Решение № 3146 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12315/2010 г.

Решение № 3146 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12315/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 146, т. 1 и чл. 149, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба на Иван Георгиев Тишев от гр. София за обявяване нищожността на заповед № ЧР-05-193 от 31.08.2010 г. на министъра на правосъдието. В жалбата се поддържа, че обжалваната заповед е нищожна поради липса на компетентност на издателя на акта - основание за оспорване на законосъобразността на акта в редовно производство по чл. 250 ЗМВР във вр. с чл. 149, ал. 1 АПК. Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител в писмени бележки е изразил становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна (адресат на заповедта), поради което е допустима, като разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваната заповед на основание чл. 10, ал. 2, т. 5 и чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС във вр. с чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на гл. инспектор Иван Георгиев Тишев - главен експерт в сектор "Вътрешна сигурност и комендатура" при Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" категория "В", поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта, като на заповедта лично жалбоподателят е отразил, "че е запознат със заповедта на 1.09.2010 г.". Заповедта е издадена от заместник-министър на правосъдието на основание заповед за заместване № ЛС-04-1110 от 11.02.2010 г. Основният довод на жалбоподателя за оспорване на заповедта с искане за обявяване на нищожността на акта е, че заповедта е издадена от заместник-министър на правосъдието, който не е компетентният орган по чл. 246, т. 1 ЗМВР да издава заповедите за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители от категории "А", "Б", "В" и "Е" - заповедта е издадена при липса на компетентност на органа, подписал заповедта - т. е. не е издадена от министъра на правосъдието. Към административната преписка е приложена заповед № ЛС-04-1110 от 11.08.2010 г., издадена на основание чл. 4, ал. 3 от Устройствения правилник на Министерството на правосъдието, с която министърът на правосъдието е определил Христо Ангелов - заместник-министър на правосъдието, да изпълнява функциите на министър на правосъдието от 16 до 31.08.2010 г. включително. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Правилника "функциите на министъра на правосъдието в негово отсъствие се изпълняват от определен за всеки конкретен случай заместник-министър". При тези установени обстоятелства по делото за правомощията ни лицето, издало обжалваната заповед, следва да се приеме, че обжалваната заповед не е нищожна като издадена от некомпетентен орган, на основание следното: Издадена е заповед от министъра на правосъдието за неговото заместване от конкретно лице - от заместник-министър на правосъдието, като на основание заповед № ЛС-04-1110 от 11.08.2010 г. адресатът на тази административна заповед следва да реализира цялата компетентност, която има титулярът. Обемът на правомощия при заместване се определя от закона и това е пълният обем от правомощия, които има министърът на правосъдието, включително и да издава заповеди за прекратяване на служебно правоотношение по реда на чл. 245, ал. 1, т. 13 във вр. с чл. 246, ал. 1 ЗМВР. По определение за компетентността на административните органи заместването представлява правна възможност за по-долустоящ орган, изрично определен от закона, да изпълнява временно компетентността, която има по-горестоящият нему орган, на когото по служба той е заместник, в негово отсъствие. За конкретния случай на основание посочената заповед е налице заместване на министъра на правосъдието в негово отсъствие от заместник-министър на правосъдието за определен срок, като обжалваната заповед е издадена в срока на заместване - на 31.08.2010 г. Жалбоподателят е оспорил действителността на административната заповед, като искането за прогласяване на нищожността на административния акт е главният предмет на делото. Искането е направено по ред, който поначало е аналогичен на реда за подаване на жалба срещу унищожаем акт - от страна, която има правен интерес да обжалва акта, ако е унищожаем, но след изтичане на срока за обжалване по чл. 149, ал. 1 АПК. В редовно производство по чл. 149, ал. 5 АПК, образувано по допустимо искане, съдът се ограничава само с разглеждане на въпроса - предмет на жалбата - нищожен ли е актът или не, без да го отменя, ако установи, че той е унищожаем. По изложените съображения обжалваната заповед е действителна, издадена е от лице, което изпълнява по заместване функциите на министъра на правосъдието и е компетентен административен орган да издава заповеди за прекратяване на служебното правоотношение на държавни служители категория "В" (какъвто държавен служител е жалбоподателят Тишев) на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР поради придобиване право на пенсия по реда на чл. 69 КСО, по инициатива на органа по назначаването. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,