Решение № 12583 от 21.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6815/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас, подадена чрез пълномощника му юрк. В. Стойкова, против Решение 2665/22.04.2024 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. 10787/2023 г., с което е отменено издаденото от него Решение 32-591490/13.10.2023 г.

С доводи за наличието на касационното основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон - касаторът претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди издаденият от него административен акт и да му се присъдят направените разноските.

Ответникът по касационната жалба Амичи 2018 ЕООД, ЕИК 205159243 със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк], ресторант Амичи - оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си адв. Т. Тодоров по съображения, изложени в писмен отговор. Иска да бъде оставено в сила първоинстанционното решение и да му се присъдят сторените разноски за касационната инстанция. В открито съдебно заседание отговорът се поддържа от адв. Тодоров.

Представителят на Върховната прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в състав на първо отделение, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е Решение 32-591490/13.10.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас, с което са установени допълнителни задължения на Амичи 2018 ЕООД за вносно мито в размер на 586.73 лв. и за ДДС в размер на 1 290.82 лв. Изложени са мотиви за неприемане на декларираната митническа стойност като такава по чл. 70, § 1 от Регламент 952/2013 (МКС/Кодекса) на основание чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 (Регламент за изпълнение) и определяне на нова митническа стойност на основание чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 във вр. с чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение.

Според фактическите установявания на първостепенния съд:

На 25.11.2020 г. Амичи 2018 ЕООД декларира чрез пряк представител Лидикар ООД на режим допускане за свободно обращение стока с описание: катастрофирал пътнически автомобил марка: MAZDA , модел 6 GRAND TURING, тип бензин, брой места 5, първа регистрация: 01.01.2014 г., цвят: black, работен обем: 2500 куб. см.; шаси:JM1GJ1W64E1130894, двигател няма данни, митническа стойност, определена по реда на чл. 70 МК, цена стоката 2 318CAD, код по ТАРИК 8703 24 90. Към МД е приложена фактура RA-E20092301/23.09.2020 г., издадена от QUEBEC INC, Pierrefonds, опаковъчен лист, сертификат за регистрация и морска товарителница.

На основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ митническите органи са осъществили последващ контрол след вдигане на стоката с цел проверка на точността и пълнотата на информацията в подадена МД.

От канадските митнически власти е предоставена на ЦМУ информация за превозни средства, декларирани за износ в Канада за България. За процесния автомобил според предоставените данни е декларирана в износната митническа декларация цена в размер на 6 985 CAD.

С писмо рег. 32-37492/30.01.2023 г. на основание чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във връзка със съмнения относно декларираната митническа стойност от вносителя са изискани подробни данни за автомобила, снимки на същия и всякакви други документи в подкрепа на митническата стойност. В отговор дружеството представя референция за изходящ валутен превод от 30.09.2020 г. в полза на QUEBEC INC за 7 333 CAD и фактура за продажбата на процесния автомобил от Амичи 2018 ЕООД с получател Х. Х..

Въз основа на тези данни митническият орган приема, че са налице основателни съмнения относно декларираната митническа стойност, определена по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, които не са отпаднали, тъй като липсват достатъчно доказателства в подкрепа на декларираната цена на стоката, в т. ч. за повредите на автомобила, деклариран като катастрофирал, за извършени ремонти и тяхната стойност, договор с продавача и пр. Не приема декларираната митническа стойност на основание чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и определя нова митническа стойност на основание чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 във вр. с чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение в размер на 8 781.54 лв. (6 985 CAD) въз основа на данните в износната декларация.

Счел е, че митническата стойност е невъзможно да се определи по реда на чл. 74, § 2, б. а) и б. б) от МКС, тъй като от направена справка в МИС3А не са установени данни за декларирани и приети идентични или сходни стоки. Представя справка от МИСЗА за периода 11.10.2020 г. 09.01.2021 г. за МД за допускане за свободно обращение за автомобили MAZDA, модел 6 GRAND TURING с код КН 87032490, според която единствената МД в този период е процесната.

Вносителят е уведомен по реда на чл. 22, § 6 от МКС за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган за определяне на нова митническа стойност. Представил е писмено становище.

При горната фактическа установеност първостепенният съд е приел, че оспореното решение е валидно, издадено от компетентен орган съгласно чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ) във вр. с чл. 29 от Регламент 952/2013, в административно производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновал е извод за несъответствието му с материалния закон, тъй като:

1. Съмненията на митническия орган относно неправилното деклариране на митническата стойност не са обосновани. Това според него е така, защото информацията, предоставена от канадските митнически власти, не се основава на доказателства.

2. Не са подкрепени с доказателства твърденията на митническия орган за неприложимост на отхвърлените от него вторични методи за определяне на митническата стойност.

Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно като краен резултат.

Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена (виж т. 52 от Решение на СЕС от 28 февруари 2008 по дело C-263/06, Carboni e derivati Srl и т. 31 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело C-291/15 EURO 2004 Hungary Kft по тълкуването на чл. 181а от отменения Регламент (ЕИО) 2454/93, съответстващ на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447 според таблицата на съответствието в Приложение 90 към Делегиран регламент(ЕС) 2015/2446).

Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни (т. 36 от цитираното решение на СЕС по делото EURO 2004 Hungary Kft).

Настоящият касационен състав преценява като неправилен изводът на административния съд за необоснованост на съмненията на митническия орган, че декларираната договорна стойност не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70 от Кодекса. Информацията, предоставена от Агенцията на Канадските гранични служби (Canada Border Services Agency CBSA), е за декларирана в износната МД цена на процесното МПС 6 985 CAD, която значително надвишава цената, посочена в приложената от вносителя към МД за внос фактура 2 318 CAD. Информацията е предоставена в отговор на искане на българските митнически власти в процедура, регламентирана в Споразумението между Европейската общност и Канада относно митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област, OB L 7, 13.1.1998, p. 38 45, публикувано в специално издание на български език. Предоставените данни отговарят на определението за сведения в чл. 1, т. 4 от споразумението, а именно данни, документи, доклади и техни заверени копия, както и всяко друго съобщение, включително данните, които са обработени или анализирани, за да предоставят указания за дадена операция в нарушение на митническото законодателство . Чл. 16, пар. 3 от същото това споразумение позволява използването на сведенията в рамките на съдебни или административни дела, започнати в последствие, поради неспазване на митническото законодателство. Отговорът на CBSA е официален удостоверителен документ, доказващ, че декларираната от износителя в износната МД цена на процесния автомобил е 6 985 CAD.

Тази стойност, както е приел и първостепенният съд, не може безрезервно да се приеме за действително платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, но може да обоснове основателни съмнения дали декларираната от вносителя стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС. С оглед липсата на каквито и да било доказателства, потвърждаващи декларираното обстоятелство, че автомобилът е катастрофирал и относно щетите в резултат на това, обосновано митническият орган приема, че съмненията му не отпадат и съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение отхвърля декларираната цена.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в този текст, докато се стигне до този, по който може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото го правило в установената поредност (Решение на СЕС от 12 декември 2013 г. по дело С-116/12, Christodoulou и др., т. 43, Решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20, Baltic Master UAB, т. 45 и др.).

Като се има предвид отношението на субсидиарност, което е налице между различните предвидени в чл. 74 МКС методи за определяне на митническата стойност, митническите органи следва да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба, преди да направят извод за неговата неприложимост. (Решение на СЕС от 9 ноември 2017 г. по дело C-46/16 LS Customs Services, т. 52, Решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-187/21, FAWKES Kft, т. 35).

В този контекст, с оглед на задължението си за полагане на дължимата грижа, митническите органи са длъжни да проучат всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, за да определят митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (вж. в този смисъл решения от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 56 и от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, т. 27).

Безспорно, както твърди касаторът, всеки митнически орган е длъжен да използва собствената си национална база данни, която той управлява и попълва. Доколкото тя му предоставя необходимите данни, не може да се изисква служебно или при обикновено поискване системно да се опитва да получи достъп до други източници на информация или до други бази данни. Евентуалното задължение на митнически орган на държавата членка, в която се извършва митническото оформяне, да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза зависи от обстоятелството дали съответният митнически орган е в състояние да установи митническата стойност въз основа на данните, с които разполага (виж т. 39 и т. 42 от цитираното по-горе решение по делото FAWKES по прилагането на чл. 30, § 2 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 74, § 2 от сега действащия Регламент (ЕС) 952/13 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). Изводът, до който достига СЕС в т. 57 от това решение е, че при определянето на митническата стойност съгласно тази разпоредба митническият орган на държава членка може да използва само сведенията, които се съдържат в националната база данни, която той попълва и управлява, като не е длъжен, когато тези сведения са достатъчни за целта, да прави справка с информацията, притежавана от митническите органи на други държави членки или от институциите и службите на Съюза, без да се засяга възможността за посочения орган, ако случаят не е такъв, да отправи искане до посочените органи или до посочените институции и служби, за да получи допълнителни данни за целите на определянето.

Задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи при прилагането на Митническия кодекс, трябва да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност (виж в този смисъл Решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 44).

В оспореното решение на митническия орган са изложени мотиви за невъзможността да бъдат приложени методите по чл. 74, § 2, б. а) и б. б) МКС, според които в националната митническа информационна система (МИС3А) не са открити данни за декларирани за режим допускане за свободно обращение стоки, които са идентични или сходни с процесната, поради липсата на данни за техническото състояние на автомобила. В административната преписка се съдържа справка от МИСЗА за периода 11.10.2020 г. 09.01.2021 г. за МД за допускане за свободно обращение за автомобили MAZDA, модел 6 GRAND TURING с код КН 87032490, според която единствената МД в този период е процесната.

Отново според посоченото по-горе Решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-187/21, FAWKES Kft митническият орган по принцип може да взема предвид само договорни стойности на идентични или сходни стоки, продадени за износ с местоназначение в Съюза за определен от него период от 90 дни, от които 45 преди и 45 и след митническото оформяне на подлежащите на остойностяване стоки. Този период изглежда достатъчно близък до датата на износа, така че да се избегне рискът от съществено изменение на търговските практики и пазарните условия, които засягат цените на подлежащите на остойностяване стоки. При липсата на износ на идентични или сходни стоки, извършен през този 90-дневен период обаче митническият орган следва да провери дали такъв износ е извършен през по-дълъг период, който не е твърде отдалечен от датата на износ на подлежащите на остойностяване стоки, при условие че през този по-дълъг период търговските практики и условията на пазара, които засягат цените на подлежащите на остойностяване стоки, са останали по същество едни и същи. Само ако митническият орган под контрола на националния съд стигне до извода, че няма такъв износ, той може последователно да използва другите методи за определяне на митническата стойност субсидиарно (т. 71, т. 73).

Изводът, който се налага, е че за определяне на митническата стойност по метода на чл. 74, § 2, б. б) МКС въз основа на договорната стойност на сходни стоки митническият орган е следвало да извърши проверка в националната база данни за наличието на внос в период по-дълъг от 90 дни без да съобразява декларираното обстоятелство, че автомобилът е катастрофирал, след като то не е доказано. След като твърди, че данните в национална база данни не му позволяват да определи митническа стойност по реда на чл. 74 § 2 МКС, поради което пристъпва към определянето й по § 3, то той е следвало да поиска да получи необходимата му информация от митническите органи на други държави членки или от институциите и службите на Съюза за целите на определянето.

Според чл. 74, § 3 МКС, когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Според § 1 и § 2 от чл. 144 от Регламента за прилагане, озаглавен Резервен метод , при определяне на митническата стойност по чл. 74, § 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, § 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. Когато не може да се определи митническа стойност по § 1, се използват други подходящи методи.

Цитираните текстове на МКС и Регламента за изпълнение сочат, че декларираната в износната МД продажна цена на автомобила не представлява налични данни на митническата територия на Съюза по смисъла на чл. 74, § 3 от Кодекса, противно на тезата на касатора, нито представлява по-рано определена митническа стойност при внос на територията на ЕС.

Изложеното налага извод за това, че декларираната в износната митническа декларация стойност на стоката неправилно е възприета от митническия орган като такава, определена по резервния метод на чл. 74, § 3 от МКС. Това обосновава материална незаконосъобразност на оспорения административен акт, което от своя страна обуславя и съответствие на решението на първостепенния съд с материалноправните норми. По тези съображения оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., което е два пъти по-голямо от минималния размер, определен в чл. 7, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не са налице основания за неговото намаляване по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК с оглед фактическата и правна сложност на спора и предоставената правна защита.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение