Решение № 7456 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12668/2017 г.

Решение № 7456 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12668/2017 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), при Министерски съвет, подадена чрез пълномощника юриск. Д. С. - Трайкова. Жалбата е против решение № 601 от 19.09.2017 г., постановено по адм. д. № 809/2017 г. по описа на Административен съд - Х., четвърти състав. С него е отменено решение № 12605 от 20.06.2017 г. на председателя на ДАБ и преписката е върната на същия административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. С касационната жалба се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - изложени са твърдения за необоснованост на обжалваното решение, както и нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът - Д. Б. С., гражданин на Ирак, чрез пълномощника си адв. Г. Д., с отговор на касационната жалба и в съдебно заседание изразява становище за правилност на обжалваното решение. Моли жалбата срещу него да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Посочва, че административният орган не е допуснал нарушение на съществени процесуални правила, довели до необоснованост и несъответствие с целта на закона на оспорения индивидуален административен акт, като е разгледал молбата на лицето, търсещо закрила, отделно от тази на неговата съпруга. Така постановеното решение намира за неправилно, поради което предлага същото да бъде отменено. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Д. Б. С. - гражданин на Ирак, против решение № 12605 от 20.06.2017 г. на председателя на ДАБ. С него му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е събрал административната преписка, от която е установил, че жалбоподателят е влязъл в страната заедно със съпругата си Н. А. М., която също е поискала международна закрила - лично и като законен представител на четирите им малолетни деца. По искането на всеки един от двамата съпрузи е образувано отделно производство пред държавната агенция. При тези данни по делото, съдът е посочил, че семейството е под закрилата на държавата и обществото съгласно чл. 14 от Конституцията на Р. Б., като с разпоредбата на чл. 8, § 1 от Европейската конвенция за правата на човека, също е визирано правото на зачитане на семейния живот. Посочени са и множество разпоредби от приложимия закон ЗУБ - чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6, чл. 22 и чл. 34, които гарантират зачитането на правото на семеен живот и запазване целостта на семейството. Съдът е приел, че образуването на отделни производства е съществено нарушение на административните правила на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, тъй като само по себе си води до нарушаване на правото им на защита. Своя извод е обосновал и с чл. 23, § 1 от Директива 2011/95/ЕС. Позовал се е на решение № 5179 от 28.04.2016 г. по адм. дело № 2366/2015 г. на Върховния административен съд. Без изобщо да изследва останалите обстоятелства относно наличието или липсата на условията по чл. 8 и чл. 9 от закона, само приемайки наличие на отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК, е отменил обжалвания административен акт и е върнал преписката със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е неправилно. Видно от данните по преписката, кандидатът за международна закрила е подал самостоятелна молба, по която административният орган е образувал производство. Изложил е бежанска история, която касае изключително него. Молбата е разгледана и оценена, съобразно посочените в нея обстоятелства. По този начин изцяло е изпълнено изискването на чл. 73 ЗУБ, задължаващ агенцията да разгледа молбата за предоставяне на международна закрила индивидуално, обективно и безпристрастно. Цитираният текст на чл. 73 ЗУБ транспонира на национално ниво чл. 8, § 2, б. "а" от Директива 2005/85/ЕО. Тълкуването на нормата доказва, че всяка молба е предмет на отделно производство. Никъде в националното или европейското законодателство не е въведено задължение за компетентния орган да образува съвместни производства при съпрузите. Разпоредбите, на които се позовава административният съд в решението си, са неправилно тълкувани и извън общия смисъл на съответната правна норма. Както е посочено в решение № 613 от 17.01.2017 г. по адм. дело № 2379/2016 г. на ВАС, трето отделение, те касаят случаите, при които само по отношение на един от членовете на семейството съществуват опасения от преследване или реална опасност от тежки посегателства срещу живота или личността и тогава другите членове на семейството, за които не съществува такъв риск, могат да получат закрила на основание на придобития от това лице статут. Произнасянето в отделни производства при съпрузите, не представлява нарушение на административно-производствените правила при постановяване на отказ. В този смисъл е и преобладаващата практика на ВАС, трето отделение, отразена освен в цитираните в касационната жалба на председателя на ДАБ осем решения по дела в периода 2014-2016 г., но и в практиката през тези и последващите години. В този смисъл могат да се посочат още: решение № 5779 от 16.05.2016 г. по адм. дело № 6792/2016 г.; решение № 14271 от 22.12.2016 г. по адм. дело № 9026/2015 г.; решение № 3825 от 26.03.2018 г. по адм. дело № 12767/2016 г.; решение № 171 от 9.01.2017 г. по адм. дело № 11182/2015 г., решение № 2559 от 27.02.2018 г. по адм. дело № 3362/2017 г., решение № 6710 от 6.06.2017 г. по адм. дело № 8099/2015г, решение № 5606 от 30.04.2018 г. по адм. дело № 11850/2017 г. В последното е направен прецизен анализ на разпоредбите на чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6 ЗУБ, на които се позовава съдът и в настоящото обжалвано решение. Направен е извод, че те показват основание за предоставяне на закрила при наличен статут на чл. на семейството, но изискват и преценка на личния статут на всеки заявител и липса на обстоятелствата по чл. 12 от закона. Искането за предоставяне на закрила следва да се осъществява лично и по волята на индивида, а преценката на административния орган се дължи по заявеното лично основание по закона. Неправилно административният съд се позовава на чл. 34 ЗУБ, който касае случаи на събиране на семейство на лице с предоставена международна закрила извън пределите на страната. С оглед на изложеното, изводът на административния съд за допуснато съществено нарушение на административните правила при постановяване на отказа, изразяващо се в пропуск да се обединят и разгледат съвместно заявленията за международна закрила, подадени от двамата съпрузи, противоречи на закона. При постановяване на обжалваното решение, съдът освен неправилно прилагане на материалния закон, е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Такова е неизпълнението на задължението му да разгледа законосъобразността на административния акт и с оглед останалите отменителни основания по чл. 146 АПК. Това предполага изследване на основния въпрос - дали са налице законовите изисквания за предоставяне на кандидата на статут по чл. 8 или чл. 9 ЗУБ и оттам дали оспореното решение на председателя на ДАБ е материално законосъобразно и изпълнява целите на закона. По така изложените съображения, първоинстанционното решение следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение