Решение № 173 от 15.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 753/2009 г.

Решение № 173 от 15.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 753/2009 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Върховният касационен съд е третата инстанция по делото пред него по жалба от името на подсъдимия В срещу потвърждаването от апелативния съд в Пловдив на осъдителната присъда, издадена от окръжния съд в същия град. Присъдата - № 99 от 7 юли 2009 г. по нохд № 1942/2008 г., е за това, че на 28 юни 2008 г. при управляване на лек автомобил са нарушени правила за движение и е причинена по непредпазливост смъртта на С. А. Т. - престъпление по чл. 343, ал. 3, б. "б", във връзка с ал. 1, б. "в" НК (още защото подсъдимият е бил в пияно състояние), за което е наложено наказание 3 години лишаване от свобода при общ режим в затворническо общежитие от открит тип, както и лишаване от право на управление на МПС за срок от 4 години и 6 месеца. Присъдата има и гражданска част, в която са уважени частично исковете на наследниците на починалия Т. за причинените им неимуществени щети, на съпругата - до размер на 40 000 лева, на двете малолетни деца - на по 50 000 лева, на майката - на 30 000 лева. Второинстанционно (въззивно) решение - № 183 от 19 октомври 2009 г. по внохд № 327/2009 г., е постановено по жалби от всички страни, но са уважени частично само подадените от името на гражданските ищци, като исковете им са уважени допълнително, с по 35 000 лева - на съпругата и на децата, с 20 000 лева - на майката. В касационната жалба се съдържа позоваване на всички основания за отменяне или изменяне на решението, както и доводи, за които се смята, че ги подкрепят; поискано е алтернативно или смекчаване на наказателната и гражданската отговорности, или ново разглеждане на делото в апелативния съд. Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на касационната инстанция, а останалите страни, участвали в него, поддържат отхвърлянето й. ВКС намери, че трябва да остави в сила въззивното решение. Липсват основанията за неговото отменяне или изменяне в наказателната му част. Нарушението на закона по смисъла на т. 1 на чл. 348, ал. 1 НПК не е всъщност аргументирано изобщо - използваните аргументи засягат на практика доказаността на обвинението, а такова оспорване засяга поначало процесуалната законосъобразност по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК в работата на съда. Липсват обаче и съществени нарушения на процесуалните правила, предмет на последната разпоредба. Механизмът на произшествието е изяснен напълно - предприетото изпреварване на колона от автомобили е наложило значително надхвърляне на допустимата скорост (достигнала е поне 136 км/ч), а с оглед на нея и най-малкото невнимание у водача на изпреварващия автомобил е могло да се окаже фатално за успеха на маневрата (в случая - в последната й фаза, когато автомобилът се е върнал в напуснатата лента), още повече - с концентрация на алкохол в кръвта над 2 на хиляда. Пътната обстановка е до голяма степен експертно доказана, но убедителни са и свидетелските показания, които вещите лица ползват. На този фон въпросите, поставени в жалбата или в нейно допълнение и подкрепа, изглеждат самоцелно защитни. Какво точно се е случило в момента на изпреварването, два или три са били изпреварваните автомобили, в причинна връзка със станалото ли е превишената скорост и защо тя се е превърнала в "критична", и други подобни на тези въпроси към автомобилните специалисти, или въпросът към съдебния лекар, определен от нея като несериозен, за значението за инцидента на залитането в купето на пострадалия пътник - при това със сложен колан, са все въпроси повече затвърждаващи, отколкото разколебаващи решаващите изводи на съда. И ако от тази гледна точка оспорването на процесуалната правилност на водене на делото се явява неубедително, неубедителността му проличава по-силно след възражението, че едно от вещите лица-инженери, (участвал в тричленната експертиза, е по-възрастен с 4 години (на 69 години) от предвиденото в специалната наредба (65 години). За съжаление в защитното поведение на подсъдимия могат да се предположат и некоректни позиции, доколкото редуването им е обусловено и от разобличаване на предходната - пример за това е отношението към състоянието на предното ляво колело на "Ланча"-та или установяването със свидетели на здравословен проблем на пострадалия, предизвикал фаталното пътуване. Явната несправедливост на наложеното наказание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 НК също липсва. Минималното по закон ефективно лишаване от свобода и надвишаващото го по размер лишаване от правоуправление е проява и според ВКС на възможното снизхождение към подсъдимия, към смекчаващите неговата отговорност обстоятелства. Нещата, разбира се, изглеждат много по-различно за неговите близки и най-вече за неговата майка, но това само по себе си няма как да бъде отчетено повече. Обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила и в гражданската му част. Размерът на обезщетенията е поставен под съмнение като функция преди всичко от основателността на някои от възраженията срещу наказателната отговорност. Тяхното отхвърляне - че е действано при условия, подобни на такива при крайна необходимост (чл. 13 НК), че пострадалият сам е приел да бъде превозен от употребил алкохол водач и др. под., води до отхвърляне на недоволството и от тежестта на гражданската отговорност, но тя няма как да бъде смекчена допълнително и въз основа на такива възражения като например затрудненото материално положение на подсъдимия, което ще направи невъзможно да се изплати присъденото. Ръководен от изложеното и съобразно още с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС-I наказателно отделение