Решение № 8585 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6423/2017 г.

Решение № 8585 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6423/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Националната агенция за приходите - С. срещу Решение № 2092 от 30.03.2017 г., постановено по административно дело № 8686/2016 г. на Административен съд - С.-град. В жалбата се поддържат твърдения за неправилност на съдебното решение, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът излага аргументи, че ищецът не е доказал имуществени вреди, тъй като платената сума за правна помощ на адвокат не може да се третира, като вреда и не води до намаляване на патримониума на дружеството т. к. срещу тях то е получило уговорената правна услуга. Разходът на дружеството за адвокатско възнаграждение в настоящия случай не е в резултат на административна дейност, както е приел съдът. Разноските за адвокат в хода на производството по обжалване на административен ред на ревизионния акт не са пряка и непосредствена последица от неговата незаконосъобразност. Иска се отмяна на съдебното решение, като неправилно и незаконосъобразно. Претендира и разноски по делото. Ответникът - "К. К." АД, чрез процесуалния си представител адв. С. в съдебно заседание и в писмен отговор, моли да се отхвърли касационната жалба като неоснователна и недоказана. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че не е установена третата предпоставка на иска по ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. Намира, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и следва да се отмени. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на "К. К." АД срещу НАП - С. за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 3 240 лева, която сума твърди, че е платена за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване по административен ред на Ревизионен акт № 22221715010655-091-001 от 10.05.2016 г., отменен изцяло с Решение № 1235 от 22.07. 2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при Централното управление на НАП. С обжалваното решение, е осъдена НАП - С. да заплати на дружеството обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 3240 (три хиляди двеста и четиридесет) лева, разноски за адвокатско възнаграждение за ползвана адвокатска помощ при административното обжалване на РА. Решаващият съд е приел, че е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като с влязло в сила решение е отменен ревизионния акт от по-горе стоящия административен орган. Счетено е, че е налице и втората предпоставка за реализиране отговорността на държавата, като от незаконосъобразният акт - ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по административното обжалване на РА в размер на исковата сума. Прието е за установено и третото условие за реализиране на тази отговорност - причинна връзка между издаденото РА, отменен като незаконосъобразен по съответния ред. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд е правилно, а подадената срещу него касационна жалба е неоснователна. Споделят се принципните разрешения на решаващия съд и изводите, че при исковете по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни административни актове обжалвани по административен ред или пред съда, изплатените адвокатски възнаграждения представляват пряка и непосредствена последица от отменения акт. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа - негов издател. Отменителното решение се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност - във фазата на административното обжалване. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че акта се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт. Както се посочи страните нямат, че е налице отменен във фазата на административното обжалване Ревизионен акт № Р-22221715010665-091-001 от 10.05.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-С.. Същият е отменен с Решение № 1235 от 22.07.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП. Производството по оспорване на РА в конкретният случай се е развило по реда на ДОПК, като е приключило във фазата на оспорването по административен ред. В глава осемнадесета на ДОПК "Обжалване на ревизионния акт по административен ред", в чиято систематично място имат разпоредбите на чл. 152 - чл. 155 няма норма, която да урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски. Разпоредбата на чл. 161 от ДОПК, чието систематично място е в глава деветнадесета "Съдебно обжалване на ревизионния акт", предвижда, че на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата, като съдът е в правото си да редуцира тези разноски, ако ги прецени за прекомерно завишени или ако поведението на страната е било процесуално некоректно - ал. 2 и 3 на същия текст. Съгласно § 2 от ДР на ДОПК за неуредените в този кодекс въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. В АПК въпросът с разноските в административното производство също не е уреден. В глава шеста "Оспорване на административните актове по административен ред" този въпрос изобщо не е засегнат. В глава пета "Издаване на административни актове, раздел първи "Индивидуални административни актове", с разпоредбата на чл. 47, ал. 2 е предвидено на лицата по чл. 44, ал. 3 от същия кодекс да "се признават пътни и други разходи" от органа, водещ производството, преди издаване на акта по нормативи, определени от министъра на финансите. В чл. 59 от АПК "Форма на индивидуалния административен акт", ал. 2, т. 6 предвижда индивидуалният административен акт да съдържа и разпореждане относно разноските. Това задължава административния орган при издаването на административния акт да обобщи направените до момента разноски от участващите в производството страни и да ги разпредели съобразно факта по чия инициатива или по чия вина са предприети съответните процесуални действия. Налице е законова празнота и в ДОПК и в АПК относно понесените от страната разноски в това производство. Издаденият административен акт - решение на директора на дирекция "ОДОП"-С. не съдържа разпореждане относно разноските. В конкретния случай съдебно производство по оспорване на ревизионния акт не е проведено, тъй като въпросът по законосъобразността му е разрешен от горестоящия административен орган. За страната в оспорването по административен ред съществува единствено възможността да претендира възстановяване на направените разноски по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл съдът е изложил правилни изводи по допустимостта на иска относно предпоставките по чл. 203-204 от АПК, при които исковете за обезщетения за вреди причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, са допустими за разглеждане. Към този ред препраща и изричния текст на чл. 19, ал. 1 от ЗНАП, съгласно който агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, а съобразно ал. 2 от същия чл. обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия по ал. 1 може да се искат след тяхната отмяна. Обоснован и в съответствие с доказателствата по делото е изводът на съда, че са налице всички предпоставките за търсене на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: 1. незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред - налице е ревизионен акт, който е отменен по предвидения в закона административен ред от горестоящия орган - директора на дирекция "ОДОП" - С., при ЦУ на НАП като е установена неговата незаконосъобразност в оспорената му част; 2. вреда от такъв административен акт - разноски за платено адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването на акта по административен ред. Обоснован е изводът на съда, за наличието на третата предпоставка за уважаване на иска, а именно: наличието на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. Според чл. 4 от ЗОДОВ държавата в лицето на своите органи дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Доколкото вредата може да произтича по принцип от намаление на имуществото на едно лице, то в случая е налице претърпяна вреда от страна на ищеца, произтекла от платеното адвокатско възнаграждение, и начисления върху него данък. Не е спорно между страните, че ищецът е заплатил по банков път сумата от 3240 лв., включваща дължимото адвокатско възнаграждение за оспорването на процесния ревизионен акт и начислен върху него ДДС. В. от датата на приложеното по делото преводно нареждане - 15.08.2016 г., същото е направено след приключването на производство по оспорването на ревизионния акт по административен ред, както е уговорено в приложения договор за правни услуги. В раздел трети на договора е уговорено срок на плащане и този срок е спазен. Затова и заплатената сума от 3240 лв. по оспорването по административен ред може да се квалифицира, като вреда произтичаща непосредствено от отменен незаконосъобразен административен акт. Ето защо решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение