Решение № 12866 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7660/2012 г.

Решение № 12866 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7660/2012 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ), чрез процесуалните й представители, срещу решение № 2330/27.04.2012 г. по адм. дело № 10748/2011 г. на Административен съд София - град, с което е отменено нейно Решение № 16 от 15.11.2011 г., в частта му, с която е установен конфликт на интереси по отношение на Красимир Чавдаров Андонов - директор на ДНП "Рила" гр. Благоевград. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, иска отмяната му и отхвърляне на оспорването. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Красимир Чавдаров Андонов, чрез пълномощника си изразява становище за потвърждаване на съдебното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел, че Андонов не е нарушил забраната, установена в чл. 5 от ЗПУКИ във връзка с чл. 19, ал. 6, т. 3 от Закона за администрацията (ЗА) за несъвместимост, а дори и да се приеме обратното, това не води автоматично до наличие на конфликт на интереси по смисъла на чл. 2 от ЗПУКИ, поради липса на визираните елементи от фактическия състав на разпоредбата. Решението е правилно. Неоснователни са доводите за формално установяване на конфликт на интереси и прилагането на ЗПУКИ спрямо ответника в настоящето производство. Неправилно касаторът тълкува чл. 5 от същия закон, в смисъл, че наличието на несъвместимост между заеманата от Андонов публична длъжност и членството му в контролен съвет на юридическо лице с нестопанска цел е формално изискване на закона и самото непрекратено членство предполага конфликт на интереси. В материалноправната разпоредба на чл. 2 от ЗПУКИ законодателят изрично е дал легално определение кога е налице конфликт на интереси - само при наличие на частен интерес и съпътстваща го облага, надлежно дефинирани в следващите алинеи на същия текст. Такива не са установени по делото и затова правилно съдът е приел, че в случая няма частен интерес, респективно облага при упражняване на дейността на Андонов като директор на национален парк "Рила" в резултат на формалното му членство в контролен орган на сдружението "Тера Балканика". В тази връзка следва да се отбележи, че това ЮЛНЦ не упражнява дейността, за която е създадено, а още през 2002 г. Андонов е подал молба за освобождаването му като чл. на контролния съвет, но други активнолегитимирани лица не са предприели съответните правни действия за вписване на това обстоятелство. Както се посочи обаче, определящото за изхода на делото е липсата на доказателства за наличието на частен интерес и неизменно съпътстваща го конкретна облага, като тези обстоятелства трябва да бъдат установени по несъмнен начин към момента на извършване на преценката за конфликт на интереси. Това означава, че ще се стигне до такъв конфликт, само ако нарушаването на забраната за несъвместимост по чл. 5 е съпроводено с частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на задълженията по служба. Предвид изложените съображения постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно, и следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на разноски в размер на 450 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, поради което КПУКИ следва да се осъди да му заплати тази сума. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение