Решение № 1654 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10147/2013 г.

Решение № 1654 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10147/2013 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на "Комплекс 96" ООД със седалище в гр. Разград, представлявано от управителя Красимир Цонев, против решение № 28 от 12.06.2013 г., постановено по адм. д. № 65/2013 г. по описа на Административен съд - Разград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу АУЗД № 1/8.01.2013 г. на орган по приходите в отдел "МДТ" на община Разград, потвърден с решение № 13 от 21.03.2013 г. на началника на отдел "Местни данъци и такси" при община Разград. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че съдът не е съобразил относими според касатора обстоятелства преди започване на административното производство по издаване на АУЗД. Твърди, че съдът не е обсъдил базовите и допълнителни методики за определяне на таксата за битови отпадъци, като не ги е съобразил с неадекватни съотношения, заложени в план-сметката на общината за 2012 г. Навежда възражения за несъответствията със Закона за местните данъци и такси, заложени в Наредба № 14/2003 г. за определянето и администрирането на местните данъци, такси и услуги на територията на община Разград. Счита, че съдът неправилно е анализирал относимите доказателства по спора и е достигнал до необосновани изводи. Моли решението да се отмени и вместо него съдът да постанови друго, по съществото на спора, с отмяна на атакувания индивидуален административен акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът началникът на отдел "Местни данъци и такси" при община Разград оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е обсъдил всестранно и задълбочено релевантните за спора факти и обстоятелства. Приел е, че с оспорения индивидуален административен акт на дружеството-жалбоподател са определени задължения за данък недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за притежаван недвижим имот, находящ се в Разград, бул. "Бели Лом" № 47, деклариран с декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ. По искане на собственика от 10.12.2012 г. е издаден атакувания АУЗД № № 1/8.01.2013 г., с който са определени размерите на дължимия ДНИ и ТБО от дружеството за 2012 г. За да се произнесе, първоинстанционният съд е анализирал относимите към спора нормативни актове: Наредба № 18 на Общинския съвет - Разград за определяне размера на местните данъци на територията на община Разград, Наредба № 14 на ОбС-Разград за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Разград и Закона за местните данъци и такси, като е заключил, че административният орган законосъобразно е приел като основа за определяне на размера на вменените публични общински вземания данъчната оценка на имота. Посочил е, че същата е правилно изчислена съобразно декларираните данни от задълженото лице по подадените от него декларации и при спазване на изискванията по Приложение № 2 към ЗМДТ. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил възраженията на дружеството и е формирал извод, че определените коефициенти Кх и Кк2 са в съответствие с декларираните данни, относими за 2012 г. Жалбоподателят не е декларирал промяна в състоянието и предназначението на имота за 2012 г. Съдът, в съответствие с доказателствата по административната преписка, е приел, че издателят на акта е направил проверка, съставил е протокол от 25.01.2012 г. с описание на щети и е определил коефициент за корекция за лошо физическо състояние, който е съобразил с размера на данъчната оценка за 2012 г. Съдът е приел за неоснователно и възражението, че ТБО е определена въз основа на отменена методика, предвид отмяната с влязъл в сила съдебен акт на решение № 20, взето по протокол № 4 от 27.12.2011 г. на ОбС - Разград. Заключил е, че подадената от жалбоподателя декларация от 6.02.2012 г., досежно площите от недвижимия имот, които няма да ползва през 2012 г. би била относима към задълженията за ТБО за 2013 г., тъй като е извън срока по чл. 18а от Наредба № 14 на ОбС - Разград. Решението е правилно. Като публични общински вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК, задълженията, установени с оспорения АУЗД са с нормативно установен размер. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗМДТ данъкът за недвижими имоти се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти, а съгласно чл. 21, ал. 1 данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка, съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ. За 2012 г. данъкът за имота на дружеството е определен върху данъчната оценка, тъй като тя е по-голяма от отчетната стойност. Данъчната оценка на сгради, съгласно чл. 4 от Приложение № 2 на ЗМДТ се определя въз основа на базисната данъчна стойност на един квадратен метър, корекционни коефициенти и площта по посочена формула, като един от коефициентите е за овехтяване. Според чл. 10 от Приложение № 2 коефициентът за овехтяване се изчислява по посочена математическа формула, а съгласно чл. 6 от Приложение № 2 коефициентът за местоположение се определя по приложената таблица, който е различен в зависимост от зоната, в която се намира имота. По делото не се спори относно площта и параметрите на имота, неговото местонахождение, конструкция и изградена инфраструктура, които са от значение за определяне на базисната данъчна стойност на имота. В съответствие със зададените математически модели, съобразно подадените данни от "Комплекс 96" ООД в декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, предвид извършената от органа проверка на място и направените констатации от 25.01.2012 г., издателят на АУЗД е определил съответните коефициенти и е изчислил дължимия ДНИ. Възражението на касатора, че коефициентът за корекцията на сградата, в която не е извършван вътрешен ремонт от около 20 години, е следвало да се намали още, е неоснователен, тъй като дружеството не е доказало по никакъв начин твърдението си. Извършените от органа корекции на данъчната оценка са в рамките на законоустановения размер и съответстват на доказателствата по делото. Жалбоподателят не е декларирал и промяна в предназначението на част от имота от търговски в друг нежилищен, поради което и възражението в тази насока е неоснователно, оценката е определена съобразно заявените от дружеството данни и в съответствие с Приложение № 2 към ЗМДТ. Правилен е първоинстанционният извод, че законосъобразно е определена и таксата битови отпадъци. Единственото възражение на жалбоподателя е, че тя е изчислена по отменена методика. Както правилно е постановил съдът, ТБО е изчислена в съответствие с действащите норми и съобразно начина и размерите, регламентирани с решение № 851/28.12.2010 г. на ОбС - Разград, предвид разпоредбата на чл. 66, ал. 3 от ЗМДТ. В нормата на чл. 9 от ЗМДТ законодателят е предвидил, че общинският съвет с наредбата определя и администрира местните такси и услуги. Т. е. въпросът е предоставен изцяло в оперативната самостоятелност на органа. Така формулираната компетентност е пряко проявление на местното самоуправление, на неговата автономност. Наредба № 14 на ОбС - Разград е стабилен подзаконов нормативен акт и касационните възражения в тази насока са неотносими. Касаторът навежда и възражения, касаещи по същество изготвената план-сметка на общината. Контролът за законосъобразност на план - сметката следва да бъде осъществен заедно с контрола върху решението на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, което представлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК. Според чл. 66, ал. 5 от ЗМДТ одобрената план-сметка за определяне разходите на общините по ал. 1 подлежи на проверка от Сметната палата. Съдебният контрол може да бъде осъществен само в отделно производство по обжалване на решението по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ за определяне размера на таксата за битови отпадъци. Въз основа на данните по делото и анализ на приложимите правни норми съдът правилно е приел за недоказано и неоснователно възражението на дружеството, че размерите на ДНИ и ТБО са завишени. Жалбоподателят не е доказал, че следва да бъде приложен още по-нисък коефициент за овехтяване на сградата от този, който е взет предвид при определяне на данъчната оценка. Не е установено нарушение при определяне на данъчната оценка на имота, представляваща основа за начисляване на ДНИ и ТБО. Съдът е изяснил спора от фактическа страна, като е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е достигнал до обосновани и правилни изводи от фактическа и правна страна, които се споделят от настоящата инстанция. Предвид изложеното, обжалваното решение не страда от пороците, поддържани от касатора, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на правния спор, разноски в полза на касатора не се дължат. Воден от горното, Върховният административен съд