Решение № 9834 от 17.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5838/2019 г.

Решение № 9834 от 17.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5838/2019 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" /ДФ3/ - П., подадена чрез юрисконсулт Недялкова, срещу решение № 749 от 03.04.2019 г., постановено по адм. дело № 3768/2018 г. от Административен съд – П.. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Според касатора, съдът неправилно е приел, че със смесването на двете процедури, тази по ЗУСЕСИФ за налагане на финансова корекция и тази по специалната процедура, предвидена в чл. 33 от Наредба № 9/03.04.2008 г. е било допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушаване на правото на жалбоподателя на участие и защита в производството и е достатъчно основание за отмяната на оспорения административен акт. Неправилно било прието, че липсват и мотиви за начина, по който е изчислен размера на финансовата корекция. Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда, че неправилно административният орган се е позовал на разпоредбите на чл. 7, ал. 6 от Наредба № 9/03.04.2008 г. и чл. 4, т. 3 от Наредба № 23 от 13.12.2007 г. и е изискал от земеделския стопанин да представи удостоверение за индивидуална млечна квота. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и заявява искане за присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответната по жалбата страна – Д. Джуренов от [населено място], общ. [община], обл. [област], представлявана от редовно упълномощен процесуален представител оспорва жалбата, като твърди, че е неоснователна. Излага доводи по същество. Претендира присъждане на разноски. Представителя на Върховна административна прокуратура намира жалбата за допустима и основателна. Излага доводи в подкрепа на становището си. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Д. Джуренов срещу Решение № 16/112/01756/3/01/04/01 от 16.10.2018 г., на директора на ОД-П., ДФ "Земеделие", с което е отказано изцяло изплащането на финансова помощ представляваща второ плащане по Договор № 16/112/01756 от 28.07.2009 г., сключеният договор е прекратен и е определена финансова корекция в размер на 24 446 лева, представляваща първо плащане по договора, определен е общият размер на наложената финансова корекция - 48 892 лева и е определено задължение за връщане на получената сума представляваща първо плащане по договора в размер на 24 446 лева. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, съдът е отменил оспорения акт и е осъдил ДФЗ да заплати на Д. Джуренов направените по делото разноски в размер на 2488,92 лв. За да постанови този резултат е приел, че оспореното решение за налагане на финансова корекция е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Във връзка с материалната законосъобразност на акта първоинстанционният съд е преценил, че основание за налагане на финансовата корекция в случая е наличието на нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, нарушение на чл. 33, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 6 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., за предоставяне на удостоверение за индивидуална млечна и нарушение на т. 4. 7 във вр. с т. 4. 4 от договор № 16/112/01756 от 28.07.2009 г. за отпускане на финансовата помощ. При това съдът посочил, че към документите по Приложение 4 към заявката за второ плащане по договора, бенефициерът не е представил копие от удостоверение за индивидуална млечна квота и че изискването за представяне на такова удостоверение е разписано в Секция Отглеждане на крави за производство на мляко на Приложението и в чл. 7, ал. 6 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. Въз основа на проведена проверка на място на 27.08.2014 г., е бил съставен контролен лист, а по късно е бил изготвен и доклад за нередност № 91 от 25.02.2015 г. от отдел РРА към ОД на ДФЗ до РА, ЦУ, Дирекция "Финансово управление", отдел "Нередности и лоши вземания". С решение за установяване наличие на нередност с изх. № 05-02-163/484 от 24.07.2015 г. на директора на ОД на ДФЗ – П. е установено, че към дата 30.06.2014 г. ползвателят на помощта не е изпълнил свое договорно и нормативно задължение, съгласно сключения договор № 16/112/01756 от 28.07.2009 г. за отпускане на финансовата помощ, като при подаване на заявката за второ плащане, не е било изпълнено изискването за представяне на удостоверение за индивидуална млечна квота, което участва при изчислението на икономическия размер на стопанството. Първостепенният съд е счел, че от представения по делото бизнес план, Джуренов е поел ангажимент и да увеличи броя на животните и през третата година от сключване на договора за отпускане на финансова помощ ще отглежда 11 броя телета до една година, 11 броя телета над една година и 29 млечни крави от порода ЧШГ, но никъде в бизнес плана, не е поел ангажимент за производство на мляко. От тук е изведено заключение, че неправилно административния орган се е позовал на разпоредбите на чл. 7, ал. 6 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. и чл. 4, т. 3 от Наредба № 23 от 13.12.2007 г. и е изискал от жалбоподателя да представи удостоверение за индивидуална млечна квота, защото изискването било валидно само за млекопроизводителите. Първоинстанционният съд е счел, че издателят на процесното решение за налагане на финансова корекция не е изложил мотиви и относно това по какъв метод определен размерът на наложената финансова корекция. Отразено е, че в текста на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. е предвидено, че в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: Съдът е събрал относимите към производството доказателства и въз основа на изяснена фактическа обстановка е постановил необоснован и материално незаконосъобразен акт. Настоящия съдебен състав намира, че при издаване на оспореното пред съда решение за налагане на финансова корекция, касационният жалбоподател се е съобразил с приложимите материалноправни норми. Като правно основание за издаване на оспорения индивидуален административен акт са посочени разпоредбите на чл. 20а ЗПЗП, чл. 33, т. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., както и чл. 70, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ. По делото е установено, че в хода на административното производство е изяснена относимата към същото фактическа обстановка и е прието обосновано решение, съответстващо на изискванията на приложимата Наредба № 9 от 03.04.2008 г. Оспорения пред съда административен акт е подробно мотивиран с резултатите от проведените проверки от експертите на ДФЗ, които са констатирали неизпълнение от страна на задълженото лице на изискванията на чл. 7, ал. 6 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., за представяне на удостоверение за индивидуална млечна, което от своя страна представлява и нарушение на т. 4. 7 във вр. с т. 4. 4 от договор № 16/112/01756 от 28.07.2009 г. за отпускане на финансовата помощ. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че в приложения от кандидата бизнес план липсва поет ангажимент за производство на мляко. На стр. 10 от бизнес плана изрично е посочено, че от началото на дейността си Джуренов има договорки и договорни отношения с млекопреработвателната компания ОМК ЕАД. От извършената в стопанството проверката на място пък е установено наличие на доилна система с агрегат и охладителна вана за мляко с вместимост около 450 литра, което напълно опровергава твърденията на земеделския стопанин, че е използвал млякото само за отглеждане на младите телета. Наличните в началото на дейността крави са от млечна порода и със същия вид животни е следвало да увеличи стопанството на търсещото финансиране лице. В плана, представен от лицето при кандидатстването му е изрично посочено, че към момента на кандидатстването основаната дейност е "отглеждане на говеда – млечно направление", при доказване на икономическите перспективи на предприятието е представено обследване на пазара на мляко в региона със средни цени, консумация и други, а липсва каквато и да е информация за снабдяване, обработка и реализация на продукти от месото на отглежданите животни. При така установеното от фактическа страна, не е ясно поради какви причини първоинстанционния съдебен състав е приел, че Джуренов не е поел ангажимент за отглеждане на животни за добив на мляко и че дейността му е свързана с добив на месо, което изключва задължението за изпълнение на изискванията на чл. 7, ал. 6 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. С представения пред компетентния административен орган план за развитие на предприятието в контролирания период, лицето се е задължила да насочи дейността именно към добиване на мляко от отглежданите животни, като във връзка с това изпълни коректно поетите с договора и произтичащи от разпоредбите на приложимата Наредба задължения, в това число и да представи при поискване доказателства за наличието на удостоверение за индивидуална млечна квота. След като не е сторил това, той е нарушил поетия ангажимент, което води до необходимост и задължение за администрацията да предприеме действия за налагане на финансова корекция ведно със следващите я последици. Настоящият съдебен състав не възприема становището на първоинстанционния съд за липса на мотиви в оспореното Решение, защото обсъждайки неизпълнението на договора, административният орган се е съобразил с естеството и тежестта на нарушението и е определил размера на финансовата корекция, който изцяло е съответен на одобрената и получена финансова помощ от земеделския производител. Неправилна е тезата на първостепенния съд, че проведеното административното производство по реда на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ и приключването му с издаване на решение за определяне на финансова корекция на основание чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, при което са цитирани приложимите текстове от Наредба № 9 от 3.04.2008 г., а именно на чл. 33, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 6 от наредбата, представлява съществено нарушение на административно производствените правила. В ЗУСЕСИФ има изрична разпоредба, в която е посочено, че безвъзмездна финансова помощ по програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. Следователно по аргумент от § 4, ал. 3 ДР на ЗУСЕСИФ, визираният закон наистина е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал. 1, а това е Програмата за развитие на селските райони, се предоставя при условията и по реда на този закон - ЗУСЕСИФ, доколкото друго не е предвидено в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. В конкретната хипотеза, процедурата по подаване заявлението за подпомагане, респ. по заявката за плащане е започнала и проведена изцяло по реда на Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Поради това безвъзмездната помощ на земеделския производител е предоставена по реда на ЗПЗП и на Наредба № 9 от 03.04.2008 г., в § 3 от ПЗР на която наредба е посочено, че се издава на основание § 35, ал. 3 ПЗР към ЗИД на ЗПЗП. Следва да се отчете и обстоятелството, че към датата на издаване на процесното РНФК - 20.03.2017 г. все още не са публикувани и влезли в сила текстовете на чл. 9б - чл. 9ж ЗПЗП /обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г. /, както и чл. 27 ал. 6 ЗПЗП /обн. ДВ, бр. 51 от 2019 г. /, които нови разпоредби препращат към ЗУСЕСИФ. Ето защо за настоящия съдебен състав е безспорно, че в случая е приложим единствено реда на ЗПЗП и относимата Наредба № 9 от 03.04.2008 г., а не реда, уреден в ЗУСЕСИФ относно налагане на финансова корекция при установена нередност. С цитирането от страна на издателя на оспореното РНФК на разпоредбите на чл. 70, ал. 1, т. 7, с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, процесния административен акт не е опорочен до такава степен, че да води до неговата незаконосъобразност, изискваща отмяната му. Констатираното нарушение не е съществено по своя характер, тъй като наред с неприложимите в случая норми на ЗУСЕСИФ, издателят на акта е посочил и верните правни основания - чл. 20a, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., както и съответстващите им фактически основания - безспорно установеното нарушение от ползвателя на помощта на изискванията на разпоредбата на чл. 7, ал. 6 във връзка с чл. 6, т. 2 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г., в резултат на което правилно е тълкувана и приложена императивната норма на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., в която изрично е регламентирано, че в случай, че получателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, както е направено в настоящия случай с издаването на процесния административен акт. Като е достигнал до обратния извод, първоинстанционния съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, поради нарушение на материалния закон. При решаване спора по същество по реда на чл. 222, ал. 1 АПК, жалбата на Д. Джуренов срещу Решение № 16/112/01756/3/01/04/01 от 16.10.2018 г., на директора на ОД-П., ДФ "Земеделие" следва да се отхвърли. На основание на чл. 143, ал. 4 АПК претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски в двете съдебни инстанции е основателно и следва да се уважи за сумата 200 лв., която сума представлява юрисконсултско възнаграждение в размер по 100 лв. за двете съдебни инстанции, както и за сумата от 418,92 лв. за заплатената от касатора държавна такса за производството пред ВАС. С оглед изхода на спора, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски не следва да бъде уважено. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ АПК, във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,