Решение № 10348 от 28.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 354/2020 г.

Решение № 10348 от 28.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 354/2020 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Геррад" АД, гр. Русе против решение № 52/07.11.2019 г., постановено по адм. дело № 237/2019 г. по описа на Административен съд – Русе, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против разрешение за строеж № 102/07.03.2019 г., издадено от главния архитект на община Русе. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който разрешението за строеж да бъде отменено. Ответникът – "Тонал" ЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответникът – главен архитект на община Русе не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд – Русе е било разрешение за строеж № 102/07.03.2019 г., издадено от главния архитект на община Русе, с което се разрешава на "Тонал" ЕООД да извърши строителство на обект: "Производствена база за дигитален печат ЗП 593 кв. м. и ограда" в УПИ LXV-783 пп, кв. 954, Западна промишлена зона, идентификатор 63427.3.783 по кадастралната карта на гр. Русе, съгласно одобрен инвестиционен проект. С обжалваното решение, съдът отхвърля жалбата на "Геррад" АД против разрешение за строеж № 102/07.03.2019 г., издадено от главния архитект на община Русе. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че по основния въпрос, а именно дали с издаденото разрешение за строеж в имот, в който преминава газопровод, се засягат сервитутните ограничения, които води след себе си този вид енергийно съоръжение, не е налице засягане и нарушаване на изискванията на чл. 64, ал. 3, т. 2, б "а" от Закона за енергетиката – за извършване на застрояване или засаждане на трайни насаждения в сервитутната ивица, и на чл. 20, ал. 1 от Наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти /Наредбата/. Съдът е изложил доводи, че разрешението за строеж е издадено от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същото е в съответствие с материалния закон. Счетено е въз основа на кредитирано заключение на вещо лице по тройна съдебно-техническа експертиза, че СМР по изграждане на производствена база за дигитален печат в УПИ LXV-783 пп, кв. 954, Западна промишлена зона, идентификатор 63427.3.783 по кадастралната карта на гр. Русе няма да засегне сервитутната зона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на всички събрани по делото доказателства е направил правилни фактически установявания и е достигнал до верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Обжалваното решение е съобразено с материалния закон и е обосновано. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил подробно всички доказателства по делото и доводите на страните. Не са налице твърдените от касатора пороци на решението. Правилно и обосновано съдът е кредитирал заключението на вещото лице по тройната съдебно-техническа експертиза. Правилно съдът приема, че в настоящия случай не е налице нарушаване на изискванията на чл. 64, ал. 3, т. 2, б "а" от Закона за енергетиката – за извършване на застрояване или засаждане на трайни насаждения в сервитутната ивица. Съгласно цитираната разпоредба при упражняване на сервитутите в засегнатите поземлени имоти не се допускат извършване на застрояване или засаждане на трайни насаждения в сервитутната ивица, определена в Наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти. Законосъобразно решаващият съд е взел предвид нормата на чл. 20, ал. 1 от Наредбата, според която в сервитутната зона на газопроводите и съоръженията за съхранение, пренос, разпределение и преобразуване на природния газ може да се извършват ограничени дейности при недопускане на редица други такива. Предвид изложеното и след като е установено, че СМР по процесното изграждане на производствена база за дигитален печат в УПИ LXV-783 пп, кв. 954, Западна промишлена зона на гр. Русе няма да засегне сервитутната зона, правилно съдът приема, че оспореното разрешение за строеж № 102/07.03.2019 г. на главния архитект на община Русе е законосъобразно. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника "Тонал" ЕООД следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 1100 /хиляда и сто/ лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение