Решение № 1536 от 18.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12185/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба /по своята правна същност представляваща касационна жалба/ на Общински съвет Ново село, представляван от председателя И. В. против решение 1483/14.11.2024г., постановено по адм. дело 446/2024г. по описа на Административен съд Видин, с което е отменено решение 70, взето с протокол 13/23.08.2024г. на Общински съвет Ново село, с което е прието първоначално върнатото за ново обсъждане решение 68, взето с протокол 12/22.07.2024г. на Общински съвет Ново село и е променен характерът и режимът на собственост на ПИ 52180.900.691 в с. Ново село от частна в публична собственост. С касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, както и недопустимост касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 и т.2 от АПК. Направено е искане за отмяна на решението на Административен съд Видин и за постановяване на съдебен акт по същество на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването на областния управител на област Видин и на М. П.. В съдебно заседание, И.В. е заявил, че поддържа касационната жалба. Ответникът - областен управител на Област с административен център Видин, с представен писмен отговор се оспорва касационната жалба, при подробно изложени съображения счита същата за неоснователно и в тази връзка прави искане същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представена е писмена молба, в която е заявено, че се поддържа подадения отговор на касационна жалба, като отново се претендира възнаграждение, но за две съдебни инстанции. Ответникът М. К. П., представляван от процесуалния си представител адв. М. Славова, в депозиран писмен отговор, счита касационната жалба за неоснователна. Прави искане решението на административния съд да бъде оставено в сила. В съдебно заседание, процесуалния представител адв. Славова е заявила, че поддържа подадения писмен отговор срещу касационната жалба, както и че претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага да се остави в сила решението на първоинстанционния съд. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Производството пред административния съд е било образувано във връзка с оспорване от областния управител на област Видин и М. К. П. на решение 70 на Общински съвет-Ново село, взето с протокол 13 от 23.08.2024г. на Общински съвет Ново село, с което е прието повторно върнатото за ново обсъждане решение 68, взето с протокол 12/22.07.2024г. на Общински съвет Ново село и е променен характерът и режимът на собственост на ПИ 52180.900.691 в с. Ново село от частна в публична общинска собственост. За да отмени атакуваното решение на Общински съвет Ново село, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен административен орган, но в противоречие с материалния закон, изискването за форма и целта на закона. За да достигне до извода, че постановеният административен акт противоречи на материалния закон съдът е приел, че не са налице доказателства от които да се установи ,че е налице хипотезата на чл.6, ал.2 от ЗОС. Съдът след като е съобразил доказателствата по делото и съпоставяйки ги с относимите правни разпоредби е приел, че за да се промени видът собственост от частна в публична следва имотите или вещите да са променили предназначението си, т.е. да са придобили предназначение по чл.3, ал.2 от ЗОС. В случая не се е установило, че фактическата промяна е настъпила, нито че имотът има предназначение по чл. 3, ал.2, т.1, т.2 и т. 3 от ЗОС. От доказателствата по делото съдът е приел, че имота е отреден за ресторант по действащия ЗРП на с. Ново село, а видно от АЧОС и действащата кадастрална карта и регистри е с начин на трайно ползване За друг обществен обект, комплекс . По делото не се сочи, че реалното ползване на имота или други обективни факти, че същия е с предназначение за трайно задоволяване на обществените потребности. Съдът е приел, че хипотетичната възможност имотът в бъдеще да бъде използван за задоволяване на обществени потребности, в това число да бъде използван за пристанище и лодкостоянка или др., не отговаря на законовото изискване на чл.6, ал.2 от ЗОС. Административния съд е приел, че не се установява, че процесният имот е публична общинска собственост по смисъла на чл.3, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 от ЗОС, поради което е приел че не са налице предпоставките на чл.6, ал.2 от ЗОС за промяна на предназначението му, като не води до обратния извод и представената подписка, с която е изразена волята на подписалите се лица имотът да не бъде продаван. На следващо място съдът е счел, че административния акт е издаден в нарушение на изискването за форма по см. на чл.59, ал.2, т.4 АПК и в нарушение на целта на закона. Така постановеното решение е правилно. По отношение на наведения довод от касационния жалбоподател, че неправилно административиня съд е приел, че по отношение на жалбата подадена от М. П. е допустима следва да се приеме за неоснователно. За да е допустима жалбата пред съда е необходимо наличие на правен интерес у подателя й. Счита се, че подателят има такъв правен интерес тогава, когато оспорения акт засяга негови субективни права или законни интереси, или му създава задължения - чл. 147 АПК. В случая правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбата е допустима, тъй като същия е бил собственик на сграда, находяща се в процесния поземлен имот. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователно касационния жалбоподател твърди, че неправилно административния съд е обосновал извода за нарушение на материалния закон и липса на изискуема форма на оспорения административен акт. Също заявява, че в закона не е нормативно заложено, че за да е реализирана разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗОС трябва да е налице започнало ползването за трайно задоволяване на обществени потребности. Същия излага съображения, че общинския съвет променя даден имот за задоволяване на определени потребности и го определя като публична общинска собственост, като реализирането на целта може да стане в бъдеще. В настоящия случай, за да промени характера и режима на собственост на поземлен имот с идентификатор 52180.900.691 по КККР на с. Ново село с предназначение За друг обществен обект, комплекс от частна общинска собственост в публична общинска такава, административния орган се е позовал на чл.6, ал.2 и ал.3 във връзка с чл.3, ал. 2 от ЗОС. Цитираният текст предвижда правомощие за общинския съвет да обяви за публична общинска собственост имотите и вещите - частна общинска собственост, които са придобили предназначението по чл. 3, ал. 2. Нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗОС очертава кръга от имоти и вещи, които са публична общинска собственост. Точка 1 на разпоредбата е препращаща и предвижда, че публична общинска собственост са имотите и вещите, за които това е предвидено в закон. Точка 2 и т. 3, като критерий за вида на общинската собственост на недвижимите имоти посочва тяхното предназначение. Публична собственост са тези, които са определени да бъдат използвани за изпълнение на функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация, както и тези, за които общинският съвет е приел, че са необходими за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение. За да постанови решението си Общинския съвет не съобразил, че с чл. 6, ал. 2 от ЗОС, същия като орган, упражняващ правото на общинска собственост, може да вземе решение за промяна на предназначението на имот от частна в публична общинска собственост, но след като имота е придобил предназначение по чл.3, ал.2 от ЗОС, като в негова тежест е да докаже това обстоятелство. Сочените хипотетични възможности въпросният поземлен имот да бъде ползван за задоволяване на обществени потребности, в това число за лодкостоянка, за пристанище или за кандидатстване по различни проекти не обосновава прилагането на разпоредбата на чл.6, ал.2 от ЗОС, както правилно е приел административния съд. Правилно съдът е приел, че с представената подписка не са ангажирани доказателства относно предприетите действия от страна на административиня орган, по заявеното с подписката искане, които да са довели до промяна на предназначението на имота. В случая за да бъде реализирана хипотезата на чл. 6, ал.2 от ЗОС, следва безспорно да е доказана и настъпила промяната в предназначение на съответния имот, които да отговаря на изискванията на чл.3, ал.2 от ЗОС, не е достатъчно намерение, което ще бъде евентуално реализирано в бъдеще. Тук е мястото да се посочи, че с представено писмено становище от кмета на Община Ново село, адресирано до Общински съвет- Ново село, изрично е застъпена позицията, че имотът не представлява имот, придобил предназначението за изпълнение на функциите на органите на место самоуправление и местна администрация по смисъла на чл.3, ал.2, т. 2 от ЗОС и в случая не са налице материално-правни предпоставки на чл.6, ал.2 от ЗОС за да бъде обявен имота с предназначение по действащия застроителен и регулационен план на с. Ново село за публична общинска собственост. Настоящият съдебен състав приема за правилен извода на административния съд за допуснато нарушение на изискването за форма по чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК. В оспореният административен акт е направено посочване на относими разпоредбите на ЗМСМА и ЗОС, като липсва конкретика въпросният имот в коя хипотеза на чл. 3, ал.2 от ЗОС попада. Съобразно правилото на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК органът дължи посочване на правните и фактически основания, послужили му като основание за обявяване на имот от частна общинска собственост в публична такава. Наличието на мотиви гарантира не само правото на защита на получателя на помощта, но и обезпечава за възможността за извършване на съдебна проверка на акта. В настоящата хипотеза нито посочените в решението факти, с който по същество се пристъпва в промяна на вида собственост от една страна кореспондират с непрецизно посочените правни основания, а от друга страна са относими към постановения административен акт. Действително, съобразно ТР 16 от 31.03.1975 г. на ВС, ОСГК мотивите на акта може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване от помощни и подчинени на издателя на акта органи. В тези случаи е достатъчно органът- издател на акта да се е позовал на този предхождащ акта документ. В настоящата хипотеза в административния акт липсва позоваване на такива документи, предхождащи издаването му. Не е налице и другата хипотеза на мотивиране на акта в документ извън оспорения излагането на мотиви в допълнителен документ, когато с това се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране. Такива според цитираното тълкувателно решение са случаите, когато мотивите са изложени в съобщението, с което се уведомяват страните за издаването или за отказа да бъде издаден исканият административен акт, както и когато мотивите са изложени в съпроводителното писмо, с което жалбата на страната се изпраща за разглеждане на по-горестоящия административен орган. Неоснователен е довода на касационния жалбоподател, че административния съд неправилно е приел, че административния акт е постановен в нарушение на целта на закона. В тази част настоящата инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд. Затова и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК касационният съд препраща към мотивите на обжалваното съдебно решение. С оглед на изложеното по-горе, настоящият състав приема, че обжалваното решение постановено по оспорване на областния управител на Област Видин не страда от релевираните с касационната жалба пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила като законосъобразно. При този изход на спора искането на Областния управител на Област Видин в качеството му на ответник за присъждане на разноски по делото, е основателно, по отношение на претендираните пред настоящата инстанция разноски. Претенцията за присъждане на разноски сторени пред административиня съд следва да бъде оставено без уважение, тъй като същите не са своевременно претндирани. Общински съвет-Ново село следва да бъде осъден да заплати разноски на Областна управа област - Видин в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ. По отношение на претенцията за присъждане на разноски по отношение на М. К. П. следва да се стави без уважение като недоказана като размер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,