Решение № 8812 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2499/2019 г.

Решение № 8812 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2499/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Тишев срещу Решение № 14259 от 21.11.2018 г., постановено по адм. д. № 1165/2017 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № КВ-444/6.10.2016 г. на министъра на отбраната за прекратяване на договора му за военна служба, освобождаване от военна служба и зачисляване в запаса, считано от 14.11.2016 г. Касационният жалбоподател прави оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорват се изводите на съда, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Твърди се, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е дал указания на ответника за представяне на конкретни решаващи доказателства и по този начин е поставил в неблагоприятно положение другата страна. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и съдът да постанови друго, с което да отмени оспорената заповед. Претендира се присъждане разноски по водене на делото. Ответникът - министърът на отбраната, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред тричленния състав на ВАС е Заповед № КВ-444/6.10.2016 г. на министъра на отбраната за прекратяване на договора за военна служба на полковник Л. Тишев – в разпореждане по специален щат № А-916, на работа и доволствие в Централно военно окръжие; освобождаване от военна служба и зачисляване в запаса, считано от 14.11.2016 г. Заповедта е издадена на основание чл. 146, т. 2, чл. 161, т. 2 и чл. 164, т. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) - поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), по предложение на началника на Централно военно окръжие (ЦВО). Тричленният състав на ВАС е приел от фактическа страна, че с докладна записка рег. № 22-27-54/6.04.2016 г. началникът на ЦВО предлага на министъра на основание чл. 164, т. 5 от ЗОВСРБ да отправи шестмесечно предизвестие на Тишев – заместник началник на ЦВО – поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. От приложените кадрова справка и справка за осигурителен стаж съдът е установил, че Тишев към 31.03.2016 г. има общ осигурителен стаж 32 години, 6 месеца и 4 дни, от които 30 години, 6 месеца и 4 дни прослужени години на кадрова военна служба. С докладна записка № 22-27-54/20.04.2016 г. началникът на отбраната също предлага на министъра на отбраната на основание чл. 164, т. 5 ЗОВСРБ Тишев да бъде освободен от длъжност, като му бъде отправено 6-месечно предизвестие за прекратяване на договора за военна служба поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 КСО. На 11.05.2016 г. на Тишев е връчено предизвестие от министъра, с което е уведомен, че след изтичане на шестмесечния срок договорът му за военна служба ще бъде прекратен, както и за правото му да се обучава в квалификационен курс с продължителност до 6 месеца съгласно чл. 226е, ал. 2 от ЗОВСРБ. От правна страна съдът е извършил проверка на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК и е мотивирал извод за нейната законосъобразност. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото не се спори, че по отношение на служителя са изпълнени изискванията по чл. 69, ал. 1 КСО. При проявлението на фактите, предвидени в хипотезата на 164, т. 5 от ЗОВСРБ, какъвто е настоящият случай, преценката за прекратяване е предоставена изцяло на административния орган - при условията на оперативна самостоятелност. Неоснователно е оплакването, че заповедта е издадена, без да е спазено предвиденото в закона 6-месечно предизвестие. Същото оплакване е било направено и пред първата инстанция. Съдът го е обсъдил и е формирал правилен и обоснован извод за неговата неоснователност. Предвид установените с доказателствата по делото факти, че 6-месечното предизвестие е връчено лично на жалбоподателя срещу подпис на 11.05.2016 г. и че в издадената заповед изрично е посочено, че прекратяването на договора е считано от 14.11.2016 г., съдът правилно е преценил, че е спазен изискуемият срок на предизвестие. Неоснователно е оплакването за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В изпълнение на задълженията, произтичащи от принципа на служебното начало в административния процес - чл. 9, ал. 3, чл. 152, ал. 4 и чл. 171, ал. 4 от АПК, съдът е дал конкретни указания за кои обстоятелства от значение за решаване на делото ответникът не сочи доказателства, а именно, че военнослужещият е придобил право на пенсия съгласно изискванията на чл. 69, ал. 1 от КСО. Събирайки допълнително представените по делото кадрова справка и справка за осигурителен стаж, съдът не е поставил в неравностойно положение жалбоподателя, а е изпълнил задължението си да изясни спора от фактическа страна. Видно от датите на съставянето им – 13.04.2016 г., последните два документа датират преди издаването на административния акт – 6.10.2016 г., следователно са част от преписката по издаването му, а пропускът на ответника да ги представи заедно с жалбата, не преклудира възможността му да ги представи в хода на съдебното производство. Неотносимо към законосъобразността е оплакването за допуснато нарушение на чл. 72, ал. 5 от ППЗОВСРБ, тъй като запознаването на военнослужещия със съдържанието на заповедта за прекратяване на договора за военна служба не е елемент от фактическия състав по издаването й. По тези съображения касационната инстанция приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно - постановено в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от ответника за присъждане на разноски за защита от юрисконсулт, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определен по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, ІІ колегия, петчленен състав,