Решение № 5667 от 5.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8617/2015 г.

Решение № 5667 от 5.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8617/2015 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на М. А. Н. от гр. Х., против заповед № РД 46-287/6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните в частта, в която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. са останали части от три парцела в общ размер 0,71 ха, а именно: № 22856-146-2-1, № 22856-36-1-1 и № 66086-181-1-1. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на заповедта, като постановена в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона, по които се претендира отмяната й. Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния представител юрисконсулт Гашева, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, четвърто отделение приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Със заповед № РД 09-807/5.12.2014 г. министърът на земеделието и храните е одобрил обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г., като част от системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/, актуализиран за 2014 г. чрез дешифриране на нова цифрова ортофото карта на страната. В раздел IV от същата заповед е изрично указана възможността, земеделските стопани в едномесечен срок от уведомяването да подадат възражения за включване или невключване на определени физически блокове или части от тях в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г. О. М. Н. е подадено възражение по образец срещу заповедта, с посочени в него процесните парцели, с идентификатори № 22856-146-2-1, № 22856-36-1-1 и № 66086-181-1-1. Възражението е разгледано, и видно от изпратеното на земеделския стопанин писмо изх. № 94-3253/29.05.2015 г. е прието за неоснователно, въз основа данните от извършена теренна проверка, по която е определена недопустима част от 0,71 ха от имотите, попадаща извън допустимите за подпомагане площи. С процесната заповед № РД46-287/06.03.2015 г., министърът на основание чл. 33а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол е одобрил окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., като е разпоредил слоят, заедно с останалата информация от СИЗП, да бъде предоставен на Разплащателната агенция за извършване на задължителните кръстосани проверки по ЗПЗП на подадените през 2014 г. заявления за подпомагане за кампания 2014, за извършване на окончателна оторизация и плащания на площ за 2014 г., както и за прием на заявления за подпомагане през 2015 г. Предаването на цифровите географски данни за специализирания слой за кампания 2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е извършено с писмо изх. № 13-1439/12.03.2015 г. Въз основа данните от приобщените по делото документи, настоящият състав приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните норми на приложимия ЗПЗП и целта на закона. Оторизирането на заявените за подпомагане площи се извършва след административна проверка чрез Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/. Тази проверка представлява пространствено съпоставяне на данните от заявленията за подпомагане с данните от Системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/. Съгласно чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП, Министерството на земеделието и храните създава в СИЗП специализиран слой "Площи допустими за подпомагане", включващ допустимите площи в рамките на всеки физически блок. По законовата делегация на чл. 30, ал. 6 ЗПЗП министърът на земеделието и храните определя с наредба условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на системите, за което е приета Наредба № 105/2006 г. Съгласно чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г. /в приложимата й редакция/ данните в СИЗП за физическите блокове и специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" се обновяват ежегодно чрез дешифрация /дистанционно разчитане/ на актуална цифрова ортофото карта, изготвена чрез самолетно или сателитно заснемане, чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и на допустимата за подпомагане площ в тях или чрез извършване на проверки на място. В чл. 16а, ал. 4 от Наредбата е предвидено, че теренните проверки се извършват въз основа на заповед на министъра на земеделието и храните и не са проверки на място по смисъла на чл. 37 ЗПЗП. Резултатите от тях се отразяват в контролни доклади, служещи за обновяване на информацията в СИЗП. От представените протоколи е видно, че в случая са извършени теренни проверки на място на физически блокове на 6.10.2014 г. и 7.10.2014 г., при действието на разпоредбата на чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г., поради което и актуализацията на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" по този метод е допустим. Визираните протоколи за теренни проверки са съставени в съответствие с Указанията за провеждане на теренни проверки на физически блокове за 2014 г., одобрени със заповед № РД-04-8/18.07.2014 г. на заместник- министъра на земеделието, които са публично известни, тъй като са надлежно обявени на интернет-страницата на МЗХ, секция ИЗП. Съдът намира, че гореописаните два протокола имат характер на официални свидетелстващи документи, които не са оспорени по съответния ред от страна на жалбоподателя, с оглед на което данните отразени в тях се ползват с материална доказателствена сила и следва да се приемат за верни. Неоснователни са възраженията на оспорващия за материалната незаконосъобразност на атакуваната заповед, предвид приложените протоколи от извършените теренни проверки и копия от снимки от извършеното заснемане на земеделските площи, от които е видно, че процесните парцели са неподдържани и в този си вид те не отговарят на критериите за финансово подпомагане по реда на ЗПЗП. Тоест административният орган е създал в системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", който включва допустимите площи, при спазване на изискванията на чл. 33а, ал. 1 и 2 от ЗПЗП, като парцелите следва да се обработват по границите, установени от МЗХ, но при заявяването им от жалбоподателя, същият е включил в очертаването площи, които не са обработени през 2014 г. и законосъобразно са останали извън допустимия за подпомагане слой. Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила поради неизвършването на проверки на място на кандидата. Проверката на място е само един от способите за проверка на подадени заявления за подпомагане, като според чл. 37, ал. 3 ЗПЗП /в приложимата редакция/ на задължителна проверка на място подлежат едва 5 % от подадените заявления за подпомагане, въз основа на анализ на риска. Предвид това и липсата на спор, че заявлението на М. Н. не е попаднало в 5 %-ната квота за проверка, неизвършването на проверка на място не сочи на допуснато нарушение на процедурата по ЗПЗП и Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията. Относно твърдението на оспорващия за несъответствие с целта на закона, съдът констатира, че е общо формулирано и не сочи коя точно цел не е съобразена при издаване на процесната заповед в атакуваната й част. Решаващият съдебен състав намира, че в случая обжалваният акт не противоречи на целите на ЗПЗП, формулирани в чл. 2, т. 1 - т. 11 от ЗПЗП. По тези съображения настоящият състав приема, че при постановяване на процесната заповед в оспорената й част не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 - т. 5 от АПК, което обстоятелство налага отхвърляне жалбата на М. А. Н. като неоснователна. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно искането на ответника за присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател следва да заплати разноски в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник бр. 8/2017 г., във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на Министерството на земеделието и храните следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв. Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, четвърто отделение