Решение № 1023 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6806/2017 г.

Решение № 1023 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6806/2017 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Общински приходи" при Столична община, правоприемник на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси"/"ПАМДТ"/ при СО, чрез гл. юрисконсулт И. И. срещу решение № 2585/19.04.2017 г. по адм. д. № 625/2015 г. по описа на Административен съд С.-град в частта, с която е отменен АУЗД № 09МДТ-2600-244/1/29.07.2014 г., издаден от старши инспектор в отдел "Местни данъци и такси", Дирекция "Приходи и администриране на МДТ" при Столична община, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Общински приходи", правоприемник на Дирекция "ПАМДТ" при СО, с който на "И.-П. и дизайн " ООД, гр. С., са установени задължения за такса битови отпадъци/ТБО/ за периода 01.01.2009 г. -31.12.2013 г. общо в размер на 26 682, 16 лв. и лихви - 8 186, 35 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението, тъй като първоинстанционния съд е постановил съдебния си акт при непълнота на доказателства. Позовава се на представено пред настоящата инстанция "нарочно писмо", адресирано до директорите на съответните структури в общинска администрация, което твърди, че е "индиция" за съществуването на документи, свързани с предоставянето на услугите сметосъбиране, сметоизвозване, депониране на отпадъците и поддържане чистотата на територията на О. С., район "Л.". Твърди се за съществуването на нови писмени доказателства, които не са приложени към касационната жалба. Иска се отмяна на решението и вместо него да се постанови ново правилно и законосъобразно съдебно решение, с произтичащите от него законови последици. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции. С допълнителна молба от касатора са постъпили документи - 2 бр. папки, но без съответна подредба - номериране, както и липса на опис на документи, които настоящата инстанция не прие, при мотиви изложени в протокола от съдебното заседание на 13.12.2017 г. и разпореди връщане обратно на касатора, видно от приложеното писмо, връчени и приети от процесуалния представител юрк. И. И. на 18.12.2017 г. До момента на постановяване на настоящия съдебен акт, липсват други процесуални действия от страна на касатора, свързани с попълване на преписката с относимите към спора доказателства. П. В. административен съд в проведеното съдебно заседание на 13.12.2017 г. не се яви представител на касатора. Ответникът "И.-П. и дизайн " ООД, гр. С., чрез процесуален представител адв. Койкова, оспорва касационната жалба, желае решението да бъде оставено в сила по изложени съображения. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил АУЗД, издаден на посоченото дружество, с който са били установени задължения за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци за периоди 01.01.2009 г. -31.12.2013 г. за притежавани от дружеството нежилищни недвижими имоти, находящи се в О. С., район "Л.", представляващи: магазин № 1 с РЗП 78, 26 кв. м., находящ се на ул. "Горски пътник" № 34 и офис с РЗП 179, 32 кв. м., находящ се на ул. "Л." ..№...-6. С молба от 12.10.2015 г. по делото жалбоподателят е посочил, че оттегля жалбата си в частта на оспорване на АУЗД за определения данък върху недвижими имоти /ДНИ/ и начислената лихва. Въпреки така посоченото изрично изявление на жалбоподателя, съдът е разгледал жалбата и в тази част и се е произнесъл с решението, с частта от диспозитива, с която отхвърля жалбата в частта за установения ДНИ за периода 2011 г. -2013 г. В отхвърлителната част решението е недопустимо, но тъй като същото не е предмет на касационната жалба, не е предмет и на инстанционен контрол. В тази част решението е влязло в сила като необжалвано от засегнатата страна "И.-П. и дизайн " ООД, гр. С.. Предмет на инстанционен контрол е решението в отменителната част относно определените задължения за ТБО за посочените нежилищни недвижими имоти. За да отмени административния акт първоинстанционният съд е обосновал мотиви, че ответника не е доказал по безспорен начин фактическото предоставяне на услугите: сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, в случая територията на район "Л.". Съдът е разпределил доказателствената тежест, като многократно са давани указания от съда в хода на съдебното производство до ответната страна. Въпреки дадените конкретни указания за предоставяне на относимите към спора доказателства, от страна на органа, издал акта, от негова страна не са представени изисканите доказателства. Липсват доказателства за това какви разходи са направени от СО за почистване на този район, където попадат имотите на жалбоподателя, за ревизираните периоди. По отношение на услугата обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съобръжения, също не са представени доказателства от ответната страна. Не са представени и доказателства за извършване на услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за процесните периоди. Липсват договори, липсват доказателства за извършени разходи, като единствено са представени утвърдени план-сметки от СОС, но не и доказателства, обосноваващи извода за реално предоставяне на тези услуги. Обстоятелството, че имотите са в границите, в които според заповедите на кмета на СО се извършват услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Издадените и одобрени план-сметки за разходите и приходите с решения на СОС, не е достатъчно да се приеме, че услугите са извършени и че таксата битови отпадъци се дължи. Както правилно е приел съдът, доказателствената тежест за доказването на факта, че услугите са действително предоставени, е за ответната страна - за органа, издал АУЗД. В случая, процесуалното бездействие на ответната страна води до липса на доказателства за реално предоставяне на услугите и изводът на съда за незаконосъобразност на оспорения административен акт, е обоснован и правилен. Съгласно чл. 62 ЗМДТ ТБО се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 71 ЗМДТ се разпорежда, че такса не се събира за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване-когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения - когато няма такива. По силата на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. От тълкуването на тези разпоредби от ЗМДТ следва извода относно разпределение на доказателствената тежест в процеса. В тежест на ответника, като издател на акта и изпълнител на въпросните услуги, е било да установи обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на дължимата такса за битови отпадъци. Негово е задължението да установи, че имотите на задълженото лице се намират на негова територия и че той реално е предоставил определените видове услуги. Настоящата инстанция счита, че в тази част решението на съда е правилно. Правилно съдът е приел, че липсата на представени по делото доказателства обосновават извод за недоказано реално предоставяне на цитираните по-горе услуги, съгласно което ТБО не се дължи. По изложените съображения, решението като правилно в обжалваната част, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответника по касация не се дължат разноски, тъй като такива не са направени и не се претендират. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение