Решение № 170 от 17.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 46/2010 г.

Решение № 170 от 17.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 46/2010 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов ВКС е трета инстанция по делото пред него по жалба от името на подсъдимия Б. Д. Р. срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд в частта му, потвърждаваща осъдителната присъда на Пернишкия окръжен съд. Присъдата на първата инстанция - № 3 от 10 март 2009 г. по н.о.х.д. № 373/08 г., е за това, че на 11 октомври 2007 г. при управляване на лекотоварен автомобил Р. е нарушил правилата за движение и причинил по непредпазливост смъртта на 72 - годишния Д. Б. Т. - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в" НК, за което подсъдимият Р е наказан 1 г. лишаване от свобода условно за 3 г., както и 1 г. и 2 месеца лишаване от право да управлява МПС. В гражданскоосъдителната й част присъдата съдържа задължението за плащане на обезщетения на съпругата и двамата пълнолетни синове на пострадалия - 50 000 лв., съответно по 40 000 лв. за причинените им неимуществени щети. Присъдата има е части, отхвърлящи обвинението и гражданските искове - относно някои от вменените като нарушения правила за движение, съответно до предявения общо техен размер 1 000 000 лв. Решението на втората (въззивна) инстанция - № 406 от 17 декември 2009 г. по в.н.о.х.д. № 469/09 г., е постановено пак по жалба от името на подсъдимия, и с него е смекчена само наказателната му отговорност - от обвинението е отпаднало още едно правило за движение и престъплението е преквалифицирано по чл. 343а, ал. 1, б. "б" НК, а размерите на лишаването от свобода и от правоуправление са намалени съответно на 8 м. и на 1 г. Според касационната жалба това (въззивното) решение е "неправилно и порочно поради нарушение на материалния и процесуалния закон" а искането е за неговата отмяна и оправдаване на подсъдимия, респ. отхвърляне на гражданските искове, или за връщане на делото за ново разглеждане. Доводите на жалбоподателя засягат преценката на доказателствата в апелативния съд. Жалбата е поддържана и в касационната инстанция, а другите страни по делото са за нейното отхвърляне. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. Липсват основания за неговото отменяне или изменяне. Строго погледнато, за първото от касационните основания (нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК) не би трябвало и да се претендира, при положение, че всички възражения засягат наличието и преценката на доказателства във връзка с едно или друго спорно обстоятелство - съществуването на пътен знак, посочващ началото на с. Д. в посоката на движение на подсъдимия, скоростта му на движение, психо-физическото състояние на пострадалия към момента на произшествието с него и др. подобни. Гледната точка на второто от касационните основания (нарушение на процесуалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК) обаче също не сочи, че то се претендира основателно. Поставените от жалбоподаетля въпроси - на мястото си ли е бил знака Д 11, дали автомобилът се е движил със скорост по-висока от 67 см/ч, за съпричинителското поведение на пострадалия и т. н., не само имат своите отговори в съдебния акт, но и на тях изобщо не би могло да се отговори другояче, респ. по начин, който да изключи или да смекчи още повече отговорността на подсъдимия. Нещо повече - някои от дадените отговори са плод и на проявено донякъде "процесуално излишество", каквото може да се констатира например в използването на автотехническата експертиза (така при някои от поставените им и в двете съдебни инстанции допълнителни задачи, на вещите лица се е наложило да припомнят за резултатите от своята работа в досъдебното или в първоинстанционното съдебно следствие). Ръководен от изложеното и съобразно още с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС - 1 н. о.