Решение № 8841 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8660/2019 г.

Решение № 8841 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8660/2019 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1123 от 22.05.2019 г., постановено по административно дело № 3842/2018 г., Административен съд – Пловдив е: 1) отменил решение № 2153-15-252 от 3.12.2018 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] / протокол № 2140-15-671 от 21.09.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което на А. Доганов е било отказано да се отпусне лична пенсия за ОСВ (осигурителен стаж и възраст); 2) изпратил преписката по заявлението на А. Доганов от [населено място] за произнасяне в съответствие с мотивите на решението; 3) осъдил ТП на НОИ – Пловдив да заплати на А. Доганов разноски в размер на 200 лв. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на ТП на НОИ – Пловдив, действащ и чрез упълномощения да го представлява юрисконсулт Р. Панов, подал допълнително депозирана по делото молба. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд и решаване на делото по същество чрез отхвърляне на първоначалната жалба на А. Доганов и потвърждаване на отменените с него решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив и разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване. Претендира и присъждане на направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация А. Доганов от [населено място], действащ чрез пълномощника си адвокат Т. Божинов, в писмена молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на Административен съд – Пловдив, като моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението на първоинстанционния съд да се остави в сила. Също претендира присъждане на деловодните разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания с нея съдебен акт. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Подложеният на касация съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора. С процесното разпореждане от 21.09.2018 г. ръководителят по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на А. Доганов по заявлението му от 8.06.2018 г. с мотиви, че не изпълнено едно от условията по 69б, ал. 2 от КСО – няма 15 години осигурителен стаж от втора категория, а само 13 години, 10 месеца и 19 дни стаж от тази категория. Определяща за този извод на пенсионния орган е преценката му, че осигурителният стаж на Доганов, положен в завод "Орфей" гр. Батак на длъжността "дърводелец" в периода от 1.02.1986 г. до 1.08.1986 г. и в "цех за каширане" в периода от 31.08.1987 г. до 1.08.1988 г., следва да се зачете от трета категория труд, а не както претендира заявителят (и е предложил осигурителят на база на наличните при него документи), от втора категория, "тъй като няма данни да е в обхвата на т. 30в от ПКТП, отм. " (касае се за отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, действал до 31.12.1999 г.). Недоволен от разпореждането, Доганов го е обжалвал по административен ред, а с оспореното пред Пловдивския административен съд решение от 3.12.2018 г. директорът на ТП на НОИ – Пловдив е оставил без уважение като неоснователна жалбата на Доганов, като е възприел и доразвил аргументите на пенсионния орган и е формулирал решаващ извод за законосъобразност на отказа да се отпусне пенсия на заявителя. За да уважи сезиралата го жалба от Доганов срещу решението на директора на ТП на НОИ – Пловдив, първоинстанционният съд е приел, че придобитият от жалбоподателя стаж, положен в "Орфей-Б" АД гр. Батак (бившият завод "Орфей") в периода от 1.02.1986 г. до 1.08.1986 г. на длъжност "дърводелец в цех за дограма и прозорци", за периода 31.08.1987 г. – 31.06.1988 г. на длъжност "дърводелец в цех за каширане (студено ламиниране)", и за месец юли 1988 г. в цех за дограма и врати, следва да се категоризира като такъв, положен при условията на втора категория труд на основание т. 30в от ПКТП (отм.);. Решението на Пловдивския административен съд, с което жалбата до него е уважена като основателна, е постановено в съответствие с доказателствата по делото и компетентно изготвеното заключение на назначената съдебна експертиза, както и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направения извод от съда, че положеният от Доганов труд през посочените периоди попада в записа на т. 30в от ПКТП (отм.); , поради което е втора категория и следва да бъде зачетен от административния орган като такъв. Съдът е посочил и, че пенсионният орган не е изпълнил задължението си за служебно събиране на доказателства, което приравнил на липса на мотиви за визираните периоди с оглед на записите в трудовата книжка на Доганов и представеното УП-3 от осигурителя, както и неговото предложение за категоризиране на труда от втора категория. Постановеният съдебен акт е правилен. Длъжностното лице по чл. 98 от КСО и контролиращият го директор на ТП на НОИ - Пловдив са игнорирали при произнасянето си записите в трудовата книжка на Доганов и в УП-З, сочещи на заемана длъжност и предлагащи категория труд, при което не са изложили мотиви в тази насока. Административните органи не са установили технологичния процес, трудовите функции и вредните въздействия на работната среда, при което са нарушили чл. 9 и чл. 36 от АПК. При липса на специални знания в областта на дървообработването и производството на мебели и дограма, в нарушение на чл. 49 от АПК не са ползвали вещо лице. Това е довело до постановяване на административни актове в нарушение на чл. 35 от АПК при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на чл. 69б и чл. 104 от КСО. Съдът правилно е преценил, че трудът на Доганов през периодите 1.02.1986 г. – 1.08.1986 г., 31.08.1987 г. - 30.06.1988 г. и за месец юли 1988 г., е от втора категория, защото попада в обхвата на т. 30в от ПКТП (отм.); Общата продължителност на тези периоди е 1 година, 5 месеца и 1 ден, които, като се съберат с признатите от административните органи 13 години, 10 месеца и 19 дни стаж от втора категория, се равняват на 15 години, 3 месеца и 20 дни стаж от втора категория. С оглед на това се опровергава посоченото в процесните административни актове основание за отхвърляне на искането на Доганов за пенсиониране по условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО. Проверяваното съдебно решение е основано на доказателствата и отчасти на заключението по съдебно-техническата експертиза, което е обсъдено при спазване на процесуалното правило по чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) заедно с писмените доказателства, като са изложени убедителни мотиви в кои части и защо се кредитира. Обосновано с установените факти относно заеманите длъжности и местоизвършването на трудовата функция от Доганов през спорните периоди, а именно, "дърводелец в цех за дограма и прозорци" и "дърводелец в цех каширане", относно условията за работа в двата цеха и естеството на изпълняваната дейност, включваща освен работа със специални дървообработващи машини още ръчна обработка на използвания дървен материал и работа с химикали – грунд, лак, различни лепила, първоинстанционният съд е приел, че положеният труд попада в обхвата на чл. 30в от ПКТП (отм.);. Разпоредбата включва гатеристи, банцигари, циркуляристи, оператори на фрезерно-призмиращи машини и работници по машинна обработка в дървообработването, производството на дограма и мебели и в горското стопанство и определя техния труд като такъв от втора категория. Основателно в тази връзка, наред с данните от трудовата книжка, от уведомителното писмо на началник сектор ОА при ТД на НАП - Пазарджик до началника на отдел "Пенсии" в ТП на НОИ - Пловдив с дата 29.08.2018 г. и тези от УП-3 от 25.09.2014 г., издадено от "Орфей-Б" АД гр. Батак, решаващият съдебен състав е взел предвид и заключението на експертизата. Същото е изготвено на базата на основни характеристики на технологичния и производствен процес на предприятията за дървообработка и производство на крайни изделия от дърво, които са общи за всички такива предприятия. Поради това касаторовото възражение, че вещото лице не е извършило проверка на място, не дискредитира направените от експерта констатации и изводи, още повече, че се касае за труд, положен преди повече от тридесет години. Не би могло да се кредитират и оплакванията на касатора за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията му за необоснованост. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички инвокирани възражения. Изложеното налага извод, че обсъжданите административни актове, с което положеният труд от Доганов на двете посочени длъжности през спорните периоди не е зачетен от втора категория, са издадени в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност. С оглед на това, като ги е отменил и е върнал преписката за ново произнасяне по заявлението за пенсиониране, по което е образувано, Административен съд – Пловдив е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не следва да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на сторените деловодни разноски за държавна такса по касационното оспорване, а на ответника по касация трябва да се присъди заплатената от него сума за адвокатско възнаграждение на упълномощения да го представлява в касационното производство адвокат Т. Божинов. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, номериран като лист 19 от настоящото дело, тази сума се равнява на 450 лева, която касаторът следва да бъде осъден да заплати на Генков. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,