Решение № 8996 от 19.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2781/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национален осигурителен институт (НОИ), подадена чрез юрисконсулт Първанов, в качеството му на процесуален представител, насочена срещу Решение 327 от 11.01.2024г., постановено по адм. дело 3184/ 2023г. по описа на Административен съд София- град /АССГ/, в частта, с която същият е осъден да заплати на И. А. К. от гр. София обезщетение в размер на 745,71 лева имуществени вреди представляващи непогасена главница върху спряната му пенсия за периода от март 2019г. до януари 2022г., ведно с лихвата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, в размер на 77,38 лева, представляващи законната лихва върху главницата за периода от 20.01.2022г. до 25.01.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 400 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихвата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че в производството липсват предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Твърди, че в Кодекса за социално осигуряване (КСО) не е предвидена възможност при плащане на задължения по ДОО към страните по правоотношенията, да се начислява лихва за забава. Моли за отмяна на обжалваното решение и да се отхвърли предявената искова молба против НОИ, като неоснователна и недоказана. Ответникът- И. А. К. в писмен отговор, подаден чрез адв. Живков, оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана, като счита постановеният съдебен акт за правилен и законосъобразен. Моли да се остави в сила и потвърди решението на АССГ. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалвания съдебен акт Решение 327 от 11.01.2024г., постановено по адм. дело 3184/ 2023г. Административен съд София- град е осъдил НОИ да заплати на И. А. К., на основание чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, сумата от 745, 71 лева, представляващи непогасена главница върху спряната му пенсия с разпореждане [номер]/21 от 01.04.2019г. за периода от м. 03.2019г. до м.01.2022г., ведно с лихвата от подаването на исковата молба 25.01.2023г. до окончателното изплащане, както и за сумата от 77,38лв. представляващи законната лихва върху главницата от 745,71лв. за периода от 20.01.22г. до 25.01.2023г., ведно с лихвата от подаването на исковата молба 25.01.2023г. до окончателното изплащане и за сумата от 400лв. неимуществени вреди, ведно с лихвата от подаването на исковата молба 25.01.2023г. до окончателното изплащане. Съдът отхвърлил исковата претенция за неимуществени вреди за сумата над 400 лева до пълния предявен размер от 980 лв. НОИ е осъден да заплати адвокатско възнаграждение от 422 лева. В частта, с която е отхвърлена претенцията за присъждане на неимуществени вреди за разликата над сумата от 400лв. до пълния предявен размер от 980 лева, решението не е обжалвано от ищеца, поради което е влязло в сила и не подлежи на касационна проверка. За да достигне до този резултат адм. съд е намерил, че на И. К. с разпореждане [номер]/14 от 11.04.2013г. е отпусната лична социална пенсия за инвалидност, считано от 22.11.2012г. въз основа на ЕР на ТЕЛК 0627/037 от 06.03.2013г. за призната ТНР от [заличен текст] с дата 22.11.2012г. При преосвидетелстване с ЕР на ТЕЛК 0579/037 от 26.02.2019г. е определен [заличен текст] ТРН. Във връзка с това, на основание чл. 90а от КСО с разпореждане [номер]/21 от 01.04.2019г. е прекратено получаването на личната социална пенсия за инвалидност, считано от 02.03.2019г. След обжалване по административен ред и осъществен последващ съдебен контрол, разпореждането е оставено в сила. С ЕР на ТЕЛК 3898/175 от 21.10.2021 г. на К. е определена [заличен текст] ТРН, считано от 22.11.2012г., като въз основа на него с разпореждане [номер]/5 от 07.12.2021г. е възобновено получаването на личната социална пенсия за инвалидност, считано от 02.03.2019г. Съдът на следващо място е приел, че дължимите пенсии от датата на спиране 02.03.2019г. са изплатени като главници, както било посочено в разпореждане [номер]/5 от 07.12.2021г. в определените размери от 02.03.3019г., от 01.07.2019г, от 01.07.2021г., от 16.09.2021г. и от 25.12.2021г. При това положение, съдът е намерил, че били налице незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица на ответника, които възобновили пенсията за минал период, постановили са изплащането на главницата, но без лихвата. Приел, че последващото решение на ТЕЛК от 21.01.2021г. за определяне на [заличен текст]ТРН със задна дата от 22.12.2012г. е основанието за изплащането и на спрените пенсии, ведно с лихвата като акцесорно задължение. Обосновавал е извода, че на основание чл. 76, пр. 2-ро от ЗЗД при погасяване на задължението НОИ е дължал погасяване на първо на лихвата и едва след това на главницата по задължението. Приел за основателна и исковата претенция за присъждане на лихва върху главницата за периода от 20.01.2022г. до 25.01.2023г. в размер на 77,38 лева. Въз основа на изложеното, административният съд приел, че предявената искова претенция за неимуществени вреди е доказана по основание, но не и по размер, поради което съобразявайки нормата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите и принципа за справедливост, посочил, че справедливото обезщетение в този случай е в размер на 400 лв. Приел, че сумата за обезщетение за неимуществени вреди е дължима със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 25.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата. Решението в обжалваната му част е неправилно. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните. Настоящият съдебен състав не споделя изводът на административния съд за частична основателност на исковата претенция, тъй като не са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на предвидената в закона отговорност за вреди. Първоинстанционното решение е необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон. Доказателствата по делото не установяват наличието на кумулативно необходими предпоставки за ангажиране отговорността на Национален осигурителен институт. В случая липсва пряка и непосредствена причинна връзка между издадените от органите на НОИ административни актове и претендираните имуществени вреди в размер на законната лихва, изчислена върху изплатените пенсии на ищеца за периода от м. 03.2019г. до м.01.2022г. Претенцията има за предмет обезщетение за забавено плащане. Лихвата е предмет на вземане, което възниква в резултат на неплащане на дадено парично задължение. Претенцията за лихви за забава се основава на разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съгласно която при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Административният съд е следвало да отхвърли претенцията за претендираната лихва по чл. 84 ЗЗД. В случая липсва отменен административен акт, който да е основание за отговорността по ЗОДОВ. разпореждане [номер]/21 от 01.04.2019г., с което е прекратено получаването на личната социална пенсия за инвалидност, считано от 02.03.2019г. е валиден акт, който не е отменен. След обжалване по административен ред и осъществен последващ съдебен контрол, същото е оставено в сила. Освен това правоотношението с НОИ се опосредява от ЕР на ТЕЛК, което е отделен адм. акт. Това е юридически факт, който прекъсва причинно- следствената връзка между пенсионното правоотношение и твърдените вреди. Страните не спорят, че разликата между първоначално определената минимална пенсия и увеличения размер на същата е била изплатена на ищеца, считано от 03.2019г. Няма незаконосъобразно поведение на органите на НОИ. Плащането на лицето е възобновено със задна дата. До постановяването на нов административен акт на пенсионния орган, с който на ищецът се отпуска право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и до влизане на този административен акт в сила, поведението на администрацията е правомерно. Съответно не съставлява основание за ангажиране отговорността на ответника за вреди по силата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При наличието на влязъл в сила, положителен за ищеца акт на пенсионния орган, същият е получил отпусната му пенсия от датата на заявлението, от която дата същият е предявил и претенцията си по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Поради посоченото неоснователна е и претенцията на К. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени за исковия период и изразяващи се в преживени от него страдания и неблагоприятни изживявания. При липсата на отменен административен акт не намира приложение разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ, предвид съображенията свързани с търсенето на справедливост. В случая, с оглед установените по делото факти, не са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Това определя изцяло отхвърляне на предявения иск, като неоснователен. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява основателна, а обжалваната част от съдебното решение, като неправилно следва да бъде отменено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение