Решение № 14979 от 6.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12842/2016 г.

Решение № 14979 от 6.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12842/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът - В. Х. П., от гр. П. обжалва решение № 1647/31.08.2016 г. по адм. дело № 2898/2015 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 2153 - 15 - 104/20.10.2015 г. на директора на ТП на НОИ - гр. П. и потвърденото с него разпореждане № 5510064756 / Ра - 115 от 17.02.2015 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ. Поддържа оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директор ТП на НОИ - гр. П., чрез юрисконсулт М. Т. - К. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представя подробни писмени съображения, в които моли решението на административния съд да бъде оставено в сила и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Решението на Административен съд - гр. П. е постановено при точно прилагане на материалния закон и вярна преценка на фактите. Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че оспореното разпореждане № 5510064756 / Ра - 115/17.02.2015 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - П. е било издадено преди влизане в сила на предходно разпореждане № 5510064756 / ПР - 205/06.02.2015 г., с което е бил отменен акта, за отпусната на страната ЛПОСВ при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО и е постановен отказ за отпускането й. С решение № РД - 76/23.03.2015 г. директорът на ТП на НОИ - П. е уважил възражението на Павлова и е приел за погасени по давност вземанията на ТП на НОИ - П. по разпореждане № 5510064756 / Ра - 115/17.02.2015 г. за периода 1.01.2005 г. - 31.12.2009 г. и е спрял образуваното административно производство до влизане в сила на разпореждане № 5510064756 / ПР - 205/6.02.2015 г. Решението на директора в частта му относно спирането на административното производство е потвърдено с влязло в сила определение № 924/15.04.2015 г. по адм. дело № 918/2015 г. на Административен съд - П., оставено в сила с определение № 8126/2.07.2015 г. по адм. дело № 5817/2015 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. Предвид изложеното, законосъобразно административният съд е приел, че при издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да налагат отмяната му. От събраните по делото доказателства се установява, че В. П. не е имала право на пенсия при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО при навършена възраст 45 години. Същата не е представила изисканите от ТП на НОИ - П. документи, удостоверяващи заявения при първоначалното отпускане на пенсията й осигурителен стаж. В рамките на проведената проверка от контролните органи на НОИ е установено, че липсват данни жалбоподателката да е работила при посочените от нея осигурители, както следва: ТЕЦ "М. - И."; "Б." ЕАД, гр. Г.; "Е. М. И. ", гр. Г.; "Домашни потреби", гр. П. и "Е." АД, гр. П.. Установеният осигурителен стаж на Павлова е 03 години, 11 месеца и 26 дни от трета категория. Не е установен заявения и деклариран от нея при отпускане на пенсията й осигурителен стаж от 15 години, 00 месеца и 01 дни - първа категория; 07 години, 02 месеца и 15 дни - втора категория; 09 години, 00 месеца и 20 дни - трета категория. Обосновани са изводите на административния съд, че жалбоподателката е била недобросъвестна при подаване на заявлението за отпускане на пенсия по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, която не й се е полагала. Била е недобросъвестна и при получаване на пенсията. От събраните в административното и съдебното производство доказателства безспорно се установява, че оспорените административни актове са издадени след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като преди издаването им са обсъдени и проверени дадените от жалбоподателката обяснения. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. В тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на от 200,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение