Решение № 15229 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 613/2019 г.

ВАСVI отделение12.11.2019 г.докладчик Тодор Тодоров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 232/10.12.2018 г. по адм. дело № 122/2018 г. на Административен съд – Ямбол. ОСЪЖДА Многопрофилна болница за активно лечение АД, гр. Ямбол с ЕИК **********, от гр. Ямбол да заплати на РЗОК – Ямбол сумата от 100,00 (сто) лева, разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 15229 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 613/2019 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) "Св. Панталеймон – Ямбол" АД, гр. Ямбол против решение № 232/10.12.2018 г. по адм. дело № 122/2018 г. на Административен съд – Ямбол. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Ямбол чрез юрисконсулт К. Николова изразява становище за неоснователност на същата. Прилага писмени бележки и претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 232/10.12.2018 г. по адм. дело № 122/2018 г. Административен съд – Ямбол е отхвърлил жалбата на МБАЛ "Св. Панталеймон" АД, гр. Ямбол срещу заповед № РД–09–134/20.04.2018 г. на директора на РЗОК – Ямбол. Присъдил е разноски. По делото е установено, че при разпоредената проверка на лечебното заведение във връзка с изпълнение на индивидуален договор за болнична помощ за 2017 г. контролните органи на НЗОК са установили два случая на нарушения, за които е издадена процесната заповед за налагане на финансови неустойки. За нарушенията е бил изготвен протокол, а спорът по тяхната съставомерност не е бил разрешен от Арбитражната комисия при РЗОК – Ямбол поради равен брой противоположни гласове. По първото от констатираните нарушения административният орган е приел, че при ИЗ № 11763/2017 г. по КП № 74 "Диагностика и лечение на заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума" не са изпълнени критериите за дехоспитализация, което е потвърдено от последвалата рехоспитализация по същата клинична пътека в друго лечебно заведение за болнична медицинска помощ извън територията на РЗОК – Ямбол един ден след изписването. Касае се за пациент, приет по спешност, на който са проведени всички диагностични и терапевтични процедури по клиничната пътека и е дехоспитализиран след осъществен контрол на здравното състояние. Приетата пред административния съд съдебно-медицинска експертиза дава заключение, че на пациента не е била поставена коректна диагноза, не е бил спазен диагностично – лечебния алгоритъм на клиничната пътека и правилата за добра медицинска практика, тъй като не са били използвани всички възможни диагностични процедури. Съгласно медицинската документация от ИЗ на пациента е била предложена консултация с хирург, която той отказал. В епикризата, която лечебното заведение му е предоставило липсва насочване към хирург. Формално реализирани, процедурите от КП е следвало да бъдат допълнени от скенер и ендоскопско изследване, за да се проследи движението на камъка, което не е било отчетено на ехографа. Искането за повторна експертиза, законосъобразно е било отклонено от съда, предвид липсата на основания за него. Отсъствието на конкретика досежно слабостите на приетото заключение от назначената съдебно-медицинска експертиза, обосновано е било ценено от съдебния състав като липса на необходимост от извършване на повторна такава със същата задача. Във връзка с нарушението констатирано по ИЗ № 11961/2017 г. по КП № 50 "Диагностика и лечение на исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза" административният орган е приел, че не е поставена коректно окончателна диагноза, което се потвърждава от снетата анамнеза при последващата хоспитализация на ЗОЛ в друго болнично заведение. Касае се за пациент приет по спешност, на който са проведени всички диагностични и терапевтични процедури по клиничната пътека и е дехоспитализиран без да бъде реализиран минималния болничен престой. Приетата пред административния съд съдебно-медицинска експертиза дава заключение, че на пациента не е била поставена коректна диагноза и формално е бил спазен диагностично-лечебния алгоритъм на КП. Отчитайки, че ЗОЛ е било в общо увредено състояние, то е могло да бъде хоспитализирано в друго лечебно заведение, но обективното му състояние не отговаря за приключване по амбулаторна процедура 99. Имало е индикации за друга КП. Изводите на административния съд за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт се подкрепят от доказателствата по делото. В оспорената заповед за налагане на санкции административният орган мотивирано и в съответствие с материалноправните разпоредби е обосновал съставомерността на допуснатите нарушения, налагайки съответстващите им се по чл. 288, т. 7 и т. 8, чл. 346, ал. 1 и чл. 347, ал. 1 и ал. 2 НРД за медицински дейности 2017 г. финансови неустойки. Достигайки до същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд