, че оспорената заповед е издадена при неспазване на императивната норма на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от закона, поради липса на описание на извършеното нарушение и конкретните обстоятелства, както и доказателствата, които ги потвърждават, а също така не са посочени служебните задължения, нарушени виновно от служителя. Съгласно т. V и VII от длъжностната характеристика за длъжността на Христов са посочени съответно основните задължения и отговорностите, свързани с организацията на работата. Изрично в длъжностната характеристика е предвидено, че държавния инспектор отговаря и контролира спазването на трудовата дисциплина от служителите на смяната при възлагане с вътрешно-административен акт. Като началник на смяната на конкретната дата Христов е изпълнил възложените му от началника на митница Русе разпореждания за установяване местонахождението на двамата си подчинени, по телефона и чрез лично посещение на офиса на "Гранична полиция". Единият от тях не е изпълнил разпореждане по телефона на началник МП, а вторият не е отговарял на телефонните обаждания, като до края на работната смяна - 17.30 часа не са се явили на работното си място. Около 17.30 часа началника на митническия пункт се е обадил на отговорника на смяната (дисциплинарно наказания служител), за да изясни местонахождението на лицата. Христов е установил, че на същата дата двамата му подчинени са напуснали без разрешение работното си място и при извършена проверка от полицейски патрул, е установено, че същите са употребили алкохол и са санкционирани по реда на ЗДвП. С оглед на тези доказателства по преписката следва да бъдат споделени изводите на АССГ, че посочени действия, свързани с поведението на другите служители, не установяват твърдяното от административния орган нарушение на служебните задължения от Христов като главен инспектор, тъй като те са извън обективните възможности за осъществяване на контрол от негова страна. Касационната инстанция също приема, че при изготвяне на заповедта не е спазен и чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, като при определянето на наказанието не са взети предвид релевантните критерии по т. 1-4, в която насока в заповедта липсват мотиви за виновно поведение на касационния ответник. Неоснователно е оплакването за неправилно прилагане на закона при определяне на разноските. Съдът е съобразил чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Тарифата за минималните размери, като се е произнесъл и по възражението за прекомерност съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на Тарифа № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид на изложеното и събраните по делото доказателства следва да се приеме, че оспореното решение на Административен съд София град на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на разноски от касационния ответник, касаторът следва да му заплати разноските по делото пред настоящата инстанция в размер на 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение на пълномощника му. Неоснователно е направеното възражение за прекомерност на разноските, чиито размер е по-нисък от максимално определения размер, посочен в § 2 от ДР на Тарифа № 1/2004 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение