Решение № 4126 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8016/2021 г.

Решение № 4126 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8016/2021 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" – гр. Благоевград, чрез процесуален представител старши юрисконсулт Р. Габерски, срещу Решение № 1084/17.06.2021 г., постановено по адм. дело № 102/2020 г. по описа на Административен съд (АС) - Благоевград, с което по жалба на Н. К. е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01/06/1/0.0.1829/3/01/04/01 с изх. № 01-013-6500/505 от 11.12.2019 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" – гр. Благоевград, и ДФ "Земеделие" е осъден да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 10, 00 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че административният орган е трябвало да издаде решение за налагане на финансови корекции на основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, вместо АУПДВ на основание чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП. В тази връзка посочва, че доколкото административното производство е образувано във връзка с извършени нарушения на разпоредбите на Наредба № 14/28.05.2015 г. и неизпълнение на договорни задължения, извън основанията по ал. 6 на чл. 27 от ЗПЗП, то органът правилно и законосъобразно е издал АУПДВ на основание чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП. Наред с това според касатора по делото са събрани всички относими и необходими доказателства, установяващи и потвърждаващи законосъобразността на оспорения акт. В заключение се претендира отмяна на решението на АС – Благоевград, както и присъждане на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 400, 00 лева. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът – Н. К., с ЕГН: [ЕГН], чрез процесуалния си представител адв. А. Вакареев, взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване пред АС - Благоевград е бил АУПДВ № 01/06/1/0.0.1829/3/01/04/01 с изх. № 01-013-6500/505 от 11.12.2019 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" – гр. Благоевград, с който Н. К. на основание чл. 45, т. 6 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за нарушение на две задължения, уговорени в договора и посочени в същата наредба, а именно: 1. задължение по чл. 14, ал. 1, т. 11 от Договор № 01/06/1/0.0.1829 от 18.08.2016 г. с ДФ "Земеделие", респективно чл. 42, т. 12 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. – да запази съществуващия към датата на подаване на заявлението за подпомагане среден списъчен брой на персонала, както и броя на допълнително наетите във връзка с изпълнението на бизнес плана лица, които да бъдат наети единствено в земеделската дейност на ползвателя – когато проектът на ползвателя е бил оценен по критерия за подбор по чл. 13, ал. 1, т. 4; и 2. Задължение по чл. 14, ал. 1, т. 5, от Договор № 01/06/1/0.0.1829 от 18.08.2016 г. с ДФ "Земеделие", респективно чл. 42, т. 6 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. – да поддържа актуална регистрация като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и да се осигурява като земеделски стопанин (в случаите, когато ползвателят е физическо лице или ЕТ), е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер 48 895 лева, представляващо всички получени по договора за предоставяне на финансова помощ суми. С оспореното в настоящото производство решение, АС - Благоевград е отменил АУПДВ и е осъдил ДФ "Земеделие" да заплати на Н. К. разноски по делото в размер на 10, 00 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден при допуснато нарушение на административно производствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и при несъответствие с целите му. В мотивите си съдът е посочил, че процесният АУПДВ е издаден след изменението на ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г. и по-конкретно - при действието на чл. 27, ал. 6, който препраща към прилагане на правилата и предвидения правен ред в ЗУСЕСИФ. Според съда при неизпълнение на показатели по бизнес-плана, представляващи основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, не се издава АУПДВ по реда на АПК съгласно чл. 166, ал. 2 ДОПК. Прието е, че в този случай директорът на ОД на ДФ "Земеделие" – гр. Благоевград е следвало да наложи финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ, за което е имал делегирани правомощия от страна на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Допуснатото от административния орган нарушение на вида на акта и реда за неговото издаване, според съда, е съществено и обуславя отмяната на АУПДВ, тъй като засяга материалноправните основания за установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ и разграничението им, предвидено в чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП. Отделно от това е посочено, че след промяната в закона, за да издаде АУПДВ на основание чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, административният орган е следвало да изложи допълнителни мотиви защо приема, че констатираното неизпълнение на одобрените финансови показатели е извън основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, което в настоящия случай не е сторено. На следващо място първоинстанционният съд е приел, че липсват ясни и разбираеми мотиви в акта относно вмененото нарушение по т. 1 от АУПДВ за неспазване на разпоредбите на чл. 42, т. 12 от Наредба № 14 и чл. 14, ал. 1, т. 11 от Договор № 01/06/1/0.0.1829 от 18.08.2016 г. а именно - че бенефициерът не поддържа 1. 46 единици ССБП от датата на изпълнение на бизнес-плана до края на петгодишния ангажимент по договора. Според съда в оспорения акт липсва какъвто и да е анализ на представените още с възражението срещу откриването на производството по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК справка - данни от системата на НАП за осигурителя Н. К. за периода 01.01.2017 г. - 31.08.2019 г., видно от които са налице извършени от него осигурявания на 12 лица - И. Т., Н. К., А. Т.а, Ж. Л., Б. А., Р. Д., В. К., Ж. К., Д. М., Г. Р., В. М. и Е. С. за периода 25.04.2018 г. и 26.05.2018 г. (л. 19 - 22 от делото), т. е. след посочената в АУПДВ дата - 16.04.2018 г. Посоченото, според съда, представлява нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като органът е издал административния акт, без да изясни релевантните за него факти и обстоятелства, въз основа на които да се прецени дали е налице спад на наетите лица в стопанството му под 1. 46 единици ССБП, а именно - били ли са наети от страна на земеделския производител лица, които да работят в стопанството му след 16.04.2018 г. и по какво правоотношение. Посочените обстоятелства довели съда до извода за липса на нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 12 от Наредба № 14 и чл. 14, ал. 1, т. 11 от договора. Аналогично, по отношение на вмененото в т. 2 от АУПДВ нарушение - за неспазване разпоредбите по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Договор № 01/06/1/0.0.1829 от 18.08.2016 г., респ. чл. 42, т. 6 от Наредба № 14, първоинстанционният съд е приел, че липсват изложени мотиви за съображенията на административния орган да приеме, че К. не е извършил пререгистрация като земеделски производител по реда на Наредба № 3 за стопанската 2018/2019 г. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. Според съда липсват аргументи кой срок за пререгистрация от страна на К. административният орган приема за начален и краен. 2. Наред с изложеното съдът е приел, че не може да бъде изведен извод за липса на пререгистрация, доколкото от съдържанието на представената, попълнена от служители на ОД "Земеделие" – гр. Благоевград регистрационна карта (л. 170 от първоинстанционното дело), се установява, че не е налице пропуск за която и да е стопанска година в периода 2015 г. - 2020 г., т. е. същата е изцяло запълнена с вписаните данни, като не е налице никаква празнота. 3. Наред с изложеното, съдът е приел, че предвид разпоредбата на чл. 11, ал. 16 от Наредба № 3, съгласно която "ежегодната заверка на регистрационната карта на земеделския стопанин чрез предоставяне на документи, доказващи обстоятелствата по чл. 7, ал. 1, не е задължителна, когато през съответната стопанска година не са настъпили промени в обстоятелствата по чл. 7, ал. 1", липсват мотиви от органа за необходимостта от пререгистрация на К.. 4. На последно е място е посочено, че показанията на разпитания по делото свидетел А., същите следва да бъдат кредитирани като обективни и достоверни, като ответната страна не се е справила с оборването им. В заключение е направен краен извод за незаконосъобразност на оспореният АУПДВ като издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, както и в несъответствие с целта му, което обусловило необходимостта от неговата отмяна. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че процесният АУПДВ е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Въпреки че е съобразил действащия към момента на издаване на оспорения административен акт (11.12.2019 г.) материален закон - чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП, неправилно АС – Благоевград е приел, че в разглежданият случай е налице хипотезата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, при която дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1- 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Според ал. 7 на чл. 27 ЗПЗП, също в сила от 28.06.2019 г., дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Вярно е, че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция, като в този смисъл са налице множество, постановени от Върховния административен съд, четвърто отделение съдебни решения, в които е прието, че в този случай е налице е материалноправната хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, която представлява основание за налагане на финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 от същия закон. Следователно финансовите показатели, заложени в бизнес плана, представляват индикатори. В случая е спорен въпроса дали задължението на ползвателя на помощта да запази съществуващия към датата на подаване на заявлението за подпомагане среден списъчен брой на персонала, както и задължението да поддържа актуална регистрация като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и да се осигурява като земеделски стопанин са част от финансовите показатели на изготвения бизнес план. Отговора на този въпрос е отрицателен, защото дори не става въпрос за разкриване на нови работни места по одобрен бизнес план, което би могло да се приеме като финансов показател, съгласно трайната практика на ВАС, а за неизпълнение на задължение за запазване на съществуващия към датата на подаване на заявлението за подпомагане среден списъчен брой на персонала и задължение за поддържане на актуална регистрация като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и осигуряване като земеделски стопанин, които са задължения, посочени в наредбата и уговорени в договора. Ето защо, в конкретния случай, основателно е възражението на касатора, че административното производство е образувано във връзка с извършени нарушения на разпоредбите на Наредба № 14/28.05.2015 г. и неизпълнение на договорни задължения, които, предвид фактическите основания за издаване на АУПДВ, не представляват финансови показатели, поради което правилно и законосъобразно на основание чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП органът е издал АУПДВ. Съгласно чл. 27, ал. 7 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК, но само ако не е налице основание по ал. 6 за издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ. Предвид тази нормативна рамка следва да се приеме, че законодателят не е регламентирал в условията на алтернативност хипотезите, при които компетентният орган издава решение по чл. 73 ЗУСЕСИФ и АУПДВ по ДОПК, като не му е предоставил възможност да си избере кой акт да издаде, ако прецени, че фактите по спора могат да бъдат подведени, както под материалноправното основание на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, така и под материалноправното основание в съответната наредба, по реда на която се сключва договорът, регламентираща връщане на предоставената финансова помощ при неизпълнение на договора. От това следва, че хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в условията на евентуалност и само когато липсват основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ, се издава АУПДВ. В случая, описаните фактически основания за издаването на процесния АУПДВ, съгласно разпоредбите на Наредба № 14 - не съвпадат с хипотезите на чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ, поради което правилно административния орган е приел, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, следва да се установи с издаване на АУПДВ. Ето защо, като е приел, че оспореният АУПДВ е издаден при наличие на съществени нарушения на административно процесуалните правила, АС - Благоевград неправилно е приложил материалния закон. Отделно от изложеното следва да бъде посочено, че решението е неправилно и в частта, с която АУПДВ е отменен като незаконосъобразен поради неправилно приложениe на материалния закон и несъответствие с целите му. Съгласно чл. 45, т. 6 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР, разплащателната агенция има право да изиска от ползвателя връщане на всички получени по договора за предоставяне на финансова помощ суми заедно със законната лихва върху тях, когато ползвателят не изпълнява което и да е свое задължение, посочено в настоящата наредба и/или уговорено в договора за предоставяне на финансова помощ, за срок до изтичане на пет години от сключване на договора за предоставяне на финансова помощ. В случая безспорно се установява наличието на първото описаното в акта нарушение - както на поетото от ползвателя задължение по чл. 14, ал. 1, т. 11 от договора, така и на нормативно заложеното такова съгласно чл. 42, т. 12 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., предвид обстоятелството, че след датата на изпълнение на бизнес плана и подаване на заявлението за второ плащане – 13.04.2018 г., ползвателя на помощта не е поддържал средно списъчния брой на персонала (ССБП), нает в стопанството на ползвателя, до края на пет годишния ангажимент по Договора, защото от 16.04.2018 г. до датата на издаване на АУПДВ, в стопанството на ползвателя на помощта няма наето лице на работа, което означава, че 12 месеца след подаване на заявката за второ плащане средно списъчния брой на персонала е равен на нула. Горното е безспорно установено и от събраните от първоинстанционния съд доказателства, а именно писма с изх. № 19781#1/03.12.2020 г. и изх. № 20668#2/23.12.2020 г. (на л. 156 – л. 160 от първоинстанционното дело) на директорът на ТД на НАП – гр. София, офис Благоевград, придружени с приложени справки, че всички трудови договори са прекратени до 16.04.2018 г. и последно са внесени осигуровки за месец април 2018 г. на лицата: И. Т., Н. К., А. Т.а, Ж. Л., Б. А., Р. Д., В. К., Ж. К., Д. М., Г. Р., В. М., Е. С., както и че не са подавани декларации образец № 1, а след 20.06.2018 г. (когато е подадена декларация по образец № 6 за самия земеделския производител - Н. К. по код 13 – за регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители от 01.01.2006 г.) не са подавани и декларации образец № 6. Всичко изложено налага извода, че за 12 месеца след подаване на заявката за второ плащане ССБП е равен на нула, респективно - бенефициерът не е поддържал 1, 46 единици ССБП от дата на изпълнение на бизнес плана до края на петгодишния ангажимент по Договора, с което е нарушил както договорното си задължение по чл. 14, ал. 1, т. 11 от договора, така и на нормативно такова, заложеното в чл. 42, т. 12 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че при издаването на оспорения АУПДВ административният орган е нарушил разпоредбата на чл. 35 от АПК, който изисква индивидуалния административен акт да бъде издаден след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Въз основа на направена справка за актуално състояние на всички действащи трудови договори, административният орган е извел правилен извод за извършено нарушение на вменено договорно, респективно – нормативно задължение, като в този смисъл представените с възражение с вх. № 01-013-6500/368#1 от 30.09.2019 г. срещу откриването на производството по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК Справки - Данни от системата на НАП за осигурителя Н. К. за периода 01.01.2017 г. - 31.08.2019 г. са смислово идентични с направената справка от органа и потвърждават извода на издателя на акта, че ползвателят на помощта не е поддържал 1, 46 единици ССБП от датата на изпълнение на бизнес плана до края на петгодишния ангажимент по Договора. Неправилно първоинстанционния съд е счел, че за да извърши преценка за наличие на спад под 1, 46 единици ССБП на наетите в стопанството на земеделския производител лица, административният орган е трябвало да изследва обстоятелството, дали след датата на изпълнение на бизнес плана - 16.04.2018 г. има лица, работещи в стопанството му по гражданско правоотношение. Освен, че доказателства за сключени граждански договори не са представени, следва да се посочи, че съгласно раздел трети "Списъчен брой на персонала", чл. 4, ал. 1 от Методика за изчисляване на списъчния и средния списъчен брой на персонала, утвърдена от Националния статистически институт (НСИ) със заповед № РД 07-21/31.01.2007 г. на председателя на НСИ, приложима по смисъла на ДР § 1, т. 31 от Наредба № 14/28.05.2015 г.: "В списъчния брой на персонала се включват всички лица, които са в трудови, служебни или приравнени към тях правоотношения с работодател съгласно Кодекса на труда или Закона за държавния служител, на основание на което получават възнаграждение в пари или в натура за извършена в определен обем и качество работа, независимо от: вида на изпълняваната дейност; броя работни часове (пълно или непълно работно време); продължителността на правоотношението (срочно или безсрочно). ". При тези обстоятелства, неправилен е изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ поради липса на извършено нарушение на чл. 14, ал. 1, т. 11 от договора, съответно - на чл. 42, т. 12 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. На следващо място безспорно се установява наличието и на другото описаното в акта нарушение както на договорно задължение по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Договор № 01/06/1/0.0.1829 от 18.08.2016 г., така и на нормативно такова, вменено в чл. 42, т. 6 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., а именно - че в срок до изтичане на пет години от сключване на договора за предоставяне на финансова помощ ползвателят на помощта не е поддържал актуална регистрация като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистъра на земеделските стопани. Неправилно, в тази връзка първоинстанционният съд е приел, че горепосочените факти са били опровергани от К.. Видно от представенo в съдебното производство писмо с изх. № РД-12-02-01-63-1/18.01.2021 г. от директора на ОД "Земеделие" – гр. Благоевград (л. 162 от първоинстанционното дело), представляващо отговор на запитване от страна на директора на ОД на ДФ "Земеделие" – гр. Благоевград в изпълнение на указания, дадени от съдия-докладчик с протоколно определение от 18.11.2020 г., постановено по адм. дело № 102/2020 г. по описа на АС – Благоевград, след извършена проверка в регистъра на земеделските стопани е установено, че на 17.05.2015 г. лицето Н. К. е регистрирано като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г., последващите му регистрации са съответно на: 29.02.2016 г., 14.02.2017 г., 21.02.2018 г., 04.10.2019 г. и на 20.10.2020 г., като в законоустановения срок съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3/29.01.1999 г., а именно – от 01.10.2018 г. до 17.06.2019 г. лицето не е подавало и в службата не са постъпили анкетни карти и формуляри за регистриране като земеделски стопанин, съответно - на името на К. няма регистрация за стопанската 2018/2019 г. На следващо място с писмо с изх. № РД-12-02-01-611-01/25.05.2021 г. от директора на ОС "Земеделие" – гр. Благоевград (л. 184 от първоинстанционното дело), представляващо отговор на запитване с писмо с вх. № РД-12-02-01-611/12.05.2021 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" – гр. Благоевград, е посочено, че след извършена проверка в регистрите и архивите на Общинска служба по земеделие – гр. Благоевград, е установено, че лицето Н. К. е извършило пререгистрация по Наредба № 3/29.01.1999 г., за което е внесло за заверка в Общинска служба по земеделие – гр. Благоевград, а в последствие и в ОД "Земеделие" – гр. Благоевград анкетна карта и анкетен формуляр с вх. № РЗС-01-1-14/03.10.2019 г., като с това действие е извършило регистрация като земеделски стопанин за стопанската 2019/2020 г., но не и за стопанската 2018/2019 г. Наред с това по делото е представено и писмо с изх. № БЛ-И-344/16.03.2021 г. от директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – гр. Благоевград, с което последният уведомява съда, че лицето Н. К. е представил в ОДБХ анкетен формуляр за заверка от официален ветеринарен лекар на 02.08.2019 г., като към писмото е приложен посочения анкетен формуляр (л. 167 от първоинстанционното дело), от който е видно, че не са попълнени нито номер, нито дата на документа. В тази връзка обосновано е соченото от касационния жалбоподател, че нито от цитираното писмо, нито от приложения към него формуляр може да бъде установено, че К. е извършил регистрация като земеделски стопанин за стопанската 2018/2019 г. в законоустановения срок от 01.10.2018 г. до 17.06.2019 г., още повече, че в писмото се твърди, че документът е представен за заверка в ОДБХ (а не в ОС или ОД "Земеделие") едва на 02.08.2019 г., т. е. около месец и половина след изтичането на срока за регистрация. Тук е мястото да се посочи, че представените писма са официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179 от ГПК, тъй като са издадени от длъжностни лица в кръга на службата им, по установения ред и форма, поради което съставляват доказателство за отразените в тях обстоятелства. Доколкото не е оборена материалната им доказателствена сила неправилно първоинстанционният съд е приел, че данните, отразените в тях, не отговарят на действителното положение. Наред с изложеното, следва да се посочи, че предвид липсата на оспорването им по реда на чл. 193 от ГПК, е недопустимо опровергаването или проверката им чрез друго/и доказателствени средства, какъвто е разпитът на свидетел. Освен това щом се касае за лице от близкия кръг на земеделския производител, с оглед изложеното от разпитания К. А., според който с К. са приятели от 15 години, неговите показания следва да се преценяват съгласно чл. 172 от ГПК – винаги във връзка с другите обстоятелства по делото, предвид данните за заинтересованост на свързаното с жалбоподателя лице от изхода по делото. В този ред на мисли от събраните гласни доказателства, ангажирани от К., също не се доказва извършването на регистрация за стопанската 2018/2019 г. на името на земеделския производител. При тези обстоятелства, изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ поради липса на извършено нарушение на чл. 14, ал. 1, т. 5 от договора, съответно - на чл. 42, т. 6 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., е неправилен. Като е обосновал извод за издаване на АУПДВ при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целите му, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Н. К.. С оглед изхода на спора, решението на АС – Благоевград е неправилно и в частта на присъдените в полза на Н. К. разноски в размер на 10, 00 лева, поради което следва да се отмени и в тази му част. Наред с това, предвид своевременно направеното искане за присъждане на разноски от касатора и крайния изход по спора, на Държавен фонд "Земеделие" следва да се присъдят претендираните разноски в размер на 791, 16 лева, представляващи заплатена държавна такса в размер на 391, 16 лева и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 400, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Първо отделение,