Решение № 7185 от 15.7.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Николов срещу Решение 189/22.12.2021 г. на Административен съд (АС) Шумен постановено по адм. дело 283/2021 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Н. Николов срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. изх. 02-270-6500/6184 от 05.08.2021 г. издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), в частта, в която административният орган е отказал одобрение на част от плащанията в размер на 15650,47 лв. и Н. Николов е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател излага съображения, че са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение. Оспорва изводите на съда, че оспореният административен акт е мотивиран, както и че проверката на място е извършена от служител с необходимата професионална квалификация. За неправилен счита и извода, че липсата на подпис на земеделския производител върху протокола от проверката на място е несъществено процесуално нарушение, тъй като той е присъствал при извършването й. Съдът не е отчел, че протоколът от проверката на място е подписан само от един специалист, при изискване да са двама, както и че липсва информация по какъв начин проверяващият орган е констатирал нежизнеспособността на насажденията. Сочи, че поради наличието на гъбична инфекция по вишневите насаждения същите е следвало да се бракуват, за което е подал две заявления в ДФЗ, първото от което е останало без отговор, а по второто е извършена проверка на място и е взето решение да се бракува вишневото насаждение. Неизяснен е останал и въпросът дали е имало действително извършена стопанска дейност по създаване и поддържане на насаждението като счита, че за тази дейност му се дължи подпомагане. Моли обжалваното решение да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Съображения за основателност на касационната жалба излага и в съдебно заседание и в депозирано писмено становище, чрез адв. Янева, в което излага съображения, че обжалваното решение е недопустимо, алтернативно неправило и се иска неговото обезсилване, респективно отмяната му и постановяването на ново, с което се отмени цялото оспорвано уведомително писмо. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Димитров и от адв. Янева. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Алтернативно, в случай, че касационната жалба се отхвърли прави възражение за прекомерност на претенцията за разноски на ответника по касация. Ответникът по касация заместник изпълнителния директор на ДФЗ не изразява становище по касационната жалба. Постъпило е писмено възражение от ДФЗ, чрез процесуален представител юрк. Т. Станкова, в което са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции по представен списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения. При служебно извършената проверка за валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт, съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящата инстанция констатира, че съдебното решение е недопустимо, тъй като е постановено при неизяснен предмет. Видно от посоченото в титулната част на жалбата, с която е сезиран първоинстанционният съд същата е срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. с изх. 02-270-6500/6184. В обстоятелствената част на жалбата е посочено, че се обжалва същото писмо, в частта, в която административният орган е отказал одобрение на част от плащанията в размер на 15 650,47 лева. Изложени са съображенията на жалбоподателя, защо счита, че обжалваното писмо е незаконосъобразно. В петитума на жалбата е направено искане да се отмени Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. с изх. 02-270-6500/6184, като се дадат задължителни указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. Видно е от посоченото в жалбата, че не може категорично да се установи каква е волята на жалбоподателя дали обжалва уведомителното писмо само в частта, с която е отказано одобрение на част от плащанията в размер на 15 650,47 лева или в цялост. Съдът е следвало да остави жалбата без движение, в изпълнение на изискването на чл. 158, ал. 1 АПК и да даде възможност на жалбоподателя ясно и безпротиворечиво да уточни предмета на жалбата си. Неуточняването от страна на съда на предмета на жалбата е основание касационният жалбоподател да твърди, че обжалваното решение е недопустимо и е пречка пред настоящата инстанция да отговори категорично на това възражение като го отхвърли или приеме за неоснователно. Неуточняване предмета на жалбата е пречка за настоящата инстанция да се произнесе и по направеното от касатора възражение относно наложените санкции с административния акт и дали съдът е извършил преценка и на това възражение, т. е. извършил е проверка на административния акт в тази част. Неизпълнението на задължението на съда по чл. 158, ал. 1 АПК е пречка пред настоящата инстанция да определи дали съдът правилно е приел, че е сезиран с жалба срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. с изх. 02-270-6500/6184/05.08.2021 г. издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, в която е отказано одобрение на част от плащанията в размер на 15 650,47 лева, в какъвто смисъл е постановеният от съда диспозитив на съдебното решение. По изложените съображения обжалваното решение като недопустимо ще следва да се обезсили и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът ще следва да даде възможност на жалбоподателя изрично да уточни предмета на жалбата си. Съобразно направеното уточнение да прецени правния интерес на жалбоподателя от оспорването и след това да разпредели доказателствената тежест между страните съобразно уточнения предмет на жалбата и събере, вкл. и служебно относимите за спора доказателства във връзка с твърденията на страните. С оглед изхода на спора по претенцията за разноски ще следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, пето отделение