Решение № 13587 от 18.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15420/2012 г.

Решение № 13587 от 18.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15420/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано е по касационна жалба на "Инвестек" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез процесуален представител, против решение № 5745/29.10.12 г., постановено по адм. д. 3219/12 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлено оспорването на дружеството-жалбоподател срещу акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № 1162963/02.12.11 г., потвърден в оспорената част с решение № 308/15.02.12 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ"). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е необосновано и неправилно - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение по съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" -София (ДД"ОДОП", с предходно наименование директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението") при Централно управление на Национална агенция за приходите, редовно призован за съдебно заседание, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 5745/29.10.12 г., постановено по адм. д. 3219/12 г. на АССГ е отхвърлено оспорването на "Инвестек" ООД срещу АПВ № 1162963/02.12.11 г., потвърден в оспорената част с решение № 308/15.02.12 г. на директора на ДД "ОУИ". Съдът е приел, че дружеството е подало искане за прихващане или възстановяване № 10-53-06-50-11/03.11.2011 г., с което се претендира възстановяване на лихви за забава в размер на 47 579, 94 лв. за периода 24.02.08 г. -18.11.08 г. и 09.12.08 г. върху главница в размер 420 092,62 лв., недължимо внесен данък върху добавената стойност, лихви в размер на 11 303,24 лв. за периода 24.02.08-24.11.08 г. върху главница в размер на 97 912,19 лв. и лихви за забава върху така посочените суми за периода от 26.01.2010 г. до датата на заверяване на банковата сметка на дружеството. Претендираните суми са поискани веднъж с предходно искане за прихващане или възстановяване, с който е постановен отказ за възстановяването им, но са признати за дължими на дружеството с решение № 14054/01.11.2011 г. по адм. д. 973/2011 г. на ВАС, осмо отделение. АПВ се оспорва в частта, в която е отхвърлено искането за възстановяване на лихви върху лихви, признати на оспорващия с решение на ВАС. За да постанови обжалвания съдебен акт, съдът приема, че както в ЗДДС, така и в ДОПК са изброени дефинитивно случаите, даващи възможност на правните субекти да получат обезщетение за неизпълнение на законови задължения от страна на органите на приходната администрация и между тях не попадат ненавременно платени лихви. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Установената фактическа обстановка не се оспорва от страните. Не е спорно по делото и, че в конкретния случай е неприложима нормата на чл. 175, ал. 3 от ДОПК, тъй като същата касае дължимостта на лихви върху ликвидни и изискуеми публични вземания, неплатени в срок от задължените лица. Неоснователни са доводите на касатора, че липсата на изричен регламент в специалния и общия закон, на което се позовава съда, не е достатъчно основание за потвърждаване на процесния АПВ в обжалваната част, още повече при липса на изрична законова забрана в този смисъл. За държавните органи, като субекти на публичното право, е приложим принципа "разрешено е само това, което изрично е предвидено в закон", за разлика от принципа, приложим в частното право - "разрешено е всичко, което не е изрично забранено". Приложено твърдението на касатора следва да означава, че всеки държавен орган неограничено във времето да може сам да отменя/изменя актовете си, което противоречи на принципите на правна сигурност и на защита правата на гражданите и другите правни субекти, както и на житейската логика. Отношенията между задължените лица и държавата, възникнали по повод недължимо внесени или събрани суми за публични задължения са уредени в чл. 128 и сл. от ДОПК. Процедурата по прихващане или възстановяване на недължимо внесени публични задължения е установена съответно в чл. 129 от ДОПК, но хипотеза, при която на лицата се дължи възстановяване на лихва за забава за невъзстановени в срок лихви не е предвидена, поради което постановеният отказ на приходната администрация се явява законосъобразен. Неоснователно е оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на съдебното решение, които да са се отразили върху неговата правилност. Действително в съдебното заседание на 17.10.2013 г. при приключване на устните състезания съдът е предоставил на жалбоподателя 10-дневен срок за депозиране на писмени бележки на основание чл. 149, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, поради фактическа и правна сложност на делото. Писмените бележки са изпратени на 26.10.2012 г. чрез куриерска служба, т. е. в определения срок, който е изтекъл на 26.10.2012 г., но са постъпили в съда на 29.10.2012 г. Съдът е постановил решението на 29.10.2012 г. преди да му бъдат докладвани писмените бележки на "Инвестек " ЕООД, но това в конкретния случай не означава, че не е обсъдил доводите на жалбоподателя, защото те съвпадат с доводите, поддържани в административната фаза на производството и в жалбата до АССГ. Спорът по делото е правен и аргументите на двете страни по нео са ясно изразени пред АССГ, който ги е обсъдил и е постановил решение в съответствие със закона. При разглеждане на писмените бележки на "Инвестек " ЕООД не се достига до различен правен извод, поради което допуснатото процесуално нарушение в конкретния случай не може да бъде определено като съществено по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. По водене на делото ответникът не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на делото и направеното искане, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК "Инвестек" ЕООД дължи разноски в размер на 150 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,