Решение № 4066 от 28.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7459/2021 г.

Решение № 4066 от 28.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7459/2021 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на ЕТ "Танива - Т. Йорданова" с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Карнобат, [адрес], представляван от Т. Й., подадена чрез адв. Трифонов, срещу решение № 641 от 28.04.2021 г., постановено по адм. дело № 1230/2020 г. по описа на Административен съд – Бургас. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата ЕТ "Танива -Т. Йорданова" против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01- 6500/2776 от 26.07.2019 г. издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", Разплащателна агенция и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради своята необоснованост, което е основание по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Правните изводи на първоинстанционния съд са в противоречие с събраните по делото доказателства. Касаторът твърди, че целта на мярката е изпълнена, поради което съдът неправилно е приел, че е налице злоупотреба от лице на бенефициера в противоречие на целта на мярката. Нито от административния орган, нито от страна на първоинстанционния съд са установени данни за получена или търсена облага, различна от целта на подпомагане. По делото не е било спорно точното изпълнение на всички уговорени дейности, в изпълнение на заложените цели на конкретната мярка за подпомагане. Неправилно съдът е определил и доказателственото значение на т. нар. "обратно писмо" издадено от Т. Й.. С решение на Софийски районен съд е прогласено за нищожно уговореното в този документ. Счита, че твърденията на специализираната прокуратура не са подкрепени с никакви доказателства. В представена писмена защита се позовава на решение № 10928 от 29.10.2021 г., постановено по адм. дело № 7025/2021 г. по описа на Върховен административен съд. Иска решението да бъде отменено, като се отмени и АУПДВ или алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Ответникът – изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез юрк. Ламбев оспорва касационната жалба. Иска от съда да остави в сила решението на административния съд, както и да му присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Заявява при условията на евентуалност възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от касатора. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на АС гр. Бургас да бъде оставено в сила, като правилно постановено. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил АУПДВ № 01-6500/2776/26.07.2019 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който на едноличния търговец е определено парично задължение, представляващо публично държавно вземане в размер 1 274 491. 46 лв., съставляващо цялата изплатена по договор № 201632/20.04.2016 г. финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" по Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014-2018 г. Административният съд е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен административен орган съгласно чл. 20а, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), в писмена форма с реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК и при спазване на административнопроизводствените правила. Прието е, че при издаване на АУПДВ са спазени материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което същият е законосъобразен. В мотивите си съдът подробно е обсъдил събраните доказателства – обратните писма с нотариална заверка на подписите на деклараторите, съдържащи неизгодни за Т. Й. волеизявления, според които действителният притежател на всички имуществени и неимуществени права, придобити от дейността на ЕТ, ще бъде М. С; оформянето и подаването на всички документи по финансирането от пълномощник след изготвянето им от счетоводна къща без лично жалбоподателят да се е виждал с пълномощниците; никакво участие от негова страна при извършването на контролните проверки и при осъществяването на дейността, връзките между арендатор и изпълнител и пр. Обсъдил е и доводите на жалбоподателя за това, че е налице точно изпълнение на задълженията по договора и е приел, че налице основанието по чл. 8, ал. 7, т. 3 от Наредба № 2/4.04.2014 г. и чл. 60 от Регламент № 1306/2013 - изкуствено са създали условия за получаване на помощта или за осигуряване на предимство, в противоречие с целите на мярката, което обуславя недопустимост на финансирането и не зависи от изпълнението на договора, което обуславя недопустимост на финансирането, независимо от изпълнението на договора. Съдът е посочил, че точното изпълнение на условията на договора не изключва принципната недопустимост на финансирането, поискано и получено с цел трето лице да получи средства, надхвърлящи максималния размер на помощта. Съдът е приел, че изявленията на жалбоподателя Й. и на Н. Т. сочат, че участието на тези две лица в отношенията по получаване на финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014-2018 г. е било като подставени лица, а реалният, скрит участник е бил М. С.. Общата сума на помощта, договорена и получена от двете подставени лица, е била 3 143 988. 77 лв., с което в резултат на свързаността се надхвърля таванът, определен в чл. 8, ал. 1, изр. 2 от Наредба № 2 — материална предпоставка за издаване на оспорения АУПДВ. Съдът е изложил съображения, че 18-месечният срок по чл. 54, § 1 от Регламент № 1306/2013 г. е инструктивен, а не преклузивен. Съдът е обсъдил представеният незаверен препис от решение № 170445 от 6.08.2020 г. по гр. д. № 22654/2019 г. на Софийски районен съд, но е приел, че сам по себе си резултатът от този съдебен акт по никакъв начин нe рефлектира върху крайния извод за изначална липса на основание за предоставяне на процесната безвъзмездна финансова помощ на Йорданова, тъй като не се променя изводът относно свързаността на същата със С., макар и на основание съглашение, сключено в нарушение на чл. 152 ЗЗД. Решението е валидно, допустимо и правилно постановено. Издаването на АУПДВ е станало на 26.07.2019 г., т. е. след изменение на разпоредбата на чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП /ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г. /, с която са посочени различни основания обосноваващи издаването на АУПДВ или решение за финансова корекция. Основанията за издаване на АУПДВ са свързани с критерии, които обосновават допустимост на искането. Съгласно чл. 8, ал. 7, т. 3 от Наредба № 2/4.04.2014 г. финансова помощ не се предоставя на кандидати, които изкуствено са създали условия за получаване на помощта или за осигуряване на предимство, в противоречие с целите на мярката, ако се установи, че в резултат на свързаността се надхвърля таванът, определен в ал. 1. С нормата се поставя условие за предоставяне на финансиране, ето защо то е свързано с изискванията относно допустимостта. Правилно, административният орган е приел, че задължението за възстановяване следва да бъде установено с АУПДВ. Безспорно по делото са установени следните факти: ЕТ "Танива – Т. Йорданова" и ЕТ "Биоплант – Н. Трифонов" подават на 25.01.2016 г. чрез своя пълномощник С. Петрова заявление за предоставяне на финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя". Договорите между ДФ "Земеделие" и заявителите са сключени на 20.04.2016 г., като двамата еднолични търговци са представлявани отново от пълномощника си С. Петрова. Одобрената финансова помощ за ЕТ "Танива – Т. Йорданова" - 1 279 552. 50 лв., а за ЕТ "Биоплант – Н. Трифонов" е в размер на 1 895 186. 25 лв. Заявленията за авансовите плащания и окончателните плащания са подавани от пълномощника. Заявленията от двамата търговци за издаване на удостоверение от Изпълнителна агенция по лозата и виното /ИАЛВ/ на основание чл. 2 от Наредба № 2/4.04.2014 г. са подадени от пълномощник – Петрова. По делото са представени обратни писма с нотариална заверка на подписите на деклараторите Н. Т. и Т. Й. с дата 23.06.2015 г., според които действителният притежател на всички имуществени и неимуществени права, придобити от дейността на ЕТ "Танива – Т. Йорданова" и ЕТ "Биоплант – Н. Трифонов", ще бъде М. .. При така установените факти правилно първостепенният съд е приел, че в резултат на свързаността между двамата кандидати - ЕТ "Танива – Т. Йорданова" и ЕТ "Биоплант – Н. Трифонов" са създадени изкуствено условия за получаване на помощта в противоречие с целите на мярката, довело до получаване на средства, надхвърлящи максималния размер на помощта по чл. 8, ал. 1 от Наредба № 2/4.04.2014 г., от трето лице, обуславящо недопустимост на финансовата помощ съгласно чл. 8, ал. 7, т. 3 от същата наредба. Според т. 39 от решението на СЕС от 21 юли 2005 г. по дело С-515/03, Eichsfelder Schlachtbetrieb, за да се докаже наличие на злоупотреба от страна на потенциален бенефициер на такава помощ, от една страна, е необходима съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия, целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната, и от друга страна, е необходим субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създават условията, необходими за неговото получаване. Относно субективния елемент СЕС приема, че фактическите обстоятелства, които националната юрисдикция може да вземе предвид, са връзките от правно, икономическо и/или лично естество между лицата, участващи в съответната операция по инвестиране /решение от 14 декември 2000 г. по дело Emsland-Stдrke, т. 58/. Наличието на този субективен елемент може да бъде потвърдено и ако се докаже тайно съглашение, което може да приеме формата на умишлена координация между различни инвеститори, кандидатстващи за помощ по схема за подпомагане от ЕЗФРСР, особено когато инвестиционните проекти са еднакви и между тях съществува географска, икономическа, правна и/или персонална връзка, според т. 44 от решение от 12 септември 2013 г. по дело С-434/12, Слънчева сила. Съответно на цитираните решения на СЕС е и определението в § 46 от ДР на Наредба № 2/4.04.2014 г., според което изкуствените условия се установяват, когато въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия, кандидатите за подпомагане имат намерение да получат предимство чрез създаване на координация помежду си или между тях съществува географска, икономическа, правна и/или персонална връзка. Установените в административното и съдебното производство факти, описани по-горе, сочат на наличието на връзки от икономическо и лично естество между кандидатите за помощта и останалите участници – изпълнители на инвестицията, лицето, подписало договорите за аренда, арендодателя, пълномощниците и действителния получател. Безспорно инвестиционните проекти са еднакви и е налице географска връзка между тях. Налице е и тайно съглашение между действителния получател на помощта и кандидатстващите за помощта. Неоснователно е позоваването на касатора, че с приложеното решение на Софийски районен съд е прогласено за нищожно уговореното в документ, именуван обратно писмо от 23.06.2015 г., под рег. № 3481 на нотариус Т. Великов. Изходът от образуваното дело пред Софийски районен съд не обуславя изхода от настоящото дело. В тази насока административният съд правилно е посочил, че Решение № 170445 от 6.08.2020 г. по гр. д. № 22654/2019 г. на Софийски районен съд, по никакъв начин нe рефлектира върху крайния извод за изначална липса на основание за предоставяне на процесната безвъзмездна финансова помощ на Й., тъй като не се променя изводът относно свързаността на същата със Стайков. Правилно е посочено от първоинстанционния съд, че точното изпълнение на условията на договора, както е посочил и съдът, не изключва принципната недопустимост на финансирането, поискано и получено с цел трето лице да получи средства, надхвърлящи максималния размер на помощта. Правилно съдът е приел, че чл. 54, пар. 1 от Регламент № 1306/2013 г. не въвежда 18-месечен срок от одобрението на неправомерното плащане, след изтичането на който се преклудира правото на държавата да изисква възстановяването му от бенефициера, и това е видно от самия текст. Неоснователно е позоваването от страна на касатора на Решение № 10928 от 29.10.2021 г., постановено по адм. дело № 7025/2021 г. по описа на Върховния административен съд, тъй като спорът по цитираното дело не е идентичен с настоящият спор. С цитираното решение е оставено в сила Решение № 2485/13.04.2021 г., постановено по адм. дело № 8707/2020 г. от Административен съд-София град, с което е отменена заповед № 03-РД/1484/12.06.2020 г. за отказ от финансиране на подадено заявление за подпомагане от ЕТ "Агрокомерс - Ж. Фегали". За да отмени обжалваната заповед, Административен съд-София град е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Съдът е отчел, че макар и актът да е издаден в писмена форма, е немотивиран, доколкото изложеното в него и представените в преписката доказателства, не налагат извода, че в случая е осъществен фактическия състав по чл. 8, ал. 7 от Наредба № 6/2018 г., а Върховният административен съд е споделил изводите на административния съд. Предмет на настоящият спор е горепосоченият АУПДВ. Същият е мотивиран и от събраните по делото доказателства се установява че в резултат на свързаността между двамата кандидати - ЕТ "Танива – Т. Йорданова" и ЕТ "Биоплант – Н. Трифонов" са създадени изкуствено условия за получаване на помощта в противоречие с целите на мярката, довело до получаване на средства, надхвърлящи максималния размер на помощта по чл. 8, ал. 1 от Наредба № 2/4.04.2014 г., от трето лице, обуславящо недопустимост на финансовата помощ съгласно чл. 8, ал. 7, т. 3 от същата наредба. По изложените съображения оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение