Решение № 7485 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12336/2015 г.

Решение № 7485 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12336/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Д. Т. против решение № 87 от 07.09.2015 г., постановено по адм. дело № 118/2015 г. по описа на Административен съд [населено място]. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд [населено място] отхвърля жалбата на М. Д. Т. против заповед № УРИ-3282з-504/26.02.2015 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция", с която на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Първоинстанционният съд приема, че с оглед събраните в дисциплинарното производство писмени доказателства жалбоподателят извършва тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, като оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР административен орган и при спазване на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство. Законосъобразно съдът приема, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма. Същата съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Доводите на касатора за нарушение на цитираната норма, са неоснователни. Заповедта съдържа, както фактическите, така и правните основания за нейното издаване, като в обобщената справка и становището, подробно са описани действията на Т., с които същият нарушава цитираните в заповедта правила за поведения от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. В заповедта изрично е налице позоваване на становището и обобщената справка, с която служителят е запознат, поради което същата е издадена в съответствие с предписаната от закона форма и правото на защита на служителя не е нарушено. Изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. По делото е установено, че процедурата за налагане на дисциплинарното наказание е спазена. Дисциплинарно наказващия орган е образувал дисциплинарно производство със заповед, съобразно изискванията на чл. 207, ал. 1 ЗМВР, с която е определен и дисциплинарно разследващия орган, с което е спазен чл. 207, ал. 2 ЗМВР. Жалбоподателят е уведомен за тази заповед. Дисциплинарно-разследващият орган е извършил проверка, събрал е доказателствата и е оценил същите. Изготвена е обобщена справка. Служителят е запознат с нея на 29.01.2015 г., както и с материалите, събрани в дисциплинарното производство, като му са разяснени правата да даде допълнителни обяснения и възражения. Дисциплинарно-разследващия орган е изготвил и становище. Жалбоподателят е поканен да даде обяснения и да бъде изслушан. Дисциплинарното наказание е наложено в законоустановените срокове, съгласно чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Неоснователни са доводите на касатора за нарушение на чл. 206, ал. 3 и 4 ЗМВР. Дисциплинарно наказващият орган е събрал и оценил всички доказателства. Фактът, че за изясняване на обективната истина са използвани доказателства, събрани по реда на НПК от компетентните за това органи не е нарушение на процесуалните правила. Доводите на касатора за допуснати нарушения, тъй като фактическата обстановка е установена с доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, са неоснователни. Съгласно правилото на чл. 39, ал. 1 от АПК фактите и обстоятелствата се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства. Освен това по арг. на чл. 39, ал. 2 АПК са допустими доказателствени средства, които са събрани по реда, предвиден в специалните закони. В проведеното дисциплинарно производство са използвани доказателствени средства, които са събрани по реда на специален закон и могат да установят извършено дисциплинарно нарушение. Нормата на чл. 171, ал. 1 от АПК регламентира, че доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Законосъобразен е и изводът на съда, че спрямо жалбоподателя е осъществен фактическият състав на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. По несъмнен начин по делото е установено, че служителят извършва тежко нарушение на служебната дисциплина, което е основание за налагане на дисциплинарно уволнение. При извършена специализирана акция на ДАНС служителят изхвърля находящите се в него банкноти в чужда валута, като при извършеното претърсване и изземване в личния му багаж са намерени банкноти в различни валути, а действията му стават достояние на граждани преминаващи ГКПП и на други служители на МВР. С поведението си Т. осъществява деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които уронва престижа на службата, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Неоснователно е и твърдението, че неправилно съдът се позовава на нормата на чл. 194, ал. 3 ЗМВР. Видно от мотивите на решението, съдът обсъжда посочената разпоредба като аргумент за неотносимост към дисциплинарното производство на досъдебното производство, образувано във връзка с полицейската операция, при която е извършено дисциплинарното нарушение. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не допуска съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът обсъжда доводите на страните и служебно проверява валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че жалбоподателят извършва описаното в заповедта дисциплинарно нарушение. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,