Решение № 2607 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12777/2008 г.

Решение № 2607 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12777/2008 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160 ал. 6 от ДОПК, образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП против Решение № 1201 от 26.08.2008 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 2368 по описа за 2007 г., в частта му, с която по жалба на "Интерком" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Русе, пл. "Св. Троица"№ 15, представлявано от управителя Георги Ивов Дунев, е отменен ревизионен акт (РА) № 1800312 от 27.08.2007 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Русе, потвърден с Решение № 794 от 29.10.2007 г. на ДОУИ Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице не е признато право на данъчен кредит общо в размер на 102 382, 90лв. (31 688,36 лв. + 70 694,54 лв.) по доставки съответно на ЕТ "Недю Иванов-Давидов" и "Дивера" ЕООД и в тази, с която въз основа на увеличение на финансовия резултат със сумите съответно 8 443,17 лв. и 353 472,70 лв. за 2004 г. и 2005 г. са определени преки данъци. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение, в посочената му част, е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон- касационно основание по чл. 209 т. 3 АПК, изразяващо се в признаване на право на данъчен кредит и признаване на разходи при недоказана реалност на доставки на гориво и ечемик. Извод за реалност на доставките е формиран върху представени в съдебното производство частни документи с недостоверни дати. Част от фактурите за реализация на процесния ечемик от страна на ревизираното лице са с по-късни дати от тази на процесната фактура № 151/13.07.2005 г. ; последната е отчетена в нарушение на принципа на документалната обоснованост. С частта на решението относно увеличението на ФР за 2004. със сумата 8 443, 17лв. съдът се е произнесъл извън предмета на спора, тъй като РА акт е обжалван пред съда в потвърдената му с Решението на ДОУИ част, а посоченото увеличение не е предмет на тази част. Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Интерком"ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Русе, чрез адв. Минчев, оспорва жалбата по съображения в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 АПК против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: 1. Относно правото на данъчен кредит в размер на 70 694, 54л. и признаване на разходи в размер на 353 472, 70лв. по фактура № 151/13.07.2005 г. Спорът е бил за реалността на доставката на 1 687, 14 тона ечемик, предмет на посочената фактура с издател "Дивера"ЕООД гр. Пловдив. В хода на ревизията доставчикът не е открит на декларирания данъчен адрес, като са събрани доказателства за начисляване на ДДС от негова страна, инвентарен опис на счетоводна сметка "Стоки", извлечения от счетоводни сметки, оборотна ведомост за м. 07.2005 г. При ревизията е приет РА № 16020901/17.08.2006 г. на доставчика "Дивера"ЕООД, с който за данъчни периоди м. 01-м. 08.2005 г. са определени задължения по ЗДДС в размер на 122 948, 27 лв. главница. Ревизиращите са приели, че доколкото не са представени доказателства за транспортиране и складиране на стоката и за кадрова обезпеченост на фирмата-доставчик реалността на доставката не е доказана. В ревизионния доклад има констатации за разминаване на датите на процесната фактура и на описаните фактури с издател ревизираното лице в полза на "Загорка"АД като получател. Счита се за недоказано твърдението на ревизирания, че от фактурирания 2 527тона пивоварен ечемик на "Загорка"АД 1 687, 140 тона е процесният ечемик, доставен директно в склада на "Загорка"АД от прекия доставчик "Дивера"ЕООД. Представени пред съда в заседание на 25.03.2008 г. са копия от авизо по платежни нареждания за плащане на ДДС по ДДС-сметка на доставчика по процесната фактура в данъчния период на издаването й. По реда на чл. 153 ГПК (отм.) жалбоподателят е поискал от трети на спора лица, за които е твърдял, че са преки доставчици на неговия пряк доставчик, доказателства за тези предходни на процесната доставка доставки на ечемик. Така са приети копия от данъчни фактури, прехвърлителни разписки и кантарни бележки, издадени от "Мутров-Младши"ЕООД, с. Камено, ЗК"Единство" с. Беловец, "Астра - финанс"ЕООД гр. Русе, "Агроинвест М-Иво Иванов"В. Търново, "Ф+С Агро"ООД гр. Русе, ЗК"Кубрат"гр. Кубрат и ЗКПУ"Тетово" с получател прекия доставчик "Дивера"ЕООД. За да отмени РА в посочената по-горе част, първоинстанционният съд е приел, че реалността на доставката е доказана. Основание за това били представените в съдебното производство доказателства за реалността на предходните доставки на посочените по-горе доставчици, както и издаването на ревизионен акт на прекия доставчик, с проверяван период, включващ процесния, с който РА не е коригиран декларирания от доставчика ДДС по продажби при установеното отразяване на процесната фактура в справка-декларация и дневник за продажби. Доказано бил, че фактурирания на прекия доставчик ечемик е доставен на същите дати в склада на "Загорка"АД гр. Чирпан. Отделно имало доказателства за транспортиране на ечемика на чл. 514-535 от папка № 3 на приложенията. Решението в тази част е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Преди представянето на посочените в съдебната фаза на процеса доказателства от посочените по-горе фирми, процесуалният представител на жалбоподателя е заявил, че тези фирми са предходни доставчици на ревизираното лице, видно от приложенията на ревизионния акт, издаден на прекия доставчик "Дивера"ЕООД. Този РА е представен по делото без приложения (като жалбоподателят не е искал представянето им), а от съдържанието му по никакъв начин не може да се направи извод, че посочените фирми са преки доставчици на прекия доставчик "Дивера"ЕООД. С този акт на прекия доставчик е отказан данъчен кредит по доставки на други фирми, с предмет съвсем различен от "пивоварен ечемик реколта 2005 г. " Отделно от това, първоинстанционният съд, не е отчел качеството на представените фактури на частни диапозитивни документи, с недостоверни дати, които не притежават материална доказателствена сила. Липсата на такава доказателствена сила прави ненужно оспорването на истинността им, а те следва да се преценяват с оглед на останалите събрани по делото доказателства. За целите на механизма на облагане с ДДС при верига доставки е било необходимо да се установи, че посочените фактури са описани в дневници за продажби и справки-декларации на доставчиците и в дневника за покупки на получателя "Дивера"ЕООД и тогава би могло да се направи категоричен извод, че именно тези фирми са предходни доставчици на ревизираното лице. Посоченият фактически извод, при така събраните доказателства, е изцяло необоснован. Съдът изобщо не е коментирал разминаването на датите на доставките в полза на "Загорка"АД като получател от една страна и датата на процесната фактура, която би следвало да е по-ранна. Цитираните от съда доказателства за транспортиране на ечемика до посочения клиент на ревизираното лице (фактура и товарителници, някои с дата преди тази на процесната фактура) са доказателство само за факта, че ревизираното лице е получател по доставка на транспортна услуга по доставката на ечемик съответно от Тетово, Ново село и Пиргово до "Загорка"АД гр. Чирпан. За това, че този ечемик е получен от ревизираното лице от посочения пряк доставчик по процесната фактура няма никакви доказателства. Има доказателства за обратното-представени са фактури за доставка на ечемик от същата реколта директно от "Ф+С Агро"ООД гр. Русе и от ЗКПУ"Тетово" на ревизираното лице, без посредничеството на "Дивера"ЕООД. Достатъчно доказателства не са представени и с оглед на твърденията за транзитна продажба, които безкритично са приети за доказани от първоинстанционния съд. Приетото от съда, че фактурираният на "Дивера"ЕООД ечемик е доставен директно в склада на "Загорка"АД повдига въпроса между кои страни е сключен договор за транзитна продажба по смисъла на чл. 329 от Търговския закон, отделно, че приемането в склада на получателя също необосновано е прието за доказано само въз основа на разписки с недостоверни дати. Така или иначе, пряката доставка по фактурата на "Дивера"ЕООД не е доказано да е реално изпълнена, като първа предпоставка за признаване на данъчен кредит и за признаване на разхода по нея. Решението в тази част следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което жалбата против посочената част на РА бъде отхвърлена като неоснователна. 