Решение № 8180 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 391/2010 г.

ВАСVI отделение17.06.2010 г.докладчик т Наталия Марчева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 17 от 13.11.2009 г. по адм. дело № 269 от 2009 г. по описа на Административния съд - гр. Враца, I състав, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Диагностично-консултативен център-1-Враца" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Враца против писмена покана № 29-04-217 от 14.05.2009 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса - гр. Враца. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 8180 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 391/2010 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районната здравноосигурителна каса - гр. Враца, срещу решение № 17 от 13.11.2009 г. по адм. дело № 269 от 2009 г. по описа на Административния съд - гр. Враца, I състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - "Диагностично-консултативен център-1-Враца" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Враца, не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество, се явява основателна. С решение № 17 от 13.11.2009 г. по адм. дело № 269 от 2009 г. по описа на Административния съд - гр. Враца, I състав, е отменена писмена покана № 29-04-217 от 14.05.2009 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса - гр. Враца. Обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. С писмена покана № 29-04-217 от 14.05.2009 г. директорът на Районната здравноосигурителна каса - гр. Враца, е поискал възстановяване на сумата 1212,50 лв. за превишаване от болничното заведение през III тримесечие на 2008 г. на определените регулативни стандарти за възлагане на специализирани медицински дейности. По същество "Диагностично-консултативен център-1-Враца" ЕООД не отрича, че своевременно е получил протокола за регулативните стандарти на лечебното заведение за процесния период, както и че ги е превишил. Правилно първоинстанционният съд е приел, че процесната покана представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Тя има характера на писмена покана по чл. 234, ал. 2 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България 2006 г. (НРД 2006 г.) за възстановяване на суми, получени без правно основание. Съгласно чл. 233, ал. 1 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България 2006 г. (НРД 2006 г.) в случаите, когато изпълнителят на медицинска помощ е получил от НЗОК суми без правно основание и това е установено от контролните органи на РЗОК, респ. длъжностни лица на НЗОК, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. В разпоредбите на чл. 234 от НРД 2006 г. е посочена процедурата за установяване на посочените задължения, както и редът за обжалване. Първата алинея на този текст предвижда съставянето на финансов и/или медицински протокол, както и на нарочен друг протокол за неоснователно получени суми. Лицето - обект на проверката, има право да представи писмено възражение пред директора на РЗОК в 7-дневен срок считано от деня, следващ деня на получаване на протокола. След изтичане на срока за възражение по ал. 1 директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя - ал. 2 от същия текст. Член 234, ал. 3 от НРД 2006 г. предвижда 14-дневен срок от получаване на поканата за доброволно внасяне на дължимите суми. Когато този срок изтече, се пристъпва към прихващане на дължимата сума от следващото плащане по договора - чл. 234, ал. 4 от НРД 2006 г. Така посочените норми на чл. 234 от НРД 2006 г. създават процедура, която е задължителна за административния орган и неспазването й представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяна на издадения административен акт. Това е така, защото тези норми охраняват правата и законните интереси на изпълнителите на медицинска помощ, които участват в това производство. В случая посочените норми са били спазени. Налице са заповед за възлагане на финансова проверка на лечебното заведение, финансов протокол и протокол за неоснователно получени суми, които предшестват писмена покана № 29-04-217 от 14.05.2009 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса - гр. Враца. В последната административният орган се е позовал на финансов протокол за извършване на контрол по изпълнението на договорите с изпълнители на медицинска помощ № 49 от 22.04.2009 г. и на протокол за неоснователно получени суми № 57 от същата дата. Тези протоколи представляват фактическото основание за издаване на поканата за доброволно изпълнение. Неправилни са изводите на съда, че е налице съществено процесуално нарушение, тъй като проверката не е извършена от определените в заповедта за възлагане лица. Действително в заповед № РД-09-82 от 15.04.2009 г. е посочено, че проверката трябва да се извърши освен от Даниел Илиев - главен инспектор по финансов контрол при РЗОК - гр. Враца, и от Пламен Борисов Величков - главен експерт в дирекция "ДМКИМП" на НЗОК. Финансов протокол за извършване на контрол по изпълнението и протокол за неоснователно получени суми № 57 от същата дата са изготвени от посочения главен инспектор по финансов контрол при РЗОК - гр. Враца, а Пламен Борисов Величков - главен експерт в дирекция "ДМКИМП" на НЗОК, е участвал в проверката, видно от доклад изх. № 21-03-60 от 26.05.2009 г., представен с касационната жалба, но не е подписал цитираните финансов протокол и протокол за неоснователно получени суми. Това обаче не представлява нарушение. Съгласно чл. 221, ал. 3 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България 2006 г. (НРД 2006 г.) в такива случаи за извършената проверка се съставя финансов или медицински протокол от длъжностните лица на РЗОК - финансови инспектори или лекари-контрольори, а длъжностните лица от НЗОК, участвали в проверката, изготвят доклад, както е направено в конкретния случай. Противоречиви са мотивите на съда относно приложението на материалния закон. От една страна в тях се казва, че т. 172 от решение на УС на НЗОК № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. към 15.04.2009 г. вече е била прогласена за нищожна, без да се цитира с кой акт и към кой момент е станало това, и от друга страна се отбелязва, че прогласяването на тяхната нищожност не заличава регулативните стандарти и коментира необходимостта от тяхното спазване. Съгласно чл. 55, ал. 3, т. 2 от ЗЗО (в сила от 1.01.2007 г.) за съответната година, за която няма НРД, се прилагат определените от Управителния съвет на НЗОК условия по ал. 2, т. 1, 2, 4, 6 и 7 на същия текст. Следователно от компетентността на УС на НЗОК е да определя обема, цените и методиката на заплащане на медицинската помощ (т. 4). В тази връзка са и § 11 и 11а от преходните и заключителните разпоредби на ЗЗО. Съгласно чл. 55, ал. 6 ЗЗО решенията на Управителния съвет на НЗОК по ал. 3, т. 2 се обнародват в "Държавен вестник" и са задължителни за НЗОК, РЗОК и за изпълнителите. Според чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г. всяко тримесечие към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ НЗОК определя: 1. броя на назначаваните специализирани медицински дейности в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.5.2 и чл. 3, ал. 2 от същия закон; 2. стойността на назначаваните медико-диагностични дейности в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.5.4 и чл. 3, ал. 4 от същия закон. С чл. 4, ал. 2 от ЗБНЗОК за 2008 г. изрично е упълномощен Управителният съвет на НЗОК да утвърждава ред за прилагане на ал. 1. Става дума за законова делегация, въз основа на която са приети Правила за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностичните дейности за назначаване от изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ, представляващи приложение № 16 към решение на УС на НЗОК № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г.. С решение № 2 от 22.02.2007 г. по к. дело № 12 от 2006 г. Конституционният съд не възприе тълкуването, дадено с решение № 12098 от 4.12.2006 г. по адм. дело № 3696 от 2006 г. по описа на Върховния административен съд - петчленен състав, II колегия, и се произнесе в смисъл, че ограничителната норма на чл. 4 от ЗБНЗОК не е противоконституционна. В това решение е посочено, че граматическото тълкуване на чл. 4 ЗЗО води до извода, че обхватът и обемът на медицинската помощ трябва да бъдат определени, т. е. не са неограничени. Прилагателното "определен" показва дадено, определена мяра. Ако целта на закона е достъпът до здравната помощ да е неограничен, подчиненото изречение "чрез определени по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности" би било излишно. Договор № 060335 от 7.02.2008 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ е сключен при действието на решение на УС на НЗОК № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. Съгласно т. 172 от това решение районната здравноосигурителна каса определя индивидуалните регулативни стандарти на всеки от отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални регулативни стандарти за съответното тримесечие. Решение № 13623 от 10.12.2008 г. по адм. дело № 10382 от 2008 г. по описа на Върховния административен съд - петчленен състав, е от по-късен момент спрямо спорния период, а съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. Според чл. 194 АПК това е денят на обнародването. Освен това с цитираното съдебно решение не е отменена разпоредбата на чл. 172 от решение на УС на НЗОК № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. По изложените в настоящите мотиви съображения настоящият тричленен състав не споделя отразените в мотивите към обжалваното решение съображения относно незаконосъобразността на определените регулативни стандарти, тъй като тази теза противоречи на посочените в настоящите мотиви нормативни актове. Ето защо обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон се отменя, а вместо него се постановява друго по съществото на спора, с което подадената жалба се отхвърля. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1