Решение № 4588 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10577/2017 г.

Решение № 4588 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10577/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Велико Търново срещу решение № 188/01.06.2017 г., постановено по адм. дело № 558/2016 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е отменена, по жалба на "ГППМП Медиана" ООД, гр. Павликени, писмена покана с изх. № 29-05-230/35/ 29.7.2016 г. на Директор на РЗОК - Велико Търново, въз основа на която дружеството следва да възстанови сума в общ размер на 4 493, 58 лева, представляваща заплатени средства за медико - диагностични дейности (МДД) бл. МЗ НЗОК № 4, от РЗОК - Велико Търново, назначени извън разрешените надвишения и задължително компенсиране. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли оспорването. Претендира се присъждане на направените по делото съдебни разноски. Ответникът - "ГППМП Медиана" ООД, гр. Павликени, чрез процесуален представител адв. Димова, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. Развива съображения, че на основание чл. 76а ЗЗО и индивидуалния договор, следва да се възстановят заплатените средства, назначени извън разрешените надвишения. Обосновава наличие на касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е писмена покана с изх. № 29-05-230/35/29.07.2016 г. на Директор на РЗОК - Велико Търново, с която във връзка с чл. 47 от индивидуален договор (ИД) № 040587/12.02.2015 г., изменен с допълнителното споразумение № 2/12.05.2016 г. към ИД, дружеството "ГППМП Медиана" ООД е поканено да възстанови сума в общ размер на 4 493, 58 лева, представляваща превишение стойността на медико - диагностични дейности бл. МЗ НЗОК № 4, назначени извън разрешените надвишения и задължително компенсиране, заплатени от РЗОК - Велико Търново. Оспорваната писмена покана е издадена след извършване на финансова, тематична проверка на лечебното заведение за контрол по изпълнение на възложените брой СМД/стойност МДД за І-во тримесечие на 2016 г., определени на изпълнителя на медицинска помощ с протокол № 2/24.03.2016 г. към ИД № 040587/12.02.2015 г., след отчитане на разрешените надвишения и задължението за компенсиране, съгласно чл. 41 от ИД и чл. 47 от Допълнително споразумение № 2/12.05.2016 г. към ИД. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол № ПМ/ф/02/01.07.2016 г., въз основа на който е съставен Протокол за неоснователно получени суми № ПМ/ф/03/01.07.2016 г. В горните протоколи е документирана констатация, съобразно която стойността за МДД за І-во тримесечие на 2016 г., възложени с протокол № 2/24.03.2016 г. към ИД № 040587/12.02.2015 г. е 20 943 за бланки МЗ – НЗОК № 4, а съгласно справката към Докладна записка с вх. № 93-00256/15.6.2015 г. на отдел "АПОД" на РЗОК стойността на МДД, назначени от изпълнителя на медицинска помощ и заплатени на СИМП и лаборатории за бланки МЗ – НЗОК № 4 е 30 672, ЗЗ лева. След отчитане на разрешените надвишения и задължението за компенсиране за бланки МЗ – НЗОК № 4 е установена стойност 26 178, 75 лева. Административният орган приема, че жалбоподателят е превишил стойността, определена му с протокол № 2/24.03.2016 г. към ИД за първо тримесечие на 2016 г за бланки МЗ – НЗОК № 4 в размер на 4 493, 58 лева, като посочената сума на основание чл. 41 от ИД и чл. 47 от допълнителното споразумение № 2/12.05.2016 г. към ИД подлежи на възстановяване от страна на жалбоподателя. Първоинстанционният съд, след назначаване на съдебно - икономическа експертиза, намира, че за цялата 2016 г. на жалбоподателя по протоколи са предоставени средства за 287 851 лева, като съгласно т. 4 от заключението на вещото лице за календарната година дружеството има неусвоена стойност за МДД в размер на 2 833, 16 лева, поради което е реализирана на годишна база икономия, респективно не е налице превишение на определената стойност МДД, поради което същото не следва да възстановява средства на здравната каса. Въз основа на изложеното, първоинстанционният съд приема, че предоставените средства на жалбоподателя по протоколи на годишна база не се надвишават от реално изпълнените дейности, поради което временните разлики в отделните тримесечия не могат да формират извод за нанесена вреда на бюджета на здравната каса. Обжалваният съдебен акт е валиден и допустим, но е постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменително основание по чл. 209, т. 3, пр. 2 АПК. Видно от оспорената писмена покана и протокол за неоснователно получени суми № ПМ/Ф/03/01.07.2016 г., отговорността на дружеството за възстановяване на възложителя на заплатените от него средства МДД, назначени от изпълнителя извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране за първото тримесечие на 2016 г., е ангажирана съгласно чл. 41 от ИД № 040587/12.02.2015 г. и чл. 47 от Допълнителното споразумение № 2/12.05.2016 г. към ИД, по реда на чл. 76а ЗЗО. При извършената служебна проверка от касационната инстанция се установи, че посоченият индивидуален договор и допълнително споразумение към него не са приети като доказателства по делото. Материалноправното задължение за възстановяване на заплатените средства за МДД, назначени от изпълнителя на СИМП извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране, възникнало по силата на договорната клауза е анализирано от съда при липсата на самия договор и допълнителното споразумение към него. Релевантни договорни клаузи, от значение за изхода на спора, са тълкувани от първоинстанционния съд без реална съпоставка въз основа на самия индивидуален договор и допълнително споразумение към него. Констатациите и правните изводи на решаващия съд не почиват върху доказателствени материали, събрани и проверени по надлежния ред. Решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При нарушение на принципа на служебното начало и неизпълнение на задължението си по изясняване предмета на спора, първоинстанционният съд не е съдействал на страните за обезпечаване на делото с относимия доказателствен материал, както и за отстраняване на формални грешки и неясноти при установяване на спорните обстоятелства, не е дал указания за установяването на релевантните факти. Поради това, че първоинстанционният съд не е събрал и обсъдил относимите доказателства, както и за да се гарантира правото на страните на двуинстанционно производство по същество, обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Велико Търново. При новото разглеждане, на страните следва да бъдат дадени конкретни и подробни указания по доказателствената тежест, а доказателственият материал следва да бъде попълнен с относимите към спора доказателства, съобразно изложените по-горе мотиви. Съдът следва да обсъди всички относими доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и изрично да мотивира изводите си по всички спорни въпроси, повдигнати в хода на процеса, като извърши пълен контрол за законосъобразност на оспорената писмена покана. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, по разноските съдът следва да се произнесе при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,