Решение № 1429 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13657/2017 г.

Решение № 1429 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13657/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П. против Решение № 1695/17.10.2017 г., постановено по административно дело № 1022/2017 г. по описа на Административен съд - П., с което е отменен Ревизионен акт № Р-16002416002916-091-001/14.12.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 88/22.02.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П., за допълнително установени на "П. Н. - 78" ЕООД задължения за ДДС в размер на 4 317,38 лева и прилежащи лихви в размер на 2 110,25 лева. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, като постановено при неправилна преценка на наличните доказателства и установените в хода на ревизията и съдебното производство факти. Твърди се, че въз основа на установените факти са налице данни за прилагане на особения ред по чл. 122, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, поради доказано основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, тъй като било установено, че ревизираното лице е закупувало стоки от доставчици, регистрирани по ЗДДС, като фактурите не били заведени в счетоводството му и съответно не били отчетени приходи от извършените продажби на тези стоки. По изложени в жалбата съображения се иска отмяна на съдебното решение, след което да се потвърди ревизионния акт и се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение в полза на Дирекция "ОДОП". От ответника по касационната жалба - "П. Н. - 78" ЕООД е постъпил писмен отговор, в който е изразено становище за нейната неоснователност, с молба да бъде оставено в сила оспореното решение като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски по представен списък. В съдебно заседание, касационният жалбоподател и ответникът не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния административен съд е ревизионен акт, с който на "П. Н. - 78" ЕООД са определени задължения за данък върху добавената стойност в размер на 4 317,38 лева, ведно със съответните лихви. Ревизията обхваща периодите от 01.06.2011 г. до 31.05.2012 г. и е извършена по особения ред на чл. 122 от ДОПК, тъй като са установени факти по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ДОПК. Приходните органи са установили, че доставчиците "Хлебопроизводство" ООД, "Логистик БГ" ООД и "Румдо 73" ООД са издали и осчетоводили фактури към ревизираното дружество за доставка на хранителни стоки, които фактури не са били осчетоводени от него и съответно сумите по тях не са участвали във формиране на данъчната основа за облагане. След анализ на събраните по делото писмени доказателства, заключенията по съдебно-графологичната и съдебно-счетоводната експертизи, съдът е приел, че не се установяват реално осъществени доставки на стоки по процесните неосчетоводени фактури и на това основание е отменил ревизионния акт. За да достигне до този извод съдът се е позовал на липсата на обичайно изискваните в хода на ревизиите документи, за придобиване на стоките, тяхното отделяне от рода и предаване на получателя. В хода на ревизията е установено, че ревизираното лице не е разполагало с процесните фактури и стоките, описани в тях не са заприходени в счетоводството му. Съдът е анализирал установените факти за всеки един от доставчиците, въз основа на което е установил следното: част от фактурите не съдържат подпис за получател, а тези които са подписани не носят подписа на управителя на дружеството или на наетите от него лица, с изключение на две от фактурите; не са представени редовни документи за извършено плащане по доставките; не са представени приемо-предавателни протоколи, товарителници, пътни листи, а в случаите, в които са представени пътни листи, те не съдържат необходимата информация, за да се направи несъмнения извод, че стоките са били транспортирани именно до обекта, стопанисван от ревизираното лице; писмените обяснения на представителите на доставчиците съдържат само обща информация и не съдържат конкретни данни за мястото, лицата и начина, по който стоките са предадени от доставчика на получателя; от приходната администрация не са изискани и съответно не са представени други документи във връзка с фактическото осъществяване на спорните доставки. Правните изводи, до които е достигнал Административен съд - П. са обосновани и правилни. Действително, липсата на подпис във фактурите за получател не е съществено за формата им, тъй като съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗСч подписът на получател не е задължителен реквизит на съставения първичен счетоводен документ. Такова изискване не се съдържа и в нормата на чл. 114 от ЗДДС във връзка с редовността на съставените данъчни документи. Но така представените документи - без подпис на една от страната по сделката, не могат да служат като доказателство за постигнато съгласие между страните по доставката, както и за предаване и получаване на стоките в полза на ревизираното лице в търговския му обект. Що се отнася до подписаните за получател фактури, неоснователно в касационната жалба се твърди, че имали формална доказателствена сила, и след като не били оспорени, наличието на подпис за търговеца означавало, че последният потвърждавал получаването на стоките. Напротив процесните фактури са били оспорени от лицето, вписано като получател в тях още с възражението против ревизионния доклад, а в последствие и в хода на съдебното производство. Посредством заключението по съдебно-графологичната експертиза, авторството на подписите, положени за получател във фактурите е било оборено, поради което правилно съдът не ги е ценил като документи, доказващи получаването на стоките от ревизираното лице. Тъй като предмет на доставките са били родово-определени стоки, съдът е анализирал предпоставките, разписани в разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която собствеността върху вещите се прехвърля при постигане на съгласие за това между страните по сделката, а при липса на такова, когато вещите бъдат отделени от рода и предадени на купувача. Правилно съдът е приел, че постигнато съгласие между доставчиците и ревизираното дружество не е установено поради липсата на подпис от негова страна върху фактурите, както и при липсата на съответното отразяване на фактурите в счетоводството му. Не са представени доказателства и за фактическото отделяне на вещите и тяхното предаване във владение на получателя. В тази насока особено съществено се явява изясняване на обстоятелствата по какъв начин, от кои лица и с какви превозни средства е извършен транспортът на стоките до търговския обект на дружеството, които не са били установени. Предвид събраните по делото доказателства, необосновани са изводите на приходната администрация за реалност на спорните доставки на стоки и както е отбелязал съда в противоречие с установената им практика по този въпрос в случаите, когато следва да се преценява реалност на доставката за нуждите на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС. В тези случаи детайлно се изследва реалността на доставката, като се преценяват не само представените данъчни документи, но се издирват доказателства за материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците, данни за осъществяване на престацията, в това число и от предходни доставчици, изискват се документи за фактическото предаване в патримониума на получателя на стоките, на тяхното складиране, съхранение и превозване. В конкретния случай този подход не е използван, а напротив - въз основа на твърде ограничените данни, събрани в хода на ревизионното производство е възприет неправилния извод за реалност на доставките по спорните фактури. Неоснователно е извършеното в касационната жалба позоваване на Решение на СЕС от 05.10.2016 г. по дело № С- 576/2015 г., според което, когато в склада на данъчнозадълженото лице липсват стоки, които са му доставени и свързаните с тях данъчни документи не са отразени в счетоводството му, данъчната администрация може да презюмира, че лицето в последствие е продало посочените стоки на трети лица и да определи данъчна основа за продажбите на стоките на база на фактите, които са й известни. Видно от мотивите на цитираното решение на СЕС е, че казусът по главния спор се различава от процесния. По делото, по което е било отправено преюдициалното запитване, не е имало спор и запитващата юрисдикция е приела за установено, че ревизираното лице действително е получило стоките, описани в издадените от неговите доставчици фактури, докато по настоящия правен спор именно този факт е спорен, подлежал е на доказване, но не е бил доказан. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, то същото следва да се бъде оставено в сила. При този изход на делото, в полза на ответното по касация дружество следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция, които са в размер на 700 лева за платено адвокатско възнаграждение. Неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на Дирекция "ОДОП" за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и съобразно минималните размери на адвокатските възнаграждения, регламентирани в нарочната за целта наредба. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение