Решение № 4723 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1607/2018 г.

Решение № 4723 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1607/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлана Йонкова С решение от 22.11.2017 г. по адм. д. № 6541/2016 г. Върховният административен съд, VI отделение е отменил решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, взето по т. 2 от протокол № 3 от заседанието, проведено на 18.05.2016 г. Решението се обжалва с касационни жалби от ръководителя на Софийска градска прокуратура и от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. Жалбите са подадени в срок. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост. Ответникът по касационните жалби В. А. Ц. ги оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав, обсъди касационните основания и установи следното: С оспореното решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет на В. А. Ц., следовател в следствен отдел на Софийска градска прокуратура е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност" за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 4 и т. 5 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) в приложимата към момента на налагане на наказанието редакция - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г. Прието е в решението, че следователят Ц. е разпоредил на външно лице, което не заема административна длъжност и не е включено в организационната структура на прокуратурата или на съдебните органи да води следствен протокол и по този начин да има достъп до данните по делото, съдържащи се в показанията на лице, разпитано в качеството на свидетел. Ц. е нарушил задължението си по чл. 211, ал. 2 ЗСВ да пази като служебна тайна сведенията, станали му известни в хода на процесуалната дейност и засадящи интересите на други лица - дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ. В решението е прието, че Ц. е накърнил престижа на съдебната власт, тъй като извършеното от него е станало причина за медийно и обществено обсъждане - дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ. Върховният административен съд е приел, че ответникът Ц. е бил командирован като следовател в следствения отдел на Специализираната прокуратура. В това качество е бил командирован с още двама следователи във В. за разпит на свидетели, украински граждани. Разпитите са били провеждани в сградата на Окръжен следствен отдел при окръжна прокуратура. На 03.07.2014 г. следовател Ц. е разпитвал в качеството на свидетел Д. С. На разпита е присъствала Ю. К., която е водила протокола за разпит. Ю. К. не е служител на следствието и прокуратурата, нито на съдебните органи. Фактическата обстановка е изложена подробно мотивите на решението на Върховния административен съд, VI отделение. По фактите не е имало спор меду страните по делото. Спорен е бил въпросът дали извършеното деяние от Ц. е съставомерно от субективната страна - налице ли е умисъл или не и дали това деяние представлява дисциплинарно нарушение едновременно по чл. 307, ал. 4, т. 4 и по чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ. Законосъобразно и обосновано Върховният административен съд, VI отделение е приел, че е извършено нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ от ответника Ц., който е допуснал външно лице да води протокол за извършено процесуално действие, но то не е извършено умишлено, поради което е несъставомерно и Ц. не следва да носи дисциплинарна отговорност за него. Тричленният състав на Върховния административен съд е извършил обстоен анализ и преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Изложил е подробни съображения за приетите от него фактически и правни изводи. О. Ц. не е могъл обективно да знае, че Ю. К. не е технически сътрудник на следствения отдел. Тя е носела магнитна карта за достъп при наличието на строг пропусквателен режим на сградата. През целия престой на командированите от Специализираната прокуратура следователи посоченото лице е пребивавало в сградата, в кабенитетие, където са се провеждали разпитите и е извършвало различни дейности, които могат да създадат впечатление за това, че то е служител на следствения отдел. Следва да се има предвид, че ответникът Ц. и останалите следователи са били командировани във В., не познават служителите на следствения отдел и техническите му сътрудници, не са длъжни да разпознават различните видове магнитни карти за достъп до сградата. Недопускането на външни лица в сградата на е в задължението на ответника Ц. Посочените обстоятелства обективират факта, че ответникът Ц. е възприел Кунева като служител на следствения отдел, а не като външно лице, което не е имало право да пребивава в сградата и още по-малко да оказва техническо сътрудничество на следователя при извършването на разпит на свидетел. В подкрепа на този извод на съда са и последващите действия на ответника Ц. да предотврати настъпването на вредни последици от действията си. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда относно липсата на съставомерно дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 - накърняване престижа на съдебната власт. Не е установено ответникът Ц. да е извършил действия (бездействия), които обективно и субективно да осъществяват състава на това дисциплинарно нарушение. Деянието, извършено от Ц. е едно и ако беше умишлено, то би осъществило състава на друг вид дисциплинарно нарушение. В случая само една публикация в сайт не може да се приеме като накърняване престижа на съдебната власт, нито като широко медийно или обществено обсъждане. Действията на Ц. в случая за предотвратяване до минимум на вредните последици от извършеното от него. Законосъобразно е прието от тричленния състав на Върховния административен съд, че дисциплинарното наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност" не е определено съобразно критериите по чл. 309 ЗСВ. Критериите по чл. 309 ЗСВ отчитат поведението на нарушителя, но не включват обстоятелста относно дейността му до момента на извършване на нарушението и цялостния му принос за развитието на съдебната система. Тежестта на наказанието не е съответна на тази на нарушението. Решението на тричленния състав на Върховния административен съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, петчленният състав на Върховния административен съд