Решение № 5958 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13791/2017 г.

Решение № 5958 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13791/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 237 и следващите АПК. Образувано е по молба на Н. М. Н. чрез неговия пълномощник за отмяна на решение № 2464/27.02.2017 г. по адм. д. № 11919/2016 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Твърди в молбата си, че са налице основанията по чл. 239, т. 1 АПК. Ответникът по молбата за отмяна- директорът на Столична дирекция на вътрешните работи чрез своя представител намира молбата за отмяна за неоснователна. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на молбата за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: С решение № 5588/9.08.2016 г. по адм. д. № 12119/2015 г. Административен съд С.-град е отменил заповед № 513а-8094/12.11.2015 г. на ответника, поправена със заповед рег. № 513з-8609 от 20.11.2015 г., с която на Н. М. Н. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР, неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и действия, уронващи престижа на МВР. В отменената заповед е прието, че Н. Н. е станал съучастник в причиняването на лека телесна повреда и унизително отношение спрямо гражданско лице. В мотивите на съдебното решение е прието, че не е описано конкретното поведение на Николаев, в какво се изразява неговото персонално участие в неправомерните действия по задържането на граждански лица и уронването на престижа на МВР. Според съдебния акт не се установяват конкретни действия и бездействия именно на уволнения служител Николаев. С решение № 2464/27.02.2017 г. по адм. д. № 11919/2016 г. тричленен състав на Върховния административен съд като касационна инстанция е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил жалбата на Николаев срещу заповедта за уволнение. За да постанови този резултат, касационният съд е развил следните доводи: Първоинстанционният съд не е съобразил, че държавният служител не е наказан за това, че неправомерно е упражнил физическа сила върху гражданските лица А. Д. Г. и В. Е. К., а защото не е предприел действия по предотвратяване на инцидента и не е докладвал на ръководителите си за случилото се, което е в нарушение на чл. 67 ЗМВР и на т. т. 19, 20, 33, 69 и 83 от Етичния кодекс за поведение на държавния служител в МВР. Следователно е бил свидетел на така документираното полицейско насилие, но не е положил усилия по преустановяването му. Нещо повече, дисциплинарно отговорното лице твърди, че органите на реда правомерно са използвали физическа сила. Според касационната инстанция, поведението на задържаните лица, срещу които е образувано производство за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, не може да служи като оправдание за безучастно поведение на полицай. С молбата за отмяна са представени прокурорска преписка № 54166/2014 г. и постановление за прекратяване на бързо производство № 4134/2014 г. срещу лицата А. Д. Г. и В. Е. К., с които молителят се е снабдил в по-късен момент, тъй като не е страна в така развилите се производства. В тези прокурорски преписки е прието следното: Безспорно е, че Китова и Грошанов са участвали в скандал и размяна на удари на инкриминираното място, като участието им в скандал и сбиване на публично място е укоримо от нравствена страна, но не е съставомерно по смисъла на чл. 325, ал. 1 НК деяние. И Китова и Грошанов употребили нецензурни думи спрямо полицаите, ритали полицаите и служебния автомобил, след което били задържани, тествани за алкохол, която проба установила употребата му. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Настоящият съдебен състав намира, че тази хипотеза е налице в процесния казус: Обстоятелства и /или/ писмените доказателства трябва да имат значението на доказателствени факти . Те могат да бъдат новооткрити документи относно факти, които са били твърдени през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липсата на тези документи и за които страната не е знаела за тях или не е била в състояние да се снабди. В случая с прокурорските преписки се установява, че задържаните лица са осъществили действия, довели до правомерно използване на физическа сила. Поради това твърдението на молителя като жалбоподател пред касационната инстанция, че не е налице от негова страна безучастно поведение при недопустими по закон действия, извършени от негови колеги-полицаи, се доказва от представените в производството по отмяна писмени доказателства. Не се касае за липса на усилия /бездействие на молителя/ по преустановяване на полицейско насилие, а до правомерни действия на служители на МВР по задържането на граждански лица. Това налага отмяна на решението на касационната инстанция и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане. С оглед изхода на спора по молбата за отмяна на разноски не се дължат, тъй като такива не са претендирани. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав