Решение № 1142 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 375/2016 г.

Решение № 1142 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 375/2016 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 459, ал. 8 от Изборния кодекс /ИК/ и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Диана Нинова Тонова, в качеството й на кандидат за кмет на район "Триадица" - Столична община, издигнат от МК "БСП Лява България", подадена против решение № 7466 от 30.11.2015 г., постановено от Административен съд - София град, второ отделение, 48 състав, по адм. д. № 10916/2015 г. С жалбата се релевират касационни осонвания по чл. 209, т. 3 от АПК и се оспорват изводите на съда за законосъобразност на проведения избор за кмет на район "Триадица"-Столична община. Касаторката развива подробни съображения за незаконосъобразност на съдебния акт и твърди, че неправилно е прието, че възраженията й са недоказани, при допуснати нарушения на правилата за доказателствена тежест и изслушване на неотносима съдебно- математическа експертиза. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното съдебно решение и атакуваните две решения на Общинска избирателна комисия - Столична община. Ответникът - Общинска избирателна комисия /ОИК/ - Столична община оспорва касационната жалба чрез председателя на комисията Полина Витанова и зам. - председателя Веселина Кирилова, които с писмен отговор и в съдебно заседание пледират за отхвърляне на касационната жалба. Заинтересованата страна - Николай Стоянов Терзиев оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Божилов, който в съдебно заседание и с писмена защита излага подробни аргументи за оставяне в сила обжалваното съдебно решение, като законосъобразно постановено. Заинтересованите страни - Политическа партия "ГЕРБ", Местна коалиция "БСП Лява коалиция", Димитър Петров Божилов - кандидат за кмет на район "Триадица" от "Реформаторски блок" и "Реформаторски блок" - София не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, защото съдът не е изяснил всички обстоятелства, относими към правния спор и от доказателствата по делото се установява, че има несъответствие между резултатите, отразени в протоколите на СИК и тези които са приложени от ОИК по преписката, както и между тези представени от касационния жалбоподател. Според участващия по делото прокурор е основателно възражението, че изборната процедура е опорочена, което е довело до незаконосъобразност на решение на ОИК-София № 1320-МИ от 03.11.2015 г. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба на ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 459, ал. 8 от ИК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 7466 от 30.11.2015 г. е потвърдено решение № 1320- МИ/03.11.2015 г. на Общинска избирателна комисия - София, с което Николай Стоянов Терзиев е избран за кмет на административен район "Триадица" при Столична община, издигнат за кандидат от Политическа партия "ГЕРБ". За да достигне до този резултат Административен съд - София град се е позовал на нормата на чл. 459, ал. 10, изречение първо, предложение първо от ИК и е приел, че не са допуснати нарушения при провеждане на оспорената изборната процедура и при постановяване на атакуваното решение № 1320- МИ/03.11.2015 г. на ОИК - София, както и на решение № 1192- МИ/28.10.2015 г. на ОИК - София, с което до втори тур на изборите за кмет на район "Триадица" - Столична община са допуснати лицата Николай Стоянов Терзиев, издигнат за кандидат от ПП "ГЕРБ", получил на първи тур 9866 действителни гласа и Димитър Петров Божилов, издигнат за кандидат от "Реформаторски блок" - София, получил на първи тур 4268 действителни гласа. Първоинстанционният съд е разгледал задълбочено всички оплаквания на жалбоподателката и се е произнесъл по инвокираните с жалбата искания. За установяване на обстоятелствата във връзка с посочените от жалбоподателката 21 броя протоколи на СИК, относно които са изложени възражения, съдът е събрал гласни доказателства, като е разпитал трима свидетели и е изслушал съдебно-математическа експертиза, която не е оспорена от страните и е относима към законосъобразността на проведения избор на 25.10.2015 г. за кмет на район Триадица" - СО, по отношение на който са твърденията на жалбоподателката. След извършения фактически и правен анализ в мотивите на съдебното решение е преценено, че процесното решение на ОИК е издадено от компетентния за това орган ОИК - София, в съответствие с правомощията й по чл. 87, т. 26 и чл. 452 от ИК и тази комисия в качеството си на колективен орган, е взела решение за избор на кмет на район "Триадица", което е подписано от председателя, заместник - председателите, секретаря и всичките й членове без особени мнения. Установено е, че решението е обективирано в предписаната от закона форма и в съответствие с целта на закона - да бъде избран кмет на район, който да упражнява правомощията си съобразно ЗМСМА, в съответствие с изразения вот на избирателите. