Решение № 6177 от 22.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационен протест на протест на прокурор при Окръжна прокуратура гр. Враца против решение 9 от 07.01.2022 г., постановено по адм. дело 478/2021 г. по описа на Административен съд Враца, с което е отхвърлен протеста на прокурора против разрешение за строеж 16/16.09.2009 г., издадено от главния архитект на община Хайредин. Подателят на касационния протест поддържа, че решението е необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено, включително в частта за разноските и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който да се прогласи нищожността на разрешението за строеж или евентуално след отмяната делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Ответникът главен архитект на община Хайредин не изразява становище. Ответникът Елена билд ООД, гр. София оспорва касационния протест. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като на дружеството се присъдят направените пред касационната инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационния протест. Като взе предвид касационните основания посочени в протеста и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационният протест е допустим, като подаден от страна в първоинстанционното производство, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледан по същество, протестът е неоснователен. Решението на Административен съд Враца е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. При съобразяване с доводите в протеста на прокурора при Окръжна прокуратура Враца, които са за нищожност на разрешение за строеж 16 от 16.09.2009г., издадено от главния архитект на община Хайредин, поради противоречието му с материалноправни разпоредби, първоинстанционният съд правилно приема, че за да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка същият да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност на административния акт, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В случая при правило тълкуване и прилагане на закона административният съд приема, че изброените условия не са изпълнени и оспореното разрешение за строеж 16/16.09.2009 г., издадено от главния архитект на община Хайредин, с което на ответника Елена билд ООД като възложител е разрешено да извърши строителство на обект: МВЕЦ в Елена на р. Огоста, с. Хайредин, находящ се в поземлен имот 300101, м. Край Огоста по КВС на с. Хайредин, област Враца, въз основа на съгласуван и одобрен инвестиционен проект, не е нищожно. Правилно е заключението, че оспореният административен акт е издаден от компетентен съгласно чл. 148, ал. 2 ЗУТ орган и при спазване на изискванията за форма (актът е писмен и е със съдържанието по чл. 148, ал. 9 ЗУТ), а при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да доведат до липса на волеизявление и да са основание за неговата нищожност. Законосъобразен и в съответствие със събраните доказателства е и изводът на решаващия съд, че при издаване на разрешението за строеж не са допуснати нарушения на материалноправни разпоредби, които да обосноват нищожност на акта. Одобреният инвестиционен проект съответства на изискванията на чл. 142, ал. 5 ЗУТ и на чл. 144, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ спазени са предвижданията на одобрения за имота ПУП- ПЗ, както и правилата и нормативите за устройство на територията, изискванията на чл. 169, ал. 1 и ал. 3 и са представени договор от 11.02.2009 г., за продажба на имот частна държавна собственост, с който ответникът Елена билд ООД купува поземлен имот 300101 с площ от 2841 кв.м., в землището на с. Хайредин, одобрен ПУП- ПЗ и виза за проектиране, разрешително 11140033/28.07.2008 г., издадено на Елена билд ООД, за водовземане от повърхностен воден обект р. Огоста с цел производство електроенергия чрез руслова МВЕЦ Елена и решение ВР-22-ПР/2008 г. на директора на РИОСВ- Враца, с което е преценено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за изграждане на МВЕЦ Елена. Разрешението за строеж е издадено след изпълнение на условията на чл. 148, ал. 4 ЗУТ и е със съдържанието по чл. 148, ал. 9 ЗУТ. Спазени са и специфичните изисквания на Закона за водите (ЗВ) и Закона за енергетиката (ЗЕ). Доводът на оспорващия, че ответникът Елена билд ООД, гр. София няма качеството на възложител съгласно чл. 161, ал. 1 ЗУТ, тъй като няма право на строи в руслото на р. Огоста, правилно е приет от административния съд за неоснователен. Съгласно чл. 11, т. 1 ЗВ водите на реките и принадлежащите им земи са публична държавна собственост и не могат да бъдат предмет на разпореждане и да се придобиват по давност (чл. 7, ал. 1 ЗДС), а използването им се осъществява чрез водовземане и водоползване (чл. 39 ЗВ). Правото на водовземане и ползване на воден обект се осъществява след издаване на разрешително по реда чл. 44 и чл. 46 ЗВ, като тези разрешителни са необходимо условие за одобряване на проекта и за издаване на разрешение за строеж по ЗУТ съгласно чл. 46а, ал. 1 ЗВ. В случая ответникът Елена билд ООД е титуляр на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект р. Огоста, с цел производство на електроенегрия чрез руслова МВец Елена с мощност 960 кВт и нетен пад 6.00м. В разрешителното изрично е определено мястото на водохващане на р. Огоста на кота дъно река 43.00 м. с точно посочени географски координати. Посочени са и място на водовземането и място на водоползването също с гоеграфски координати. Дадени са схема и технически параметри на съоръженията, като подробно е описано речното водохващане с параметри, сграда на МВЕЦ и долна вада на ВЕЦ. Установено е, че проектирането е въз основа на одобрен ПУП-ПЗ и виза за проектиране, издадена от главния архитект на община Хайредин, като представените проекти и обяснителни записки предвиждат водохващането и целият обект да бъдат изградени съобразно координатите и параметрите, посочени в разрешителното за водоползване. Следователно, както административният съд правилно приема, специалните изисквания на ЗВ са спазени и условията на чл. 46а, ал. 1ЗВ за одобряване на инвестиционния проект и издаване на разрешение за строеж са изпълнени. Това мотивира и възприетото от първоинстанционния съд заключение, че Елена билд ООД притежава качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1, предложение трето ЗУТ, тъй като е лице, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. Ето защо изводът на първоинстанционният съд, че при издаване на оспореното разрешение за строеж не са допуснати нарушения на материалния закон, обосноваващи неговата нищожност, е законосъобразен и обоснован. Доводът за противоречие на разрешението за строеж с разпоредбата на чл. 7, ал. 5 от Закона за държавната собственост е неоснователен. При правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че разпоредбата на чл. 7, ал. 5 ЗДС, според която в случаите и при условията, определени със закон, с решение на Министерския съвет върху имоти изключителна и публична държавна собственост, може да се учредяват ограничени вещни права, когато това е необходимо за изграждане на определени обекти, в случая не намира приложение. Цитираният текст е приет през 2010 г. (ДВ, бр. 87 от 05.11.2010 г., доп., бр. 27 от 2013 г., изм., бр. 40 от 2014 г.) и обратно действие съгласно чл. 14, ал. 1 ЗНА не му е придадено, поради което разпоредбата не се прилага за заварени правоотношения, каквото е правоотношението, възникнало с процесното разрешение за строеж 16/16.09.2009 г. на главния архитект на община Хайредин. Възражението, че след като към датата на издаване на разрешението за строеж не се допуска учредяване на вещно право на строеж върху имот публична държавна собственост, то разрешението за строеж е издадено при пълна липса на основание, не може да бъде споделено. Както вече се посочи водовземането и ползването на водните обекти публична държавна собственост, включително ползването на енергията на водата (чл. 44, ал. 2 ЗВ) се осъществява при регламентацията на Закона за водите, а разрешителните, издадени в хипотезите на чл. 44 и чл. 46 ЗВ, са необходимо условие за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж по реда на ЗУТ. В случая всички тези изисквания са изпълнени и разрешението за строеж е издадено след изпълнение на специфичните изисквания на ЗВ. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен, още повече че конкретни съображения в този смисъл не са изложени. Протестираното решение е постановено след съвкупна преценка и анализ на събраните доказателства, съобразно доводите за нищожност на разрешение за строеж 16/ 16.09.2009 г. на главния архитект на община Хайредин. Обсъдени са всички доводи и възражения, изложени в протеста. Съдебният акт е със съдържанието, предвидено в чл. 172а АПК и в него са изложени мотиви , обосноваващи изводите на съда по съществото на правния спор. По тези съображения настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Враца се обосновава от доказателствата и е постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. При липсата на доказателства за действително направени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция от страна на ответника Елена билд ООД (представената фактура 314/02.02.2022 г. не е посочена в платежното нареждане на л. 28, а освен това същата, както и списъкът на разноските се отнасят за оспорване на решение по адм. дело 12354/2020 г. на АССГ), настоящата инстанция намира, че разноски на дружеството- ответник не следва да бъдат присъждани, въпреки направеното искане. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,