Решение № 675 от 22.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 124/2010 г.

Решение № 675 от 22.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 124/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 657 от 25.06.2010 г. по касационна жалба на [фирма] [населено място] е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване на въззивно решение на Смолянски окръжен съд № 254 от 10.11.2009 г. по гр. дело № 363/2009 г., с което е прогласена нищожността на договор за продажба на недвижим имот - частна общинска собственост, сключен между Община [населено място] и [фирма] [населено място] поради невъзможен предмет, по иск на С. С. Т. Касационното обжалване е допуснато по процесуалноправния въпрос за правния интерес на ищеца да оспори валидността на сделка, по която не е страна, чрез предявения отрицателно установителен иск, относим към процесуалноправната му легитимация и валидността на обжалваното решение. Ответникът С. С. Т. оспорва касационната жалба. Излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение. Ответникът Община [населено място] не е взел становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид доводите на страните във връзка с подадената касационната жалба на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното: У. иск (такъв е иска за нищожност на договор) е субсидиарна форма за защита на нарушени материални субективни права, затова допустимостта му изисква наличие на правен интерес от провеждането. Нуждата от защита чрез установителен иск се поражда при правен спор, когато едно субективно право е нарушено или смутено. Лицето, което оспорва договор, по който не е страна, трябва да установи правния си интерес от иска, с който оспорва валидността на чуждата сделка. Ищецът в настоящето производство е оспорил валидността на сключен между ответниците, след проведен търг, договор за продажба на недвижим имот, частна общинска собственост, обособен в новообразуван УПИ IV в кв. 1 по плана на [населено място] с площ 993 кв. м. Поддържа, че през имота преминава изграден от него път, свързващ собствения му имот с главен път Мадан - С., от където извежда правния си интерес по предявения установителен иск. Настоящият съдебен състав намира, че наличието на изграден от ищеца път в имот частна общинска собственост не обуславя правен интерес за ищеца от оспорване валидността на сключения между ответниците договор за продажба, с който собствеността е сменена. Ищецът е суперфициарен собственик на масивна двуетажна сграда на основание отстъпено право на строеж върху държавна земя, изградена в УПИ III от кв. 1 по плана на [населено място]. Достъпът до този имот е следвало да се осъществи чрез път, който не е реализиран, а прокарания през общински имот - УПИ IV път, не е отразен по утвърдения устройствен план на селото (заключение на вещо лице). Ищецът не заявява да притежава ограничени вещни права върху имота, продаден с оспорения договор. Ако притежава такива, той има интерес да ги установи по отношение на собственика, приобретател на имота, чрез установителен иск, в което производство може инцидентно да се постави въпроса за действието на прехвърлителната сделка, доколкото тя засяга тези права. Изграденият от ищеца път през общински имот не означава, че в негова полза е възникнало сервитутно право на преминаване. Приложното поле на сервитутното право в урбанизираните територии е стеснено от въведени ограничения с благоустройствени закони, правилници и наредби в границите на подробни устройствени планове. Правото на преминаване през държавни и общински поземлени имоти се учредява, когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, със заповед на областния управител, съответно със заповед на кмета на общината (чл. 192 ЗУТ). Когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да бъдат открити, общината може да прокара временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти, като и в тези случаи временните пътища се прокарват въз основа на писмен договор между заинтересуваните собственици на поземлените имоти с нотариална заверка на подписите, а при липса на съгласие, въз основа на заповед на кмета на общината - чл. 190 ЗУТ. Ищецът не твърди да притежава надлежно учредено сервитутно право на преминаване през чуждия имот, но дори и да притежаваше такова, той няма правен интерес да оспорва валидността на чуждата сделка. Както се посочи, неговият интерес е да установи ограничените си вещни права по отношение собственика на служещия имот, ако последния отказва да търпи и пречи титулярът на сервитута за упражнява сервитутните си правомощия. Предвид изложеното, предявения от ищеца установителен иск, с който е оспорил валидността на сключен между ответниците договор за продажба на имот, частна общинска собственост, поради липса на правен интерес е недопустим, което обуславя недопустимост и на постановеното решение, с което съдът е разгледал спора по същество. Обжалваното решение следва да се обезсили и производството по предявения иск се прекрати. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ищецът ще следва да заплати в полза на ответника Община [населено място] 350 лв. за адвокатски хонорар. К. -ответник не е доказал съдебни разноски в инстанционните производства и не е поискал присъждане на съдебни разноски в касационното производство. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.