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Според настоящия съдебен състав атакуваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първостепенният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото съдът точно е констатирал, че е сезиран с жалба от Диана Нинова Тонова, като кандидат за кмет на район "Триадица" - СО, която е взела участие в първия тур на избора, проведен на 25.10.2015 г. и развитите от нея възражения касаят допускането до втория тур на избора на лицата Николай Стоянов Терзиев и Димитър Петров Божилов. Първостепенният съд не е допуснал твърдяните от касаторката нарушения на съдопроизводствените правила. Според Диана Тонова съдът неоснователно е отхвърлил искането й за предоставяне на протоколите на СИК от спорните секции "за маркиране на печат на СИК". Искане в този смисъл не се съдържа в жалбата, по която е образувано адм. д. № 10916/2015 г. и в протоколите от проведените две съдебни заседания на 16.11.2015 г. и 23.11.2015 г. не е отразен отказ на съда да уважи такова доказателствено искане. Напротив в определение № 6151 от 13.11.2015 г. първостепенният съд е изискал спорните протоколи на СИК № 22461105; 22461014; 22461023; 22461024; 22461026; 22461027; 22461029; 22461034; 22461038; 22461049; 22461051; 22461058; 22461066; 22461068; 22461070; 22461075; 22461079; 22461080; 22461003; 22461009 от проведения първи тур на избора, в оригинал и черновите на същите, информация за фабричните номера на протоколите, въз основа на които са изведени данните на ОИК в окончателния протокол, както и всички решения за назначаване на посочените СИК. Административният съд - София град правилно е отказал претендираното от жалбоподателката "ръчно преброяване" на бюлетините. Следва да се има предвид, че изборната система в Република България не регламентира друг вид отчитане на изборния резултат освен "ръчното" преброяване на изборните бюлетини от членовете на СИК. С доказателственото искане, което съдът не е уважил, се цели изцяло преповтаряне на изборната процедура и извършване на всички онези действия, които законът е възложил на изборната администрация, поради което съдът не е длъжен при формалното посочване на доказателственото средство да допусне и събере соченото доказателство. При произнасяне по направеното доказателствено искане съдът преценява дали исканото доказателствено средство е допустимо, относимо и необходимо. В случая преценката на съда по отношение на относимостта и необходимостта от събиране на соченото доказателствено средство е направена след съобразяване на обективните данни, които отразяват протичането на изборния процес. По делото са представени секционните протоколи, които съставляват официални удостоверителни документи, включително и по отношение на отразените данни за обстановката, при която са проведени изборите. В тези протоколи не са отразени особени мнения на членове на секционните комисии, които са представители на различни политически партии и коалиции, не е отразено да са постъпили възражения и жалби от присъстващите при преброяването застъпници, наблюдатели и кандидати. Съобразно решение № 9 от 26.11.2009 г., постановено от Конституционния съд по к. д. № 8/2009 г. законовата уредба на изборния процес предвижда различни механизми, чрез които се осигурява публичност и прозрачност при осъществяване на правомощията на изборната администрация и те препятстват възможността за манипулиране на изборния резултат, който се отразява в протокола на съответната секционна избирателна комисия. В този смисъл представените по делото официални документи удостоверяват обективно получения изборен резултат, поради което не е налице необходимост от ново преброяване от страна на съда, с което искане се цели единствено повтаряне на всички действия, възложени по закон на избирателната комисия. Настоящият съдебен състав споделя становището, изложено в мотивите на оспореното съдебно решение относно специфичния характер на проверката, осъществяваща се в процеса на съдебното оспорване. Нормите на ИК в своята съвкупност регламентират организацията и реда за произвеждане на различните по вид избори, които се основават на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. С оглед на това целта на ИК е насочена към реализирането на избирателното право на субектите на изборния процес при осигуряване на предвидени гаранции и механизми за определяне на законосъобразен изборен резултат. В ИК се съдържа детайлна уредба на процедурите и материалните предпоставки от съществено значение, включително участие на представители на различни политически партии и коалиции в СИК и ОИК, регламентация кои бюлетини са действителни и кои недействителни, начина на гласуване, осигуряване тайната на вота, участие на застъпници и наблюдатели по време на всички етапи от изборния процес и при отчитане на резултата от гласуването, начина на вземане на решения в СИК и ОИК, уредбата на особеното мнение, процедурите по предаване на изборните книжа и защита на данните в тях. Предвид описаните гаранции в ИК първостепенният съд правилно е преценил, че контролът за законосъобразност върху решението, с което се определя изборния резултат, се осъществява чрез произнасяне от съда относно нарушения, които преодоляват или намаляват гаранциите за обективен резултат от гласуването, чрез създаване на обосновано съмнение в определения въз основа на него изборен резултат, поради което нарушенията, които се сочат от оспорващите следва да са от такъв характер, че реално да са се отразили на конкретния обявен изборен резултат, което ги прави съществени нарушения в административното производство, водещи до опорочаване атакуваното решение на ОИК. В конкретния случай няма спор относно обстоятелството, че жалбоподателката не е оспорила нито един от представените официални протоколи на СИК и ОИК от проведените два тура за избор на кмет на район "Триадица" - СО, както и че в никой от описаните протоколи не е отразено особено мнение или данни за наличие на възражения, жалби, спорове относно действителността на бюлетините, заявления или бележки във връзка с проведените избори. Всички членове на СИК и на ОИК са подписали протоколите, включително тези, които са представители на политическата партия, издигнала жалбоподателката - ПП"БСП - Лява България". Според настоящия съдебен състав при постановяване на обжалваното съдебно решение не е допуснати противоречия или отклонения от императивните изисквания на материалноправните разпоредби на ИК. Оплакванията на оспорващата в първоинстаницонното производство, които се поддържат и в касационното производство са, че на проведения първи тур за избор на кмет на район "Триадица" - СО на 25.10.2015 г., в 20 от секциите са нанесени допълнителни поправки, което е извършено не по установения от закона ред, вследствие на което резултатите от тези секции не отразяват действителния вот на избирателите. Твърденията на жалбоподателката касаят протоколите от секции: № 22461105; 22461014; 22461023; 22461024; 22461026; 22461027; 22461029; 22461034; 22461038; 22461049; 22461051; 22461058; 22461066; 22461068; 22461070; 22461075; 22461079; 22461080; 22461003; 22461009. Както бе посочено по- горе протоколите на визираните СИК са изискани и приложени от ОИК - София и те не са оспорени в хода на делото, с оглед на което същите се ползват с формалната и материална доказателствена сила на официални удостоверителни документи, като не е оспорен и протокола на ОИК - София от първия тур, представялващ неразделна част от решението за избора, приложен на стр. 448-449 по първоинстанционното дело. В конкретната хипотеза обаче са оспорени представените от жалбоподателката протоколи, за които тя твърди, че са й предадени от застъпници и наблюдатели в изборния ден на първия тур след обявяване на резултата от избора. По искане на оспорващата са разпитани трима свидетели, от свидетелските позказания на които е установено, че те при снабдяването си с протоколите, които са предали на жалбоподателката, не са се подписвали в изготвени списъци по чл. 442 от ИК за получаване на съответните протоколи и са ги получили от съответните СИК, но не са могли да конкретизират точно от кои лица, не са присъствали по време на съставянето на протоколите, както и не са могли да кажат с точност по кое време са получили протоколите, представени от жалбоподателката. При тези вярно установени факти първостепеннният съд е извел обоснован извод за неоснователност на твърдението на оспорващата за манипулиране на вота на избирателите в секционните протоколи и в протокола на ОИК, изготвен въз основа на тях. Протоколите, на които се позовава жалбоподателката нямат характер на официални удостоверителни документи, доказващи фактите, съдърщажи се в тях, с оглед на което не е доказано становището на жалбоподателката, че протоколите, на база на които са изведени резултатите от ОИК, са поправяни и попълвани допълнително, и то в нарушение на предвидения в ИК ред. Настоящият съдебен състав намира, че е без правно основание релевираното с касационната жалба възражение за неотносимост на приетата СМЕ, защото първоинстаницонният съд правилно е преценил, че няма спор по делото, че до втори тур на изборите на кмет на процесния район са допуснати за участие Николай Терзиев, издигнат от ПП "ГЕРБ" с достигнати 9866 гласа и Димитър Божилов, издигнат от "Реформаторски блок" - София с достигнати 4 268 гласа, както и че Диана Тонова - има достигнати 2 427 гласа, от което следва, че евентуално би се установило съществено процесуално нарушение, само ако то би било в състояние да доведе до резултат, различен от достигнатия в случая. Следователно първостепентият съд, извършвайки изискуемия контрол по законосъобразност в рамките на правомощията си е изследвал въпроса дали би се постигнало такова разместване на класирането на жалбоподателката и втория по ред класиран кандидат, което би могло да доведе до друго определяне на първите двама класирани за балотажа. Чрез изслушаната и неоспорена при приемането й СМЕ е установено, че в протоколите, представени от жалбоподателката, установеният брой разлики е 379, а по протоколите, представени от ОИК - София, установеният брой разлики е 442 и вещото лице е направило заключение, че при хипотетично добавяне на установените разлики жалбоподателката би получила най- много 923 гласа, при отчетени 481 гласа срещу 950 гласа, получени от класирания на второ място кандидат. По протоколите, представени от Диана Тонова е констатирано също, че класирането не е в нейна полза дори при добавяне на установените разлики и тя би получила 815 гласа - при отчетени 436 гласа срещу 842 гласа за представителя на "Реформаторския блок" за спорните секции. Според уточнението на изслушания експерт при приемане на СМЕ, тя е изготвена, като са установявани несъответствията между двете групи секционни протоколи, без да са съотнесени към крайния резултат от гласуването, отразен в протокола на ОИК за резултатите от първия тур на изборите, с оглед на което при 442 установени несъответствия, които са по-голямата установена сума на несъответствия и хипотетичното им добавяне към гласовете на жалбоподателката от общия резултат за избор на кмет на процесния район от първия тур, който е 2427, следва, че същата би получила най - много 2869, което е по-малко от отразените получени гласове от класирания на второ място кандидат, които възлизат на 4268 гласа. Съдът е прецизирал резултата, като е добавил и още 40 броя гласа в полза на оспорващата, за които е констатирал невярно отразяване в протокол на СИК 224610079 и е направил извод, че при отчитане на всички посочени от оспорващата несъответствия в нейна полза, тя би могла да достигне до 2909 действителни гласа, което не би могло да преодолее разликата й с кандидата, класиран на второ място, който е получил 4268 действителни гласа. Върховният административен съд счита, че правилно не е възложено на СМЕ да извърши цялостно преизчисляване на резултатите от всички секции, а само в посочените от жалбоподателката, защото тя не е изложила оплаквания и възражения против отразените разултати в останалите секции в район "Триадица" - СО. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. Страните не претендират присъждане на разноски. На основание на горното и на чл. 459, ал. 8 и 9 от ИК във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,