Решение № 13345 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4425/2010 г.

Решение № 13345 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4425/2010 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. С решение № 17 от 03.02.2010 г., постановено по адм. д. № 5748/09 г. Административен съд-София град е отменил по жалба на "Софтконсулт Груп" - АД - гр. София, представлявано от изп. директор Цветанка Златева, Акт за установяване на публично общинско вземане от местна такса за битови отпадъци № РД-09-711/16.07.2009 г., издаден от зам.-кмета на Столична Община, в частта, в която е определена такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения в размер на 10 200 лв., както и начислената върху сумата лихва, като е осъдил Столична Община да заплати на "Софтконсулт Груп" - АД - гр. София разноски по делото в размер на 255 лв. С решението съдът е отхвърлил жалбата на "Софтконсулт Груп" - АД - гр. София против Акт за установяване на публично общинско вземане от местна такса за битови отпадъци № РД-09-711/16.07.2009 г., издаден от зам.-кмета на Столична Община, в частта, в която е определена такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в размер на 9 690 лв. и начислената върху сумата лихва и е осъдил "Софтконсулт Груп" - АД да заплати на Столична Община разноски по делото в размер на 294 лв. Срещу така постановеното решение, в отхвърлителната му част, е подадена касационна жалба от "Софтконсулт Груп" - АД, представлявано от изпълнителния директор Цветанка Златева. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - София град е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град в обжалваната му отхвърлителна част и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да уважи жалбата и да отмени акта и в тази му част. Претендира се присъждане на разноски. Ответната по касационната жалба Столична Община чрез своя процесуален представител взема становище, че подадената касационна жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на разноски. Срещу така постановеното решение в отменителната му част е подадена касационна жалба от Столична Община, представлявана от Кмета Йорданка Асенова Фандъкова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - София град в посочената му част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на административния съд в отхвърлителната му част и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата на дружество и потвърди обжалвания акт изцяло. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество са както следва: тази на "Софтконсулт Груп" - АД е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, тази на Столична Община е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са както следва: тази на "Софтконсулт Груп" - АД е не основателна, а тази на Столична Община е основателна. С решението Административен съд - София град e отменил по жалба на "Софтконсулт Груп" - АД - гр. София, представлявано от изп. директор Цветанка Златева, Акт за установяване на публично общинско вземане от местна такса за битови отпадъци № РД-09-711/16.07.2009 г., издаден от зам.-кмета на Столична Община, в частта, в която е определена такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения в размер на 10 200 лв., както и начислената върху сумата лихва, като е осъдил Столична Община да заплати на "Софтконсулт Груп" - АД - гр. София разноски по делото в размер на 255 лв. С решението съдът е отхвърлил жалбата на "Софтконсулт Груп" - АД - гр. София против Акт за установяване на публично общинско вземане от местна такса за битови отпадъци № РД-09-711/16.07.2009 г., издаден от зам.-кмета на Столична Община, в частта, в която е определена такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в размер на 9 690 лв. и начислената върху сумата лихва. Административният съд е дал тълкуване на разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ относно събиране на такса за битови отпадъци и на чл. 63 от същия закон относно дължимостта на такса за имоти, които се намират извън районните, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, както и нормите от Наредба на Столична община за определяне на такса за битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятията. Предвид на установената фактическа обстановка е прието, че процесния недвижим имот е нежилищен и е собственост на юридическо лица и следователно дружеството - жалбоподател може да се възползва от нормата на чл. 23 чрез подаване на декларация да бъде освободено от заплащане на пропорционална такса за услугите като цена на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци. Изложени са мотиви, че административният орган би могъл да определи дължимата такса при условията на чл. 19, ал. 4 от Наредбата само в случай, че "Софтконсулт Груп" - АД не е подало декларация по чл. 23 от Наредбата, но след като такава е подадена, таксата се формира като обща сума за сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци и следва да бъде в размер на 850 лв. Посочено е още, че игнорирайки факта на подаване на декларацията административният орган е нарушил принципите на законност и съразмерност. На база на доказателствата по делото административният съд е приел, че не е доказано обстоятелството ответната община да е предоставяла на дружеството за въпросния период съд за смет, което е било и потвърдено от пълномощника на общината, от което може да бъде направен извод, че тази услуга не е извършвана. На база на изложеното е направен краен извод, че оспореният акт в частта, в която е определена такса битови отпадъци по компонент 2 - обезвреждане в депа или други съоръжения на битови отпадъци, е издаден от компетентен орган, при спазване на предписаната форма, но в противоречие с материално-правни разпоредби, поради което в тази си част се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. По отношение на останалата част от обжалвания акт първоинстанционният съд е приел, че според чл. 23, ал. 4 от Наредбата освен таксата по ал. 3, предприятията заплащат и такса за услугата по поддържане на чистота на териториите за обществено ползване в размер, пропорционален в промили на отчетната стойност на имотите, като тази материално-правна разпоредба, приета на основание чл. 63 от ЗМДТ, дава правомощие на органите по приходите към общинската администрация да определят такса, независимо дали имотът се ползва или не. Посочено, че Столичният общински съвет е предвидил подобна такса съобразявайки обществения интерес. Изложени са и мотиви, че териториите за обществено ползване са имоти публична и в някои случаи частна общинска собственост, чрез тях се обслужват интересите и се задоволяват специфични потребности на всички жители на общината и затова е особено важно за тяхната поддръжка да се съберат възможно повече приходи, включително и чрез събиране на такси от собствениците на имоти, находящи се извън границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, като е без значение фактът дали имотът генерира или не отпадъци. Административният съд е приел, че по делото не се спори, че по план-сметка за 2008 г. са предвидени разходи за тази услуга, а от приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в общината са налични документи, доказващи извършени разходи по заплащане на извършени от страна на концесионера "Чистота София" - АД дейности по улично почистване за 2008 г. На база на това е направен извод, че публичното вземане в частта, касаеща поддържането на териториите за обществено ползване е определена правилно и законосъобразно и в тази част като неоснователна жалбата следва да бъде отхвърлена. Основните оплаквания на касатора "Софтконсулт груп" - АД са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че от страна на първоинстанционния съд е дадено неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 63 от ЗМДТ в смисъл, че за събиране на такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата за териториите за обществено ползване е без значение обстоятелството, дали имотът генерира или не отпадъци. Твърди се още, че по делото е безспорно установен фактът, че имотът се намира в район, в който няма организирано сметосъбиране, а изводите на съда относно предоставянето на услугата поддържането на териториите за обществено ползване са необосновани на събраните по делото доказателства. Основните оплаквания на касатора Столична община също са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Навеждат се аргументи, че неправилно административния съд е приел, че такса битови отпадъци по компонент 2 - обезвреждане в депа или други съоръжения на битови отпадъци е определена в противоречие с материално-правни разпоредби, без да бъде съобразено, че при извършване на услугата поддържането на чистотата за териториите за обществено ползване, за която е прието, че издаденият акт е законосъобразен, се генерират отпадъци, за обезвреждането на които се ползва депо, съответно извършват се разходи за поддържане на последното. По така направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: Съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 71 от същия закон определя, че не се събира такса за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. От своя страна чл. 63, ал. 1 от същия закон разпорежда, че за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. По делото няма спор, че дружество "Софтконсулт Груп" - АД - гр. София притежава недвижим имот с площ от 85 000 кв. м, планоснимачен номер 586 по плана на гр. София, кв. "Суходол", местност "Ахметица", за който е подадена декларация по чл. 17 от ЗМДТ с отчетна стойност 2 550 000 лв., който имот не се ползва за стопански цели от дружеството и попада в район, в който няма организирано сметосъбиране и сметоизвозване. Спорният въпрос е относно това дължи ли дружеството заплащането на такси при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ за услуги за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Даденият отрицателен отговор от страна на първоинстанционния съд по отношение на дължимостта на таксата за ползване на депо за битови отпадъци е неправилен като изграден при неправилно тълкуване на закона и необоснован на фактите и обстоятелствата по делото. В случая съдът е приел, че размерът на таксата би бил определен при условията на чл. 19, ал. 4 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от столична община, приета с решение № 894 по Протокол № 93 от 23.11.2006 г., само при условие, че дружеството не е подало декларация по чл. 23 от същата наредба, каквато декларация е подадена от дружеството с вх. № 2600-1682/30.11.2007 г. - л. 23 от делото, поради което определяйки такса при условията на чл. 19, ал. 4 от Наредбата, административният орган е допуснал нарушение на закона. Този негов извод не се споделя от настоящата инстанция, тъй като е в противоречие със закона. От данните по делото е видно, че със заповед № РД-09-2795/29.10.2007 г. /л. -10 - 11 от делото/ на и. д. кмет на Столична община, издадена на основание чл. 63, ал. 2 и чл. 71 от ЗМДТ, съответно чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМСМА са определени границите на територията на район "Красна поляна", в които се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване, респективно имотите, попадащи извън границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, като по т. 4 от заповедта е посочено, че за имотите по т. 1 се оказват услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и чистота на териториите за обществено ползване, а за имотите по т. 2 /попадащи извън границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване/ се оказват услугите по обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и чистота на териториите за обществено ползване. Съгласно чл. 19, ал. 4 от цитираната наредба, за имоти на предприятия и граждани, попадащи извън границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, се събира такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в размер пропорционален в промили на отчетната стойност на имотите на предприятията, респективно на данъчната оценка на имотите на гражданите. Цитираните в решението разпоредби на чл. 22 във връзка с чл. 23 от наредбата касаят определяне на размера на такса битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятия, които попадат в територии с организирано сметосъбиране, поради което същите не намират приложения в конкретния случай, тъй като вече бе посочено, че по делото няма спор, че имотът на "Софтконсулт Груп" - АД - гр. София се намира в район, в който няма организирано сметосъбиране и сметоизвозване. На база на изложеното следва да бъде прието, че установеното с обжалвания Акт за установяване на публично общинско вземане от местна такса за битови отпадъци № РД-09-711/16.07.2009 г., издаден от зам.-кмета на Столична Община, задължение за такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения в размер на 10 200 лв. е в съответствие със закона - чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 19, ал. 4 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община и като е приел друго административният съд е допуснал нарушение на закона. Това обуславя отмяна на решението в тази му част и при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК постановяване на друго такова, с което жалбата на "Софтконсулт груп" - АД следва да бъде отхвърлена в тази й част. По изложените по-горе мотиви следва да бъде прието, че решението на административния съд се явява правилно и законосъобразно в отхвърлителната му част относно установените с акта задължения за такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в размер на 9 690 лв. и начислената върху сумата лихва. И в този случай таксата се дължи по силата на посочените по-горе разпоредби на чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 19, ал. 4 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община и е без значение обстоятелството дали имотът се ползва или не. Отделно от това самото естество на услугата поддържане на чистотата на териториите е такова, че не зависи от това дали даден имот генерира или не отпадъци. Обстоятелството, че столична община извършва въпросната услуга е установен чрез събраните по делото доказателства, в това число и чрез заключенията на вещите лица по допуснатата икономическа и техническа експертизи, като твърденията на касатора "Софтконсулт груп" - АД в обратния смисъл се явяват неоснователни. Като правилно и законосъобразно решението на административния съд следва да бъде оставено в сила в тази му част при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. При този изход на процеса решението на административния съд следва да бъде отменено в осъдителната му част за разноските, които Столична община е осъдена да заплати на "Софтконсулт груп" - АД, а последното следва да бъде осъдено да заплати на Столична община още разноски по делото в размер на 406 лв. за двете инстанции. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,