Решение № 9201 от 25.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11272/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).Образувано е по касационна жалба на А. И. М., гражданин на Руската Федерация против решение 5830/06.10.2023 г. по адм. дело 7602/2023 г. на Административен съд - София, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 10943 от 05. 07. 2023 г. на Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 вр. чл. 9 от ЗУБ на чужденеца е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба. Иска отмяна на атакуваното решение. Ответникът Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, чрез своя процесуалне представител оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура в представено писмено заключение и в съдебно заседание излага становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на А. И. М. , гражданин на Руската Федерация срещу решение 10943 от 05. 07. 2023 г. на Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 вр. чл. 9 от ЗУБ на чужденеца е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По делото пред административния съд е установено, че административното производство е образувано с молба за предоставяне на международна закрила с вх. РД 09-4015 от 25.10.2022 г. на РПЦ - София, подадена от касационния жалбоподател, гражданин на Руската федерация, руснак по народност, неженен, по вероизповедание: [заличен текст]. С подадената молба той е поискал международна закрила от българските власти. Личните му данни са установени въз основа на представен национален паспорт, издаден от Руската федерация в оригинал, както и фотокопие на част от военен билет, преведено копие на вътрешен паспорт, преведени копия на справка за съдимост, документ за липса на сключен граждански брак, удостоверение за завеждане на отчет на физическо лице в данъчен орган, фотокопие на военна книжка /л.34-77/. Чужденецът е получил копие от Указания за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България, включваща пояснения относно производството за предоставяне на международна закрила; относно последваща молба за международна закрила; относно връчване на решенията в превод на руски език, който владее, в потвърждение на което на последната страница на екземпляра им на български език се е подписал лично. Съставена е Евродак дактилоскопна карта с референтен номер: [номер] . С писмо рег. УП21910/02.12.2022 г. от страна ДАНС е представено становище, с което специализирания държавен орган не възразява на чужденеца да бъде предоставена международна закрила, стига същият да отговаря на условията по ЗУБ . В хода на административното производство с молителя е проведено интервю, обективирано в Протокол от проведено интервю с рег. УП21910/01. 11. 2022 г. От проведено интервю е установено, че молителят на 28. 07. 2022 г., легално със самолет е напуснал Русия с дестинация Република Турция, от където, отново със самолет, чужденецът е заминал в посока Република България - гр. Варна, където е пристигнал на 29.07.2022 г. От негова страна е посочено, че е притежавал българска туристическа виза, тъй като е собственик на недвижим имот в Република България от 2012 г., за което е представено копие на нотариален акт за собственост . Чужденецът мотивира молбата си за закрила с нежеланието си да бъде мобилизиран в руската армия, респективно с опасения от политическо преследване. От негова страна в хода на проведеното интервю е заявено, че той е бил против войната между Руската федерация и Украйна, не е искал да бъде мобилизиран, както и да участва във военни действия. Твърди, че до напускането си от държавата по произход, както и след това не е получавал призовка да бъде мобилизиран, но е знаел, че това скоро ще се случи. Посочва, че във фирмата, в която е работил от общо петдесет души, той заедно с още пет души били противници на войната, като лично на него било намекнато, че следва да напусне работата си, което и направил на 20.07.2022 г. Излага и опасения от политическо преследване. В тази връзка заявява, че към настоящия момент хората, които са се изказали против руския президент и войната са били подложени на наказателно преследване, и това в даден момент може да сполети и него. Тези твърдения са базирани на обстоятелството, че първоначално са били задържани лидерите на опозиционните партии, а към настоящия момент в Русия се извършвали задържания, респективно и изпращане на хора в затвора, които са били членове на опозиционните партии или са работели в техните щабове. Чуждият гражданин излага твърдения за лично участие в три протестни митинги в периода от 2017 г. до 2020 г., като само веднъж му е била наложена административна санкция глоба за дребно хулиганство, заплатена онлайн от негова страна. Посочва още, че за период от две години е субсидирал Фонда за борба с корупцията на А. Навални с месечни вноски от 300 рубли /около 6 лв./. Заявява, че не е бил търсен от руските власти във връзка с тези плащания, но през 2020 г. базата данни на ФКБ била разбита и предвид, че името му присъствало там, същият е изпитвал страх от задържане от страна на официалните руски власти. Допълва, че след разбиването на базата данни на ФКБ, два пъти е получавал телефонни обаждания за участие в онлайн анкета, като по време на телефонните разговори е бил разпитван дали подкрепя руския президент, респективно дали участва в митинги. Заявява, че е отговорил, че управляващите са крадци и че симпатизира на Ал. Навални. Посочил е, че не е членувал в политически партии или организации, не е била арестуван, съден или осъждан, както и че не имал проблеми с армията и полицейските власти. Спрямо него не е отправяна заплаха. Заявил е, че няма роднини в страната по произход. В хода на административното производство са приети и обсъдени. С оглед събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е установил, че кандидатът за статут е напуснал страната си без да е бил заплашван, не му е било оказвано насилие, не е бил задържан или арестуван, не е било възбуждано срещу него съдебно дело и не е бил осъждан в Русия. Той е напуснал страната легално, като първоначално е отпътувал за Турция, след което е пристигнал легално в България. Основната причина, на която се е позовал жалбоподателя е, че има различна гражданска позиция относно войната с Украйна, както и че може да бъде мобилизиран след връщането му в Русия. Предвид така установеното първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел, че твърденията на жалбоподателя, че може да бъде мобилизиран са хипотетични и не са достатъчни, за да се направи извод, че трябва да му бъде предоставен статут на бежанец, в т. ч. и международна закрила, тъй като вероятността да бъде мобилизиран, не обосновава автоматично наличието на реална заплаха от преследване. Правилно е приел, че не са налице основанията по чл. 8 от Закона за убежището и бежанците. Споделил е изводите на председателя на ДАБ, че не са налице основания и за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, поради липса на данни за реална опасност да бъде осъден в държавата си по произход на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Поради което съдът е приел, че административният акт е законосъобразен и няма основание за неговата отмяна. Изложените от жалбоподателя съображения са свързани основно с несъгласието му с войната в Украйна, и вероятността ако се върне в страната си да бъде мобилизиран, отказът от което би довело до наказателно преследване и би го поставил в опасност от официалните власти в Русия. Предвид възрастта на кандидата и липсата на доказателства в РФ дза е приет закон или указ за всеобща мобилизация, твърденията на кандидата не могат да бъдат споделени, както правилно е посочил в мотивите си и административния съд. Правилни са изводите за липса на основания за предоставяне на статут по чл. 8 и по чл. 9 ЗУБ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тази причина не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. От доказателствата по делото не може да се направи извод, че по отношение на касационния жалбоподател е възникнал или би възникнал основателен страх от преследване поради посочените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ факти. Не се установява жалбоподателят да е преследван или да има опасност от преследване поради неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Следва да се има предвид това, че кандидатът е дошъл в България като е напуснал Руската федерация легално, с валиден паспорт без да са му оказвани каквито и да било пречки. В допълнение, не са налице последици, от страна на правителството към лицата, които участват в митинги и протести, и лицата, изразяващи опозиционни възгледи и идеи в социалните мрежи, включително и от неговото творчество като певец, изразяващо се в песни противопоставящи се на политиката на президента Путин. Настоящият състав намира, че както решението на административния орган, така и решението на съда е издадено при правилно прилагане на материалния закон. В оспореното решение административният орган е спазил императивното изискване на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като е обсъдил всички наведени от кандидата за закрила факти и обстоятелства от личната му история и правилно е достигнал до извода, че за търсещия закрила не съществуват законови предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи върху живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случаи на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Пред настоящият съд са представени актуални справки за ситуацията в страната по произход, като установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че жалбоподателят е бил принуден да напусне Руската федерация поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Спрямо чужденеца няма повдигнато обвинение и той не е бил осъждан. Не са налице твърдения, нито доказателства, че спрямо него е имало или има опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Липсват данни ситуацията в Руската федерация да сочи на наличие на "вътрешен въоръжен конфликт" по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, който да обхваща цялата територия на държавата, както и живота и здравето на всеки цивилен, намиращ се на тази територия. При липса на други противопоставими доказателства, които да оборват фактическите изводи на ответника, не може да се обоснове извод за основателност на молбата за предоставяне на статут на руския гражданин и по реда на чл. 9 от ЗУБ. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд София-град е правилно. Не са налице сочените пороци на обжалваното решение, съставляващи основания за неговото касиране, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила.Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение