Решение № 8495 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1276/2009 г.

Решение № 8495 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1276/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Ответникът по касационната жалба в писмено становище оспорва същата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните прие следното : Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество същата е неоснователна. Производството пред Софийски градски съд е било образувано по жалбата на Здравко Марчев Марчев против Заповед № А3-327 ска - 7 от 20.11.2006 г. на директора на Национална служба "Полиция", с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2 т. 4 от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на това основание е прекратено служебното му правоотношение като старши полицай в РПУ гр. Карнобат. С оспореното решение Софийски градски съд е отхвърлил жалбата, като е приел, че оспорената заповед е законосъобразна - издадена от компетентен орган в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съдът е приел, че дисциплинарното нарушение е безспорно установено от доказателствата по делото и това поведение не съответства на служител в МВР с оглед повишените изисквания на обществото към лица заемащи подобни длъжности. Решението е правилно. Основният довод, наведен в касационната жалба против така постановеното решение, поддържан и пред първоинстанционния съд е за допуснати нарушения на процедурата и недоказаност на извършеното от жалбоподателя нарушение на служебната дисциплина с оглед приложеното 56/19.12.2006 г. постановено по адм. д. № 56/2006 г. Възраженията в тази насока, направени в касационната жалба са изцяло неоснователни. Нарушението, за което служителят е санкциониран с дисциплинарно наказание "уволнение", е нарушение на чл. 16 и 77 и т. 84 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което съставлява нарушение на служебната дисциплина съгласно чл. 224, ал. 2 т. 4 от ЗМВР, квалифицирано е като тежко такова, съгласно чл. 227 ал. 1 т. 10 от ЗМВР, за което задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение" съгласно чл. 230, ал. 2 т. 4 от ППЗМВР. Действията, нарушаващи Етичния кодекс на държавните служители в МВР са управление на лек автомобил след употреба на алкохол, нерегламентирано използване на огнестрелно оръжие. В рамките на дисциплинарното производство са били събрани доказателства, които установяват, че жалбоподателя е извършил действия, които уронват престижа на и авторитета на МВР. Той е употребил огнестрелно оръжие при липса на конкретната ситуация в чл. 74 от ЗМВР, налагащи употреба на огнестрелно оръжие с което е застрашил живота на други граждани, употребил е алкохол и е управлявал МПС. С това си поведение жалбоподателя е нарушил служебната дисциплина и правилно то е квалифицирано като такова по чл. 227 ал. 1, т10 от ЗМВР. Неоснователен е доводът за допуснато нарушение на чл. 229 ал. 1 от ЗМВР че не е уведомен за започналото дисциплинарно производство и че не му е дадена възможност да даде обяснения. Видно от доказателствата по делото на 2.10.2008 г. жалбоподателя се е запознал със заповедта за започване на дисциплинарното производство срещу него рег. № К-3699 от 19.09.2008 г. и на 3.10.2008 г. му е предоставена възможност да даде обяснения по случая, като сам той е завил, че поддържа обясненията си от 4.09.2008 г. и няма какво да допълни с изключение на това че не е съгласен с теста за наличие на алкохол в кръвта му. С обобщената справка рег. № 26394 отново е запознат лично срещу подпис на 17.10.2006 г. Ето защо следва да се приеме, че оспореното съдебно решение е постановено след подробен анализ на събраните доказателства по делото и е обосновано, не са констатирани нарушения на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, така както се твърди. При проведеното съдебно производство не са са събрани доказателства които да установят друга фактическа обстановка от приетата в оспорения акт, поради което правилно съдът също е приел за установени фактите, въз основа на които е издадена оспорената заповед. Този извод съда е обоснован и почива на доказателствата, събрани при спазване на съдопроизводствените правила. Оплакването, че при постановяване на оспореното съдебно решение не е обсъдено представеното, като доказателство решение по ах. д. № 56/2006 г. е неоснователно. видно от мотивите на същото жалбоподателя е оправдан по чл. 343б от НК, затова, че не е доказана по безспорен начин точната концентрацията на алкохол с оглед определяне на наказанието за водача дали същото ще бъде по посочения текст от НК или по административен ред. В случая дисциплинарната отговорност, която е реализирана по отношение на жалбоподателя е различна от наказателната, тъй като достатъчно е да се установи употребата на алкохол, а не концентрацията за да се търси дисциплинарна отговорност от служителя на МВР. От тези доказателства, представени на административния орган и пред първоинстанционния съд следва да се направи категоричен извод за това, че жалбоподателят е управлявал личния си автомобил след употреба на алкохол, което съставлява нарушение на чл. 17 от Етичния кодекс на държавните служители в МВР, а последното съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 224 ал. 2 т. 4 от ЗМВР. По същество изложените в касационната жалба възражения са същите каквито са правени пред първата инстанция. Те са обсъдени от съда и са изложени подробни съображения по всички възражения, които мотиви се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Безспорно служителят на МВР следва да има поведение, което да води към респект по отношение на другите граждани към лицата заемащи служба в МВР. Ето защо нарушаване на определени морални категории биха били несъвместими със службата която заема жалбоподателя независимо дали са скрепени в етичен кодекс или не. Предвид изложеното, Върховният административен съд намира, че възраженията за неправилност на решението на СГС са неоснователни. Решението е постановено изцяло при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Същото е обосновано, като почива на приетите за доказани релевантни за спора факти. Същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение