Решение № 3316 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10508/2018 г.

Решение № 3316 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10508/2018 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-Велико Търново моли да бъде отменено като неправилно решение № 342/19.07.2018 г. по адм. д. № 433/2017 г. на Великотърновския административен съд, с което е отменен РА № Р-04000416002288-091-001/13.02.2017 г. на ТД на НАП-Велико Търново за допълнително определен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. 22 167, 50 лв с лихви. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена като му бъдат присъдени разноски общо 3436, 80 лв за две инстанции или алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по касационната жалба Б. Л. с ЕТ "Б. Л.", редовно призован, не изпраща представител. По съображения в писмен отговор и молба моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски за двете инстанции, като се приложи чл. 161, ал. 3 от ДОПК поради представени доказателства от другата страна в касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-04000416002288-091-001/13.02.2017 г. на ТД на НАП-Велико Търново за допълнително определен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. 22 167, 50 лв с лихви след проведена по чл. 122 и сл. ДОПК ревизия, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК. като данъчната основа за облагане е определена по чл. 122, ал. 2 ДОПК. В останалата част РА е оставен в сила. Съдът е обсъдил събраните доказателства и е обосновано е приел, че е доказано наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК за определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Правилен е изводът на съда, че не са представени писмени доказателства, потвърждаващи свидетелските показания за предоставени суми на ревизираното лице за строителство. Дори и да се приеме, че са предоставени, обосновано съдът е приел, че по делото липсват доказателства каква част от тях са използвани за извършване на строителство на възложените на жалбоподателя обекти от свидетелите. Не е установено да са останали разполагаеми за ревизираното лице средства към 1.01.2008 г. Правилен е изводът на съда, че не е доказано предоставяне на суми от брата на ревизираното лице, внасянето в страната на 17 400 евро, декларирани в Република Сърбия от жалбоподателя, получени 50 000 лв от продажба на багер в края на 2007 г. Съдът обосновано е приел начално салдо от 5000 лв, както е определено в РА. Правилен е изводът на съда, че след като не са възприели посоченото начално салдо за 1.01.2008 г. от ревизираното лице в размер 198 807, 82 лв, органите по приходите следваше да спаднат от нея приетите 5000 лв начално салдо и разликата от 193 807, 82 лв следваше да спаднат от декларираните налични в края на периода 205 834, 93 лв. Съобразен с процесуалните правила е изводът на съда, че признанието за налични в края на периода средства следва на основание чл. 175 от ГПК да се преценява наред с останалите доказателства, каквато преценка в РА липсва. Правилно съдът се е позовал на решение № 5736/02.05.2018 г. по адм. д. № 14758/2017 г. на Върховния административен съд, с което е потвърдено решението по адм. д. № 429/2017 г. на АС – Велико Търново, с което е отменен РА, съставен на съпругата на ревизираното лице, съдържащ аналогични констатации относно начално и крайно салдо за годината. Съдът е определил данъчна основа за 2008 г. в размер 22 826, 73 лв без да посочи механизма на изчисленията и е приел, че данъкът за 2008 г. е в размер 2282, 67 лв, а лихвите са в размер 1843, 89 лв без да посочи как са изчислени. Приетата от съда данъчна основа се различава от всички варианти в заключението на вещото лице, поради което в тази част решението е необосновано. Съдът е приел, че задълженията за 2008 г. са погасени по давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК като е отменил РА в частта, с която са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. 22 167, 50 лв данък и лихви 17 906, 37 лв в нарушение на чл. 160, ал. 4 от ДОПК в приложимата редакция от ДВ, бр. 63/2017 г. След като е приел, че давността е изтекла в хода на ревизионното производство, състоящо се от две ревизии, съдът следваше на основание цитираната норма да определи задължението по основание и размер, и да посочи в диспозитива на решението си, че в потвърдената от съда част от РА, последният не подлежи на принудително изпълнение. За да приеме, че е изтекла погасителна давност за задълженията за 2008 г. съдът е приел, че не е продължено действието на наложените предварителните обезпечителни мерки с постановление изх. № 5035/19.05.2015 г. на публичния изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново на основание чл. 121, ал. 4 от ДОПК, като е посочил, че е извършил служебна проверка. С касационната жалба са представени искане за продължаване срока на наложени обезпечителни мерки изх. № 8323/20.08.2015 г. и определение № 315/21.08.2015 г. по ч. адм. д. № 584/2015 г. на АС – Велико Търново, с което е удължен срока на наложените обезпечителни мерки с постановление изх. № 5035/19.05.2015 г. на публичния изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново. Представените доказателства установяват постановяване на решението в частта, с която е прието, че е изтекла погасителна давност за задължения за 2008 г. при неизяснена фактическа обстановка. Вместо да прави непълни служебни справки съдът следваше да укаже на данъчната администрация да представи доказателства за продължаване действието на предварителните обезпечителни мерки на основание чл. 171, ал. 4 от ДОПК. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка. По представените доказателства в касационното производство в отговора по касационната жалба се поддържа, че не променят факта, че давността за 2008 г. е изтекла, като са изложени подробни съображения. Представените доказателства, както и доводите на страните за тяхното правно значение не могат да се обсъждат за първи и последен път в касационната инстанция. Решението като неправилно в частта, с която е отменен РА в частта, с която са определени задължения за 2008 г. по ЗДДФЛ с лихви следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав във отменената част. При новото разглеждане на делото следва да се обсъдят представените в касационната инстанция доказателства и доводите на страните и да се реши спора по същество. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, І отделение,