Решение № 9230 от 18.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8954/2020 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 225 от АПК. Образувано е по касационната жалба на Ю. Георгиев от гр. Ямбол против решение 115 от 21.07.2020 г. по адм. дело 120/2020 г. по описа на Административен съд Ямбол (АС - Ямбол), с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от него иск против Община Ямбол за обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 100 лева, в резултат на незаконосъобразен и отменен мълчалив отказ на орган по приходите при Община Ямбол по искане за прихващане или възстановяване на данък върху превозни средства с вх. 2801-21438/12.12.2018 г., а именно за изплатено адвокатско възнаграждение за обжалване по административен ред на посочения акт, ведно със законната лихва, считано от 15.06.2019 г. - датата на влизане в сила на решение по адм. дело 91/2019 г. по описа на АС - Ямбол. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон. Счита, че е налице причинно-следствена връзка между отменения мълчалив отказ и заплатеното адвокатско възнаграждение в административното производство. Моли за отмяна на решението и присъждане на поисканото обезщетение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Община Ямбол не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Първоначално по така предявения иск е било образувано адм. дело 276/2019 г. по описа на АС - Ямбол, като с решение 201/24.09.2019 г. искът е бил отхвърлен като неоснователен. С решение 6538/02.06.2020 г. по адм. дело 12435/2019 г. по описа на Върховния административен съд е отменено решение 201/24.09.2019 г. по адм. дело 276/2019 г. по описа на АС Ямбол и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Не се спори по отношение на фактическата обстановка. Съдът е установил, че на 12.12.2018 г. Ю. Георгиев е депозирал искане с вх. 2801-21438 до Дирекция Местни приходи в Община Ямбол за прихващане или възстановяване на недължимо платени суми за данък превозно средство за лек автомобил. Тъй като органът по приходите не се е произнесъл в законовия срок, мълчаливият отказ е обжалван по административен ред, като кметът на общината е потвърдил отказа с решение 2801-0686/28.02.2019 г. С решение 121 от 30.05.2019 г. по адм. дело 91/2019 г. по описа на АС - Ямбол, влязло в законна сила на 15.06.2019 г., съдът е отменил мълчаливия отказ на органа по приходите в дирекция Местни приходи в Община Ямбол, като незаконосъобразен, като е върнал преписката за произнасяне на органа. При депозиране на жалбата пред горестоящия административен орган - кмета на Община Ямбол към жалбата с вх. 2800-00766/16.01.2019 г. е приложен договор за правна помощ, ведно с пълномощно от 16.01.2019 г., като договореното възнаграждение за депозиране на жалбата е в размер на 100 лева. Съдът е приел, че към момента на предявяване на исковата молба, не е бил налице влязъл в сила административен акт, който да има отношение към претендираното от ищеца субективно материално право по спора за дължимостта на искането за прихващане или възстановяване. С оглед изложеното АС Ямбол е обосновал извод, че не са налице материалноправните предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Приел е исковата претенцията за неоснователна и недоказана и я отхвърлил изцяло. Решението е правилно. Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. С решение 121 от 30.05.2019 г. по адм. д. 91/2019 г. влязло в сила на 15.06.2019 г., мълчаливият отказ е отменен и преписката е върната за ново произнасяне от административния орган. Издаденият Акт за прихващане и възстановяване 0001/19.07.2019 г. е отменен по административен ред и е издаден Акт 0002/07.11.2019 г., поради което следва да се приеме, че към момента на предявяване на иска пред Административен съд - Ямбол, не е имало влязъл в сила административен акт, който да има отношение към претендираното от касатора субективно материално право по спора за дължимостта на исканото прихващане или възстановяване. С оглед липсата на кумулативно предвидени в разпоредбата чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, обоснован и законосъобразен е крайният извод на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск. По изложените съображения АС Ямбол е достигнал до правилен и обоснован извод за неизпълнение на състава на реализиране на отговорността на държавата. Не са налице сочените от касатора касационни основания, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение