Решение № 7841 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12440/2013 г.

Решение № 7841 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12440/2013 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "ДИК - 2000" ООД, с. Леденик, общ. Велико Търново, подадена чрез управителя Димитър Христов Калчев, против решение № 400 от 15.07.2013 г., постановено по адм. дело № 23 от 2013 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 04251200040/10.09.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 654/21.12.2012 г. на директор Дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. Твърди се, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните норми, нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважена жалбата на дружеството. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП я оспорва в представен по делото писмен отговор от 03.09.2013 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, осмо отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил РА № 04251200040/10.09.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 654/21.12.2012 г. на директор Дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Описал е констатациите на органа по приходите досежно липсата на реално осъществени доставки по фактурите, издадени от "ГЕСТ ПРОПЪРТИ" ЕООД, "ДИВЕКС" ООД и "ИЗАРО" ЕООД. Във връзка с откритото производство по оспорване по реда на чл. 193 ГПК на автентичността на подписите и верността на съдържанието на договорите за продажба на захар от доставчиците на жалбоподателя, както и документите свързани с тяхното предаване и транспортиране, съдът е приел, че не е доказана тяхната автентичност. Досежно тяхната вярност - съдът е посочил, че проверка в тази насока не може да бъде извършена от съда, тъй като ревизираното дружество не е представило никакви други доказателства, които преценени заедно да налагат извод, че съдържащите се в оспорените документи факти действително са се случили. Приел е, че РА е издаден в съответствие с материалния закон, тъй като ДЗЛ не е посочило доказателства за установяване на предпоставките за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на нито един от тримата си доставчици. Решението е неправилно, като са допуснати съществени процесуални нарушения, които опорочават акта и не дават възможност същия да бъде проверен по надлежния ред от тази инстанция. В случая правния спор е досежно наличието на реално осъществени доставки с предмет захар по фактури, издадени от "Гест пропърти" ЕООД, "Дивекс" ООД и "Изаро" ЕООД. Основателни са възраженията на касатора относно необсъждане на всички представени по делото писмени доказателства. При разрешаване на спора, с който е бил сезиран, съдът е изложил общи мотиви, свеждащи се до принципни разсъждения. На практика в съдебния акт липсват мотиви по съществото на спора. Съдът е описал констатациите на приходния орган, отразени в оспорения акт, но не е подложил на обсъждане събраните по делото доказателства, какво се установява от тях, както и какво е значението им за разрешаване на административноправния спор. Следвало е да се анализират събраните в хода на административното производство доказателства и обяснения, за да може делото правилно да се изясни от фактическа страна. Допуснатите съществени процесуални нарушения, които като краен резултат са довели и до неправилно приложение на материалния закон, обуславят необходимостта от отмяна на постановеното решение на Административен съд - Велико Търново и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане, следва да бъдат обсъдени всички относими факти и обстоятелства по делото, констатациите на РА и доводите на страните, както и да бъдат направени съответните изводи, като при необходимост да се формулират и задачи на ССЕ. При този изход на спора претенциите за присъждане на разноски за касационното производство подлежат на разглеждане по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение,