Решение № 6374 от 28.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД Северна морска, (с правоприемник ТД Митница Варна), подадена чрез пълномощника юрк. Т. Караславов, срещу Решение 89/14.06.2021 г., постановено по адм. дело 553/2019 г. по описа на Административен съд Ловеч, с което по жалба на Капитал груп ООД е отменено Решение с рег. индекс 32-312080/30.10.2019 г. към MRN 19BG002002011866R5/17.07.2019 г. на с.д. Директор на ТД Северна морска. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва извода на съда, че от страна на митническите органи не е спазена разпоредбата на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. В подробно изложение аргументира приложимост на метода на договорната стойност на сходни стоки, регламентиран в чл. 74, пар. 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013. В условие на евентуалност, прави искане за отправяне на преюдициално запитване към Съда на ЕС, като формулира следните въпроси: 1. Следва ли съмненията на митническите органи, относно декларираната митническа стойност, съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, да се считат за обосновани в случай, че същата е по-ниска от рискова прагова стойност, която е определена на база справедливи цени, съгласно диспозитиви 38 и 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15г. ? 2. Извършената от митническите органи проверка в митническата информационна система относно внос на идентични/сходни стоки, обективирана в представена пред националната юрисдикция справка /извадка от системата/ установява ли наличието, съответно липсата на декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от МКС на идентични/сходни стоки? 3. Изхождайки от понятието за сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, заложените от митническите органи критерии за проверка, а именно: износител, условия на доставка, валута, обща фактурна стойност, валутен курс, държава на изпращане, държава на произход, описание на стоката, тарифен код, допълнителен код по ТАРИК, бруто тегло, нето тегло, количество, фактурна стойност, метод за определяне на стойността, стойност, съдържащи данните от митническите декларации, регистрирани в Митническата информационна система за контрол на вноса /МИСВ/, изчерпателни ли са и обосновават ли приложението на чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447? 4. В случай, че съмненията на митническите органи относно декларираната митническа стойност се считат за обосновани, при прилагане на чл. 141, § 3 от Регламента за изпълнение, за определяне на новата митническа стойност, следва ли да се вземат предвид и стойности под определена рискова прагова стойност на база справедливи цени, съгласно диспозитиви 38 и 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 г., по дело С-291/15г.. Моли за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът Капитал груп ООД, чрез пълномощника адв. С. Желязкова, в подаден писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Ловеч е било Решение с рег. индекс 32-312080/30.10.2019 г. към MRN 19BG002002011866R5/17.07.2019 г. на с.д. Директор на ТД Северна морска, издадено на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, във връзка с чл. 74, пар. 2, б) от Регламент (ЕС) 952/2013 (МКС), вр.чл. 140 и 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл. 77, пар. 1, вр. чл. 85, пар. 1, вр. чл. 101, пар. 1, вр. чл. 102 от МКС, вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, вр. чл. 59 от АПК. С Решението административният орган е отказал да приеме митническата стойност на декларираните с митническа декларация MRN 19BG002002010691R5/28.06.2019 г. стоки 7 текстилни накитници, налакътници, наколенки, 38 чорапи от синтетика и 39 чехли с горна част и ходила от пластмаса; определил е нова митническа стойност за всеки от внасяните артикули, подробно описана в акта и в решението на административния съд, и е определил суми за доплащане за мита в размер на 2 645,53 лв. и 4 859,22 лв. за ДДС. В хода на административното производство е установено, че на 28.06.2019 г. Капитал груп ООД е декларирало с митническа декларация описаните по-горе стоки за режим допускане за свободно обращение с произход Китай, като е приложило фактура за покупка, опаковъчен лист, коносамент, декларация за данни, свързани с митническата стойност. От страна на митническите органи е извършена частична физическа проверка поради съмнения относно декларираната митническа стойност във връзка с рисков профил. За проверката е съставен протокол и са взети мостри с цел определяне на тарифното класиране и митническата стойност на стоките. На 17.07.2019 г. митническа декларация MRN 19BG002002010691R5/28.06.2019 г. е анулирана, тъй като след разглеждане на представените мостри от всеки вид стока е установено, че част от артикулите следва да се класират под различен от обявения код по ТАРИК. Капитал груп ООД е подал нова митническа декларация - MRN 19BG002002011866R5/17.07.2019 г., с която стоките са декларирани с определените от митническите органи кодове по ТАРИК, но със старите митнически стойности, като е посочена същата фактура от същия износител. От дружеството вносител са изискани допълнителни документи на основание чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като в отговор са представени писмени обяснения и банково извлечение за плащане към доставчика BAO GE IMPORT AND EXPORT CO LIMITED. Прието е, че митническата стойност на вноса не може да бъде определена по реда на чл. 70 Регламент (ЕС) 952/2013, както и по метода, регламентиран в чл. 74, пар. 2, буква а от същия регламент, тъй като за приблизително същия период не са установени декларирани митнически стойности на идентични стоки. Поради това органът е прибегнал до реда, предвиден в чл. 74, пар. 2, буква б , като за всяка от стоките е изложил следното: За стока 7 са установени приети договорни стойности на сходни стоки от същото дружество износител BAO GE IMPORT AND EXPORT CO LIMITED, както и от друг износител, които са в диапазона от 0,43 лв. до 0,66 лв. на брой артикул с условие на доставка CFR. За изделието по стока 7 с артикулен номер RG7165 WAIST SUPPORT се установиха приети договорни стойности на сходни стоки в диапазона на декларираните; За стока 38 са установени приети договорни стойности на сходни стоки в диапазона от 0,49 лв. до 0,70 лв. на чифт, с условие на доставка FOB Шанхай, Китай; За стока 39 се установиха приети договорни стойности на сходни стоки в диапазона от 1 лв./чифт до 6,93 лв./чифт с условие на доставка FOB NINGBO Китай. На основание чл. 22, пар. 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 на дружеството е изпратено уведомление с рег. 32-21815/26.07.2019 г. относно мотивите, на които ще се основава решението към митническата декларация, като дружеството не е изразило становище. В хода на съдебното производство е допусната съдебно-счетоводна експертиза, кредитирана от съда и неоспорена от страните. Според заключението на вещото лице по процесната фактура за осъществен внос е налице реално заплатена цена за доставка на стоките и общата цена напълно съответства на декларираната такава. Експертът е установил, че фактура 20190508/08.05.2019 г. към процесната митническа декларация е на стойност 27 857,12 евро, като цялата сума е заплатена по банков път с валутен превод на 19.07.2019 г. чрез Инвест Банк АД. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка съгласно чл. 168 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК, е формирал извод за незаконосъобразност на процесния административен акт поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в нарушение правото на изслушване, и противоречие с приложимите материални разпоредби. Изложени са мотиви, че административният орган не е доказал наличието на основателни съмнения съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, които да обосноват неприемането на декларираната митническа стойност и определяне на нова такава по вторични метод, регламентиран в чл. 74, пар. 2, буква б от Регламент (ЕС) 952/2013. Прието е, че съмненията на митническата администрация са формирани след преглед на рисковите прагови стойности, като цената е на килограм, а процесните стоки са индивидуално определени и имат цена на брой, поради което не могат да бъдат съпоставяни. Според административния съд от административния акт не става ясно защо органът е пристъпил към определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, пар. 2, буква б от Регламент (ЕС) 952/2013, при положение че от страна на дружеството са представени документи, които доказват реално платената цена. Според съда при издаване на процесното решение административния орган не е извършил анализ на сходните стоки, въз основа на които е увеличил митническата стойност на процесния внос. Относно допуснатото нарушение на правото на защита, решаващата инстанция е приела, че е налице нарушение на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, тъй като с изпратеното писмо, с което от Капитал груп ООД е изискана допълнителна информация, вече е била налице определена по-висока стойност на стоките и размер на депозит. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци. Съдът подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Основният спорен въпрос между страните по делото и пред настоящата инстанция е дали митническият орган е обосновал наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447 и спазил ли е процедурата по чл. 141 от същия регламент при определянето на митническата стойност на основание чл. 74, § 2, б. б от МКС съобразно договорната стойност на сходни стоки. На първо място, следва да се отбележи, че съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, §2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Формално, при издаване на административния акт, органът се е позовал на относимата правна уредба. Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Член 141, § 3 от Регламента за изпълнение предвижда, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Независимо че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена, или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента те могат да отхвърлят декларираната цена. Както правилно е съобразил и административният съд, тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В конкретния случай, за да определи нови митнически стойности на стоките по митническата декларация на Капитал груп ООД, митническият орган се позовава на рискова прагова стойност, на средностатистическата стойност на сходни стоки и на извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система. Тези обстоятелства могат да бъдат само индиция за деклариране на занижени цени на вносните стоки, но същите, сами по себе си, не могат да послужат за определяне на по-високи от декларираните стойности. При наличие на подобни данни, митническите органи следва да докажат, че митническата стойност на вносните стоки действително е по-висока от декларираната, което в случая не е сторено. В оспорения индивидуален административен акт не се съдържат констатации по какъв начин и въз основа на какъв анализ са изведени заключенията за различна от декларираната от дружеството митническа стойност на стоките, които да обосноват неприложимост на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, както правилно е съобразено и от решаващия състав на първоинстанционния съд. Противно на въведените с касационната жалба оплаквания, на практика митническите органи не са извършили дължимия по чл. 141 от Регламента за прилагане анализ и съответно не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице. Не е обосновано сходството на стоките, което да е послужило за определяне на различна от декларираната митническа стойност, като не става ясно защо административният орган приема, че се касае за внос на сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14) от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, тъй като в решението не е извършен сравнителен анализ на условията по доставките и съответно как това се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, на договорените от дружествата срокове и начин на плащане, търговската марка и качеството на стоките, което би могло да обоснове приложението на метода по чл. 74, § 2, б. б. Освен това, в изпълнение на изискванията на чл. 141 от Регламента за прилагане, вр. чл. 1, § 2, т. 14 от същия, вр. чл. 74, § 2, буква б от МКС, качеството на стоките, ако се приеме, че сходството в характеристиките е достатъчно да се обоснове сходство и в качеството, отново не е достатъчно, тъй като следва да бъде установено и че стоките се търгуват на същото търговско равнище и по същество в същите количества, което условие в случая не е доказано, като дори не е изследвано от митническите органи. Допуснато е и друго нарушение на приложимия материален закон органът директно е пристъпил към метода, посочен в чл. 74, § 2, б. б Регламент (ЕС) 952/2013. В административния акт липсват каквито е да мотиви защо не може да бъде приложен методът, предвиден в чл. 74, § 2, б. а от Регламент (ЕС) 952/2013. Както вече бе посочено, когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, §2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В конкретния случай, в акта единствено се сочи, че за приблизително същия период не са установени декларирани митнически стойности на идентични стоки, което е крайно недостатъчно, за да обоснове приложимост на следващия предвиден метод съгласно чл. 74, § 2, б. б Регламент (ЕС) 952/2013. С оглед изложеното, правилен се явява изводът на административния съд, че митническите органи не са обосновали наличието на основателни съмнения относно декларираните от Капитал груп ООД стоки по процесната митническа декларация съгласно чл. 140 от Регламента за изпълнение и не са установили предвидените от материалния закон основания за определяне на митническата стойност по метода на договорната стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 141, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение и чл. 74, § 2, б. б от МКС. По отношение искането за отправяне на преюдициално запитване към Съда на ЕС с конкретно формулирани 4 въпроса, посочени по-горе, настоящата съдебна инстанция приема, че искането е неоснователно отправянето на преюдициално запитване следва да е породено от неяснота в нормата от правото на ЕС и да е свързано с въпроси, релевантни към разрешаването на конкретния съдебен спор. По по идентични дела ВАС вече се е произнасял относно отправянето на преюдициално запитване към Съда на ЕС по абсолютно същите въпроси, като е приел, че не се сочат норми от съюзното право, чието тълкуване да е от значение за изясняване на спора от правна страна, (т. напр. Решение 7034 от 10.06.2021 г. по адм. д. 1195/2021 на Върховния административен съд). Компетентен да се произнесе въз основа на установените факти по делото е настоящият съдебен състав, а не СЕС. Също така, както е прието и от други състави на ВАС, по тълкуване правото на Съюза по идентични казуси има постановени решения на СЕС, включително и цитираното от касатора решение. Предвид горното, искането с правно основание чл. 267 ДФЕС се явява неоснователно и следва да се отхвърли. По разноските: При този резултат по спора и навременно заявената претенция за разноски, подкрепена с доказателства, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 840 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Възражението за прекомерност е неоснователно, доколкото материалният интерес по делото е в размер на 7 504,75 лв., като съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на възнаграждението се равнява на 705,24 лв., а претендираната сума без ДДС е в размер на 700 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение