Решение № 11290 от 9.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12109/2012 г.
ВАСII отделение09.08.2013 г.докладчик Джузепе Роджери
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3507/25.06.2012 г. по адм. дело № 3960/2011 г. на Административен съд-София град. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 11290 от 9.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12109/2012 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Веселин Георгиев Стефанов и Цветанка Георгиева Паунова, чрез процесуалния им представител адв. Силвия Бочукова, против Решение № 3507/25.06.2012 г. по адм. дело № 3960/2011 г. на Административен съд-София град. Мотивират се отменителните основания по чл. 209 от АПК - недопустимост и неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяна на обжалваното решение. Ответниците - Цветан Денин и Анче Спасов Механджийски, чрез адв. Юлияна Маринова в писмена защита по касационната жалба считат същата за неоснователна, а атакуваното решение за законосъобразно и обосновано, като молят, то да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по мотиви, изложени в пледоарията му по делото. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения. С обжалваното решение Административен съд-София град е отхвърлил жалбата на Веселин Стефанов срещу заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), с която е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за част от район "Витоша", включваща Драгалевци и Симеоново, в частта относно имоти с идентификатори 68134.1917.1013, - 1016, - 1017, - 1022, - 1013, - 1275, - 1276. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, съобразно чл. 142, ал. 1 от АПК, е преценил законосъобразността на атакувания административен акт към момента на издаването му. Правилен е изводът на съда, че при изработването на кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени с обжалваната заповед са спазени материалните и процесуалните разпоредби и не са налице основания за нейната отмяна. По отношение процедурата по създаването на кадастралната карта и кадастралните регистри разпоредбите на гл. V от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) установяват императивни правила, подлежащи на съблюдаване както от административния орган, така и от собствениците на поземлените имоти, които са длъжни да осигурят свободен достъп в имотите, да означат на свои разноски с регламентирани трайни знаци границите на имота в съответствие с акта, установяващ правото на собственост или друго вещно право и да опазват знаците от унищожаване, да представят при поискване акт за собственост, да опазват поставените в имота геодезични знаци (чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗКИР). Въз основа на тези данни за поземлените имоти /площ, граници, собственици/, предоставени от и със съдействието на собствениците, административният орган установява и определя границите на имотите съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, а именно: по чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР от означеното на място състояние в съответствие с актовете по чл. 38, ал. 1, т. 3, от работните материали, изработени по време на определяне на границите, от изображението върху одобрена кадастрална карта, от планове и карти, посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредбата визира приоритетно данните от: т. 1/. означеното по реда на чл. 36, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР местоположение върху терена или от посочените от собствениците гранични точки, т. 2/. съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени, или посочени по реда на т. 1, т. 3/. кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ, или отменения ЗТСУ, § 40 от ПРЗ на ЗИДЗКИР, и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, т. 4/. регулационните планове, одобрени по реда на отменения ЗТСУ - за имотите с приложена регулация, границите на които не са материализирани и т. 5/. карти, планове или друга документация, предоставени по реда на чл. 36 от ведомства, областни и общински администрации, юридически лица и други. Преценката за законосъобразност на заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР включва проверка доколко цитираните разпоредби са спазени, респ. доколко участниците в процедурата за създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри - собствениците на поземлените имоти и лицето по чл. 35, ал. 2 ЗКИР са изпълнили задълженията си. Приоритетното подреждане на критериите по чл. 14, ал. 1 от Наредбата означава, че преди всичко границите на имотите се определят съобразно установените от собствениците по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР граници, ако такива липсват, следва да се съобразят съществуващите на място материализирани граници, а при липса на последните - да се ползва действащия кадастрален план, какъвто в настоящия казус е налице, след което се подреждат останалите основания от чл. 14, ал. 1 на Наредбата. Установи се при проверката на съдебния акт, че са изследвани тези обстоятелства и правилно е преценено, че административният орган е спазил закона и предвидената в него приоритетност. Неоснователни са касационните оплаквания за некоректно нанасяне в кадастралната карта на имотите им. От подробно описаните писмени доказателства в касационната жалба, проследяващи историята на процесния имот, става ясно, че се касае за спор за материално право, а производството по чл. 49 от ЗКИР няма за предмет разрешаване на спорове за материални права. Наличието на такъв предполага разрешаването му пред граждански съд, чието решение може да бъде основание за изменение на одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри. Предвид гореизложеното не са налице отменителните основания по чл. 209 от АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав