Решение № 6148 от 22.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на Кмета на район Централен на община Пловдив, чрез процесуалния му представител юрк. Сухоруков, срещу решение 98 от 18.01.2022г., постановено по адм. дело 358/2021г. на Административен съд гр. Пловдив, с което е отменена по жалбата на А. Милушев от гр. Пловдив Заповед РД 20 795 от 08.09.2020г. на Кмета на район Централен на община Пловдив, с която на основание чл. 225а ал. 1 във връзка с чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж преустройство и приобщаване на открита тераса към втори етаж на сграда идентификатор 56784.522.613.1, намираща се в поземлен имот /ПИ/ идентификатор 56784.522.613 по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на гр. Пловдив, с административен адрес: [адрес], изпълнен без строителни книжа. С решението община Пловдив е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба жалбоподателя твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Не оспорва констатациите в първоинстанционното решение и предвид събраните доказателства, че за процесния строеж е изпълнена първата предпоставка да бъде приет за търпим, както и обстоятелството, че същият е търпим в градоустройствен смисъл и отговаря на предвижданията на ПУП, включително установено от СТЕ. Твърди обаче, че съдът е приложил неправилно § 16 ал. 1 ПР на ЗУТ, като посочва, че съдът е следвало да извърши преценката за търпимост и допустимост на спорния строеж по посочения параграф и с оглед на изпълнението на изискванията на чл. 169 ал. 1 от ЗУТ, тъй като от доказателствата е установено, че сградата е в лошо състояние. Иска оспореното решение да бъде отменено. Претендира разноски. Ответниците А. Милушев и В. Милушев, чрез процесуалния си представител адв. Несторов, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Ответниците Н. Милушева, М. Милушева и З. Милушев не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС гр. Пловдив е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 225а ал. 1 от ЗУТ и в рамките на предоставени му правомощия със заповед на кмета на община Пловдив, като при издаване й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че от събраните доказателства безспорно е установен извършен строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ, извършен без разрешение за строеж и строителни книжа в частта на извършеното преустройство и приобщаване на терасата към втория етаж на жилищната сграда, като е установил, че за изграждане на самата открита тераса е налице издадено разрешение за строеж от 1961г. Приел е обаче, че безспорно от събраните по делото доказателства е установено, че спорният строеж е търпим по смисъла на § 16 ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, тъй като е извършен в през 1962г. след издаване на РС 724 от 04.09.1961г. за изграждане на откритата тераса, като същият строеж е нанесен в кадастралната основа на одобрения ПУП от 1973г., както и същия ведно със сградата към която е изграден е предвиден за запазване, пристрояване и надстрояване до 4 етажа и по сегададействащия ПУП за района. Съдът е изложил съображения, че спорният строеж е бил допустим по ПУП, към момента на изграждането му, както и по правилата и нормите по устройство на територията, действали както към момента на изграждането му, така и по сегадействащите, включително с оглед на установения обособен санитарен възел в приобщената частта. Поради това е направил извод, че строежът е търпим, т.е. такъв неподлежащ на премахване. По тези съображения е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в противоречие със закона. Решение е правилно. При постановяване на оспореното решение АС гр. Пловдив не е допуснал нарушение на закона. Правилно и в съответствие със събраните доказателства съдът е приел наличието на строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР на ЗУТ, който като изграден без строителни книжа е незаконен. Правилен и съответен на събраните доказателства е и извода на съда, че нареденият за премахване строеж е търпим строеж по смисъла на § 16 ал. 1 ПР на ЗУТ като допустим по действащия към момента на извършването му, както и по сегадействащия ПУП, както и по правилата и нормите по устройство на територията, действали към момента на извършването му и по сегадействащите. Съгласно тази разпоредба не подлежат на премахване строежите, които макар и извършени без строителни книжа за допустими по ПУП и правилата и нормите по устройство на територията. Като е наредено премахването на строеж, за който по силата на изричната законова норма, е предвидено при наличието на съответните условия, да не се премахва, то оспорената заповед е издадена в противоречие със закона, както правилно е приел първоинстанционния съд. Разпоредбата на § 16 ал. 1 ПР на ЗУТ изрично разписва предпоставките при наличието на които строеж се приема за търпим, а именно да е изграден до 7 април 1987 г., да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ. Видно от посоченото нормата на § 16 ал. 1 ПР на ЗУТ не въвежда изискване за съответствие на строежа с изискванията на чл. 169 ал. 1 ЗУТ, която разпоредба въвежда такива към строежите и тяхното състояние. § 16 ал. 1 ПР на ЗУТ предвижда изследване на съответствието на строежа с предвижданията на ПУП и правилата и нормите по устройство на територията, а не относно правилата и нормите относно проектирането, изпълнението и поддържането на строежите. В тази връзка е неоснователно наведеното възражение в касационната жалба за неправилност на преценката на съда за търпимост на строежа, поради несъответствието му с изискванията по чл. 169 ал. 1 ЗУТ, която разпоредба в случая е неприложима по изложените съображения. Неотносимо към настоящото производство е и наведеното в касационната жалба възражение за недоброто състояние на строежа. Състоянието за строежа е неотносимо в производството по оспорване на заповед по чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ. В ЗУТ съществува предвиден ред и съответни правомощия на администрацията за задължаване на собствениците да поддържат, поправят строеж, който е в лошо състояние, съответно да наредят премахване на строеж, който е застрашен от самосрутване или опасен в хигиенно отношение. Това обаче не е редът по чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ, при който единственото релевантно основание е наличието или не на строителни книжа, съответно търпимостта на строежа при наличието на хипотезите по § 16 ПР на ЗУТ или § 127 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Във връзка с гореизложеното оспореното решение на АС гр. Пловдив е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането за присъждане на разноски от ответниците А. Милушев и В. Милушев, съответно и като доказано /представени са доказателства за сторени в това производство разноски/, същото следва да бъде уважено в претендирания размер. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,