Решение № 9570 от 8.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3180/2010 г.

Решение № 9570 от 8.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3180/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по две касационни жалби: Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Варна и началника на МП "Пристанище Варна", подадена чрез процесуалния им представител срещу решение № 2168 от 17.12.2009 г., постановено по адм. д. № 748/09 г. по описа на Административен съд Варна, в частта, с която е отменено решение към ЕАД 2005/4-453/26.01.2006 г. на началника на МП "Пристанище Варна", потвърдено с решение № Т-47-26 от 06.03.09 г. на началника на Митница Варна. Навеждат се доводи за неправилност на решението в тази му част, поради необоснованост, допуснато съществено процесуално нарушение и противоречие с материалния закон - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилно съдът е приел, че не са дължими суми над 1180,92 лв. до определената от митническия орган вр. с чл. 35 от ЗМ. Съдът не е следвало да игнорира изцяло резултатите от проверките по линия на международното сътрудничество, осъществено по реда на Допълнителен протокол към Споразумение за свободен стокообмен от 22.07.72 г. между Швейцарската конфедерация и Европейската общност, които безспорно доказват занижаване на митническата стойност на процесната стока при декларирането й за внос, независимо че касаят други вносове. Претендира се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд или постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на "Томилимпекс" - ЕООД е в останалата част. Ответникът по тази касационна жалба - "Томилимпекс" ЕООД, с. Въглен не взема становище по нея. Втората касационна жалба е подадена от "Томилимпекс" ЕООД, с. Въглен, представлявано от Стела Маринова и процесуален представител срещу решение № 2168 от 17.12.2009 г., постановено по адм. д. № 748/09 г. по описа на Административен съд Варна, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение към ЕАД 2005/4-453/26.01.2006 г. на началника на МП "Пристанище Варна", потвърдено с решение № Т-47-26 от 06.03.09 г. на началника на Митница Варна за определяне на дружеството на държавни вземания за сумата 1180,92 лв. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива доводи в касационната жалба и претендира да бъде отменено като се постанови решение, с което се отменят актовете и в останалата част. Ответникът по тази касационна жалба - началник митница Варна и началник митнически пункт "Пристанище Варна" я оспорва, счита, че същата е неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховен административен съд, първо "А" отделение, след като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са допустими. Разгледани по същество са основателни. Предмет на съдебен контрол пред АС - Варна е било решение към ЕАД 2005/4-453 от 26.01.2006 г. на началника на МП "Пристанище Варна", потвърдено с решение № Т-47-26 от 06.03.09 г. на началника на Митница Варна. Със същото е определена дължима разлика до пълния размер на митническите задължения и другите държавни вземания - ДДС в размер на 4099,84 лв. в резултат на извършена корекция на декларираната митническа стойност и определена нова такава по реда на чл. 36, ал. 2, т. 1 от ЗМ. За да отмени обжалваното решение в частта му над сумата 1180,92 лв., съдът е приел следното: Предмет на производството са констатациите на митническите органи относно митническата стойност на внесено зелено кафе на зърна по внос, регистриран с ЕАД № 2005/4-453/26.01.2006 г. и декларирана митническа стойност 720 щ. д. на тон, съобразно фактура № 405.24723 от 6.12.2005 г. Видно от доказателствата по делото, между митническите администрации на Република България и Конфедерация Швейцария е проведена кореспонденция с цел установяване на действителната стойност на внесената по други ЕАД стока и други фактури. Съгласно т. 2 на чл. 3 от Допълнителния протокол към споразумението за свободен обмен от 22.07.72 г. между Швейцарската конфедерация и Европейската общност, по искане на запитващия орган запитаният орган го информира за това дали стоки, изнесени от територията на една от договарящите се страни, са били редовно внесени на територията на другата от договарящите се страни, като се уточнява, когато е уместно, митническият режим, под който са били поставени стоките. По линия на отправените запитвания до митническите органи на Конфедерация Швейцария не са събрани официални данни, които да обвързват българските митнически органи. Доколкото обаче в чл. 4 от постигнатото споразумение е договорено оказване на "спонтанна помощ", събраните от Швейцарската митническа администрация доказателства са допустими и следва да бъдат обсъдени в съвкупност с всички събрани по делото доказателства. Представените от швейцарското дружество договори и фактури не носят подписа на жалбоподателя и са оспорени от него. Тежестта на доказване на тяхната истинност пада върху страната, която ги е представила, а доказателства в тази връзка не са представени. В хода на последващия контрол митническите органи не са събрали официални данни за друга декларирана митническа стойност по внос на идентични стоки от други вносители през приблизително същия период от време. Представените фактури от "Еком индустриал" са оспорени от дружеството и тези документи не носят подписа на представляващия дружеството. Третата проверка в Швейцария, която не е била приключила в хода на извършване на последващия контрол, но приобщена като доказателства по делото установява, че фактурираните от дружеството суми са тези по фактурите и събрани в Швейцария. Като плащането е станало посредством няколко времената. Към отговора била представена и таблица, която се сочи, че е от "Еком Индустриал" и в същата фигурират всички осчетоводени суми по фактурите, но таблицата не носи информация от кого изхожда, не е подписана. В хода на съдебното производство не са представени и доказателства за това дали са извършвани плащания в България, каквито са твърденията в третия отговор. Част от плащанията били извършвани по банков път. Съдът е преценил, че в производството пред него не са представени безспорни доказателства за авторството на фактурите. От друга страна в съдебното производство е ангажирана съдебно-счетоводна експертиза, от която се установявало, че през 2006 г. средната стойност на закупеното кафе е 895,90 долара на тон. Поради което и предвид всички данни по делото, обсъдени подробно и съвкупно от съда, е прието, че декларираната при вноса митническа стойност е занижена, но от друга страна посочената от митническия орган е недоказана, поради което е приета тази посочена от вещото лице. В този смисъла е и произнесеното решение, което е предмет на касационен контрол в двете му части. Решението на Варненския административен съд е неправилно. Същото следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане: Първоинстанционният съд правилно е определил спорния въпрос, а именно - каква е митническата стойност на стоката по процесното ЕАД - дали е декларираната с митническа стойност 720 щ. д. на тон, съобразно фактура № 405.25023/09.01.06 г. или 1380 USD/мт, както е определена от митническите органи по реда на чл. 36, ал. 2, т. 1 от ЗМ в резултат на извършен последващ митнически контрол по чл. 84а и сл. от ЗМ. Като не е приел нито една от посочените, а е изследвал в съдебното производство въпроса. За да отговори на спорния въпрос първоинстанционният съд е изложил много подробно установената фактическа обстановка, свързана както с извършения внос, така и с предприетите действия при последващия митнически контрол, дал е тълкуване на правните институти, относими към спора, след което е пристъпил към изграждане на своите правни изводи по спора. Основно място в тях намират изводите на съда относно доказателствената стойност на отговорите, получени от Швейцарската митническа администрация по линия на международното сътрудничество, които обаче не са запълнени с анализ на всички доказателства, които са били пристигнали по официален път при третата проверка. Съдът не е разгледал официалните данни при нея и не ги е съпоставил с всички събрани по делото доказателства. Предвид на липса на пълно установена фактическа обстановка неправилно е прието, че поначало отговорите на митническата администрация на Швейцария имат характер на официални документи, но тъй като износът на стоката не е извършен от Швейцария, а от трета страна, то тези отговори не са в резултат на удостоверителните действия на "запитван орган", а се базират на частни диспозитивни документи, представени от трето лице ЕСОМ Agroindustrial Corporation ltd. С оглед на извършеното оспорване от жалбоподателя /сега ответник по касация/ на последните, от страна на първоинстанционния съд е открито производство по чл. 193 от ГПК, като правилно е прието, че тежестта на доказване е на митническата администрация. Именно в резултат на това свое задължение са предприети активни действия, резултат от които са официалните сведения при третата проверка. Не може да се приеме, че в настоящия случай фактическата обстановка се различава от други дела между същите страни, при които отговорите на Швейцарската митническа администрация са постъпили след постановяване на първоинстанционните решения, поради което същите са отменяни от Върховния административен съд и делата са връщани за ново разглеждане за съобразяване на новите доказателства. Съдът изобщо не се занимал с резултатите от тази трета проверка, а се е задоволил да спомене, че приложената таблица не била заверена по надлежния ред и тъй като била оспорена, не следвало да се цени. В този смисъл изводите на първоинстанционния съд и в двете части на решението са неправилни и следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за изследване на всички данни, получени по линията на международното сътрудничество и относими към спора. Решението следва да бъде отменено, а делото, върнато за ново разглеждане съобразно посочените указания. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 222, ал. 1, т. 2. от АПК, Върховният административен съд, първо "А" отделение,