2. Относно правото на данъчен кредит общо в размер на 37 973, 79лв. по доставките на ЕТ"Недю Иванов-Давидов" по 32 бр. фактури в данъчни периоди 10-12.2002 г., 1-12.2003 г. и 1-05.2004 г. с предмет "дизелово гориво" При ревизията на този доставчик са връчени две искания за представяне на доказателства относно реалността на доставките и начисляването на ДДС по тях. На тези искания са представени копия от фактурите, фактури на предходни доставчици и декларация на представляващия доставчика за материална и техническа обезпеченост за осъществяването на доставките. Ревизиращите са приели, че доколкото не е представена хронологична разпечатка на счетоводна сметка 453/2 и оборотни ведомости, както и платежни документи за плащане на ДДС и данъчната основа от получателя, последният няма право на данъчен кредит по фактурите. Прието е също, че плащането на ДДС по ДДС сметка на доставчика е след преклузивния срок по чл. 65 ал. 8 ЗДДС (отм.), поради което ревизираното лице не може да се позове на посочената норма. Представени са в съдебно заседание на 25.03.2008 г. авизо по платежни нареждания за плащане на ДДС по ДДС-сметка на доставчика в периода, следващ този на издаване на фактурите. За да отмени РА в посочената част, първоинстанционният съд, най-напред е приел, че реалността на доставките на горива не е спорна и за този доставчик е установено, че има обезпеченост за извършване на доставките (видно от това, че има обекти за продажба на горива, посочени в документи за регистрация на устройства с фискална памет). Приел е също, че ДДС по доставките е начислен, защото процесните фактури били отразени в справки-декларации и дневници за продажби и на доставчика били съставени влезли в сила ревизионни актове, съвпадащи по периоди с процесните, в мотивите на които е посочено, че декларираният ДДС за внасяне по доставките, по които лицето е получател, не е коригиран. Въз основа на представените доказателства за плащане на данъчната основа и на ДДС по ДДС-сметка на доставчика и на заключение на вещо лице, е прието наличие на плащане на данъчната основа и на ДДС по фактурите. Решението в тази част е правилно. В потвърждаващото РА решение на ДОУИ изрично е записано, че данъчен кредит се отказва, защото не са представени счетоводни разпечатки, от които да се установи начисляване на ДДС от страна на доставчика и доказателства за плащане на данъка и на данъчната основа. При липса на спор относно реалността на доставките и доказано плащане на данъчната основа и на ДДС по ДДС-сметка на доставчика в посочения по-горе срок, правилно първоинстанционният съд е приел РА за незаконосъобразен в тази част. 3. Относно увеличението на ФР за 2004 г. със сумата 8 443, 17лв., представляващо неправомерно намаление на ФР на осн. чл. 23 ал. 3 т. 11 и 12 ЗКПО , в резултат на което е определен корпоративен данък в размер на 1 646, 42лв. Оплакването в касационната жалба в тази част, което е по същество за недопустимост на съдебното решение в тази част, е основателно. С жалбата си до съда ревизираното лице е обжалвало ревизионния акт само в частта му, потвърдена с Решението на ДОУИ Варна, а обсъжданото увеличение на ФР не е било предмет на това решение. Като е отменил ревизионния акт и в тази част, съдът е постановил недопустимо решение в тази част, което следва да бъде обезсилено, а производството в тази част- прекратено. При този изход на процеса ответникът по касационната жалба следва да заплати на ДОУИ Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 587, 56лв. Водим от горното и на осн. чл. 221 ал. 2, предл. първо, ал. 3 и чл. 222 ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение